Решение № 1394 от 09.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1394 гр. Бургас, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120105097 по описа за 2023 година

Производството е по искова молба на „Йеттел България” ЕАД против П. Г. Г., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:

- 293.24 лв. - сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани мобилни услуги, дължими по сключени между страните договор за мобилни услуги от 13.10.2014 год. за номер + ******* и договор за мобилни услуги от 11.01.2021 год. за номер + *****, за периода от 15.06.2021 год. до 14.09.2021 год.;

- 134.26 лв. - сбор от изискумеми лизингови вноски за предоставено на лизинг мобилно устройство „Tablet Lenovo Tab M8 4G Platinum Grey”, дължими по договор за лизинг, сключен между страните на 11.01.2021 год.;

- 251.51 лв. - сбор от договорни неустойки, дължими за предсрочно прекратяване по вина на абоната на сключените между страните договор за мобилни услуги от 13.10.2014 год. за номер + *******, договор за мобилни услуги от 11.01.2021 год. за номер + ***** и договор за лизинг от 11.01.2021 год., както и законната лихва върху всяка от горепосочените суми, начислена за периода от 01.06.2023 год. до окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № *****/2023 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Исковете са предявени по реда на чл.415 вр. с чл.422 от ГПК, правното им основание е в чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД и както е прието с определението по 1 чл.140 от ГПК - са допустими.

Поддържат се с нарочна молба от процесуалния представител на ищцовото дружество.

Ответникът се представлява от назначения му особен представител, който оспорва исковете по съображения, изложени в отговор по реда на чл.131 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, Бургаският районен съд намира за установени следните факти по спора:

По повод заявление на „Йеттел България” ЕАД от 01.02.2023 год., по ч.гр.д. № *****/2023 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за исковите суми.

Посоченото частно дело е приложено в цялост към настоящото и в кориците му се съдържат сключените между страните договори за мобилни услуги и за лизинг, както следва:

С договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 13.10.2014 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответника-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Globul 7.99“, срещу месечна такса от 7.99 лв. Договорът е изменен с допълнителни споразумения от 04.09.2015 год., 09.02.2016 год., 16.03.2018 год., 07.12.2018 год., 15.09.2020 год., 11.01.2021 год., като срокът е продължен до 11.01.2023 год., с абонаментен план „Тотал+“ и месечна такса от 34.99 лв.

С договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** от 11.01.2021 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответниkа-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Internet 10.99“, срещу месечна такса от 10.99 лв. (8.99 лв. за първоначалния срок на договора).

Във връзка с този договор за мобилни услуги, на 11.01.2021 год. е сключен и договор за лизинг между страните, съгласно който ищцовия оператор е предоставил на абоната ползването на мобилно устройство - таблет „Lenovo Tab M8 4G Platinum Grey”, за срок от 23 месеца (до 11.12.2022 год. вкл.) срещу ежемесечни лизингови вноски в размер на 9.59 лв. С подписване на договора абонатът е удостоверил, че е получил устройството в годно състояние, съответстващо на предназначението му.

С договорите е определено фактурирането на предоставените услуги и на лизинговите вноски да се извършва на 15-то число на всеки месец, както и дължимост на неустойки при разваляне на договора по вина на абоната, който изрично е заявил, че е запознат и е получил приложимите общи условия, както и мобилните уствойства, при лизинговите цени с отстъпка.

Към заявлението са представени и фактури за потребление, неподписани за получател на услугата, с начислени задължения от минали периоди, лизингови цени и неустойки, за периода от 15.07.2021 год. до 14.11.2021 год., с 15-дневен срок за заплащане на 2 сумите.

Според заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, задълженията на абоната за процесния период възлизат на: 293.17 лв. - сбор от неплатени месечни абонаменти и стойност на ползвани услуги по двата договора, сключени между страните; 134.26 лв. - сбор от неплатени лизингови вноски; 251.46 лв. - неустойки.

