Решение № 10247 от 29.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10247 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110136457 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Гаранционен фонд срещу Р. С. Р., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 645,52 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разноски по изп. дело № 20258490403759 по описа на ЧСИ А.П., ведно със законната лихва от 19.06.,2025 г. до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила съдебно решение Гаранционен фонд е осъден да заплати на ответника в качеството му на адвокат адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в производството. Обосновава се, че на 02.08.2024 г. ответникът е уведомен с електронно писмо за желанието на ищеца да изпълни.

Гаранционния фонд е уведомен за образувано изпълнително дело от ответника за събиране на процесното задължение. Аргументира, че на 28.05.2025 г. е поканил ответника да прекрати изпълнителното дело, доколкото преди образуването му Гаранционния фонд е поискал доброволно да изпълни задължението си. Изпълнителното дело не е прекратено и по същото са заплатени разноски в претендирания от ищеца размер. Обосновава се, че ответникът е в забава в качеството си на кредитор и нарушавайки чл. 3 ГПК е причинил имуществена вреда на ищеца.

1

В срока за отговор на исковата молба такъв е депозиран от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се спори по фактите. Спори се по правото.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

За основателността на иска чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже следните факти: 1/ противоправно деяние /недобросъвестно упражняване на процесуални права, чрез иницииране на изпълнително производство след покана за доброволно изпълнение/; 2/ претърпените вреди, както и техния размер; 3/ причинната връзка между противоправното деяние и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.

С доклада по чл. 140 ГПК съдът с оглед становището на страните по делото е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че с влязло в сила съдебно решение Гаранционен фонд е осъден да заплати на ответника в качеството му на адвокат адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в производството. На 02.08.2024 г. ответникът е получил електронно писмо от ищеца. На 22.05.2025 г. Гаранционния фонд е уведомен за образувано изпълнително дело от ответника за събиране на процесното задължение. На 28.05.2025 г. ищецът е поканил ответника да прекрати изпълнителното дело, доколкото преди образуването му Гаранционния фонд е поискал доброволно да изпълни задължението си. Изпълнителното дело не е прекратено и по същото са заплатени разноски в претендирания от ищеца размер от 645,52 лв.

Спорно по делото е дали с поканата за доброволно изпълнение, получена от адв. Р. по имейл преди завеждане на изпълнителното дело, Гаранционният вход е поканил адв. Р. да представи банкова сметка за заплащане на присъдените му с влезли в сила съдебни решения адвокатски възнаграждения за осъществена безплатна правна помощ и съдействие. СРС намира, че от съдържанието на представения по делото имейл, изпратен от ищеца на ответника се установява, че Гаранционният фонд е поканил адв. Р. да представи банкови сметки (в множествено число) за доброволно заплащане на 2 присъденото обезщетение и разноски. Доколкото е използвано множествено число за банкови сметки и са изрично посочени и разноските, независимо, че не е написано в поканата „адвокатско възнаграждение“ съдът намира, че е ясно, че ищецът е искал да уредят изцяло отношенията си с адв. Р. като заплати доброволно всички суми, присъдени със съдебните решения. На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че дори да се приеме, че за адв. Р. не е станало ясно, че Гаранционният фонд го кани да посочи банкова сметка за доброволно заплащане на присъдените адвокатски възнаграждения по съдебното производство, то добрата адвокатска практика и законосъобразното упражняване на процесуални права изисква адв. Р. да отговори на тази покана и най-малкото да уточни извън изпълнителен процес с другата страна дали поканата е и за доброволно заплащане на адвокатското възнаграждение и едва тогава в случай че ищецът не заплати адвокатското възнаграждение доброволно по посочена от адв. Р. банкова сметка или ищецът изрично да откаже плащане на адв. възнаграждение, адв. Р. да образува изпълнително производство за принудително събиране на сумата. Съдът намира поведението на ответника за недобросъвестно.

Принципът за забрана на недобросъвестното упражняване на субективни права, е развит в чл. 3 ГПК, където е посочено, че участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Това означава, че процесуалните права следва да се упражняват за целта, за която са предоставени, а не с цел да бъде навредено на другата страна в производството или на трети лица, или съответно, за да се облагодетелстват лицата, които упражняват тези процесуални права.

Правото на принудително изпълнение е предоставено на кредитора при необходимост да бъде реализирано едно субективно притезателно право, когато задълженото лице отказва да го изпълни доброволно. Към принудително изпълнение по реда на ГПК титулярът на материалното право следва да пристъпи, когато липсва доброволно изпълнение от страна на задълженото лице. Това не означава, че във всеки случай титулярът на правото е длъжен да търси задълженото лице, за да провери дали то възнамерява да изпълни задължението си доброволно. Това не е необходимо, тъй като самият факт, че задълженото лице е станало повод за предприемане на съдебно 3 производство срещу него е достатъчен, за да се приеме, че от негова страна липсва намерение за доброволно изпълнение. Същевременно обаче, при наличие на ясно изразено желание от страна на лицето да изпълни задължението си доброволно, упражняването на правото на принудително изпълнение е в противоречие с целта и с необходимостта, поради която това право е предоставено. В този случай е налице злоупотреба с това право поради недобросъвестното му упражняване, което противоречи на правилото на чл. 3 ГПК.

Поради изложеното съдът намира, че по делото безспорно бе установено противоправно поведение на ответника, изразяващо се в недобросъвестно упражняване на процесуални права и нарушаване на чл. 3 ГПК. Ищецът в настоящото дело е понесъл от това противоправно поведение на ответника вреди в заплащане на разноски за изпълнителното производство, чийто размер не е спорен между страните по делото и се установява и от приетия заверен препис от изпълнителното дело.

СРС намира, че са налице процесуалните предпоставки за уважаване изцяло на предявения иск.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът в размер на 125,56 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. С. Р., ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд, Булстат 121446665 на основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК сумата в размер на 330,05 евро (645,52 лв.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени от недобросъвестно упражняване на процесуални права , чрез образуване на изп. дело № 20258490403759 по описа на ЧСИ А.П., изразяващи се в заплащане на разноски и такси за изпълнителното дело, ведно със законната лихва от 19.06.2025 г. до окончателното плащане на сумата.

4

ОСЪЖДА Р. С. Р., ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд, Булстат 121446665 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 125,56 евро, представляваща съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5