Вещото лице по техническата експертиза е констатирало, че за целия процесен период на абоната са предоставени достъп до мрежата на оператора, договорените според абонаментния план услуги, както и допълниителни такива, като са посочени размерите на потребленията по всяка от тях.

При така установените факти, исковете се явяват частично основателни.

Страните са били обвързани от твърдените облигационни правоотношения, породени от сключените между тях договори за мобилни услуги и за лизинг. Освен тяхното наличие, установени са и основните им елементи – страни, предмет, цена и пр., а също и че е бил изправна страна по договорите за мобилни услуги, като е предоставил услуги и мобилно устройство срещу заплащане на лизингова цена, стойността на които възлизат на исковите суми. Липсват доказателства от носещия доказателствената тежест ответник, сумите да са платени, поради което исковете за дължимостта им следва да се уважат за заявените размери.

Що се касае до иска за дължимост на неустойките, ако и да се приеме, че договорите са били прекратени надлежно по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД, преди изтичане на крайния им срок, в каквато насока доказателства не са ангажирани, извършвайки служебна преценка за валидност на неустоечните клаузи (ТР № 1/2009 год., ОСТК), на които ищецът обляга тази си претенция, съдът намира същите за нищожни, по съображенията, изложени по-долу.

Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, комуто е предоставяна мобилна услуга, а договорите са бланкови, сключени при изначално и едностранно поставени условия от страна на оператора - ищец. Поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. А всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя, е „неравноправна клауза“ - чл. 143 от ЗЗП. Затова искът за дължимост на договорни неустойки се явява недоказан, а оттам - неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

Казаното дотук има за последица основателност и на акцесорния иск - по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за законната лихва, начислена върху сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани мобилни услуги и върху сбора от изискумемите лизингови вноски, начиная от предявяването му – 01.06.2023 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.

3

На ищеца, съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и уважената част от исковете, се следват деловодни разноски за настоящото производство, възлизащи на 758.66 лв. държавна такса и адвокатски хонорар.

За производството по ч.гр.д. № *****

/ 2023 год. на БРС разноските са в размер на 91.30 лв, включващи държавна такса и адвокатски хонорар от 120 лв., чийто размер е определен, съобразно указанията, дадени с Решение на Съда на ЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16, относно прилагането на чл.101, пар.1 от ДФЕС във вр. с чл.3, пар.3 от ДЕС, при отчитане спецификата, действителната фактическа и правна сложност на делото, както и че ограниченията на минималните размери на адвокатските възнаграждения, наложени с Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С, не отговарят на легитимни цели, респ. не се свеждат до осигуряване изпълнението на тези легитимни цели.

Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Г. Г. от гр.Б*****, ЕГН - **********, дължи на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С****, представлявано от Д.К.К. и М.С., следните суми:

- 293.24 лв. - сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани мобилни услуги, дължими по сключени между страните договор за мобилни услуги от 13.10.2014 год. за номер + ******* и договор за мобилни услуги от 11.01.2021 год. за номер + *****, за периода от 15.06.2021 год. до 14.09.2021 год., - 134.26 лв. - сбор от изискумеми лизингови вноски за предоставено на лизинг мобилно устройство „Tablet Lenovo Tab M8 4G Platinum Grey”, дължими по договор за лизинг, сключен между страните на 11.01.2021 год., както и законната лихва върху всяка от горепосочените суми, начислена за периода от 01.06.2023 год. до окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № *****/2023 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ изцяло, поради неоснователност, иска за дължимост на сумата от 251.51 лв. - сбор от договорни неустойки, дължими за предсрочно прекратяване по вина на абоната на сключените между страните договор за мобилни услуги от 13.10.2014 год. за номер + *******, договор за мобилни услуги от 11.01.2021 год. за номер + ***** и договор за лизинг от 11.01.2021 год.

ОСЪЖДА П. Г. Г. да заплати на “Йеттел България” ЕАД деловодни разноски за настоящото производство в размер на 758.66 лв., както и за производството по ч.гр.д. № ***** / 2023 год. на БРС - в размер на 91.30 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.

4

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5