Решение № 446 от 10.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Варна, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Ал. В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Ал. В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20233100500513 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от Община Суворово, подадена чрез процесуален представител адв. Р. А. срещу Решение № 3403/09.11.2022г. по гр. д. № 2868/2022г. по описа на РС-Варна, с което е признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на П. А. И., ЕГН **********, на длъжността „директор“ на ОУ „Христо Ботев“ - с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна, извършено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 1 от КТ, и е отменена Заповед № РД07-4/08.02.2022 г. на Началника на РУО – Варна, с която същото е извършено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при несъобразяване със събрания доказателствен материал, както и непълно изследване на същия, при несъобразяване с константната съдебна практика на ВКС и необосновано. Не били обсъдени доводите му за недобросъвестност на служителката П. И., тъй като тя е била наясно, че към момента на депозиране на заявлението за едностранно прекратяване на ТПО не са били налице изискуемите предпоставки за допускането му. От показанията на свидетелката Й. Х. се установявало, че И. е била известена посредством телефонен разговор, проведен на 08.02.2022г. за обстоятелството, че е налице заповед за прекратяване на ТПО, предвид влязлата към тази дата присъда, с която е била лишена от право да заема ръководна държавна длъжност за срок от три години. Не била обсъдена и цитираната в отговора на исковата молба съдебна практика на ВКС. Съдът не съобразил още и акцентираните с писмените бележки на жалбоподателя несъответствия на свидетелските показания на свид. Б.Й. относно заболяването на ищцата и удостоверената с медицински документи нейна диагноза. Другата свидетелка Н. Й.-М. била наета за детегледачка от ищцовата страна, което индикирало възможната заинтересованост, поради близки отношения между двете. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. А. И., чрез процесуален представител адв. К. Г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Противопоставя се срещу твърдението за злоупотреба с права от нейна страна, като сочи, че от събраните свидетелски показания се установявало, че на 08.02.2022 г. при посещението на комисия от РУО-Варна в училището, П. И. е отсъствала от работното си място, като е известила зам. директорът, че се намира в лекарски кабинет. Установявало се още, че болничният и амбулаторният й листове са издадени преди тя да бъде потърсена по телефона от началника на РУО-Варна. В същото време видно от показанията на свид. Б. Ив. било, че при обаждането не е било съобщено, че ще бъде освободена от заеманата длъжност, или че е осъдена за извършено престъпление. От друга страна свидетелските показания Й. Х., които били в противоположния смисъл не следвало да бъдат кредитирани, тъй като същата е в служебно правоотношение с РУО-Варна, а те не се подкрепят от показанията на другия свидетел на ответника. Позовавайки се на съдебна практика въззиваемият обосновава становището си, че работодателят не разполага с правна възможност да връчи заповедта за уволнение, чрез обаждане или чрез изпращане на текстово съобщение (SMS) по мобилен телефон. На следващо място сочи, че не е доказано да е знаела за постановената присъда от наказателния съд, а освен това не бил изпълнен и фактическия състав на чл.330 ал.2 т.1 от КТ, тъй като присъдата и решението на на ВОС, с което тя е потвърдена, били отменени с решение на ВАпС, а наказателното производство възобновено от фазата на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд. Твърди недопустимост на отговора на исковата молба от ответника Община Суворово, тъй като не следвало на новоконституираният ответник да бъде предоставян нов срок по чл. 131 от ГПК. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд въз основа на искова молба, подадена от П. А. И., чрез процесуален представител адв. К. Г., срещу ОУ „Христо Ботев“ – с. Николаева, заменено на основание чл. 227 от ГПК в хода на процеса, поради закриването му от Община Суворово, Булстат 000093684, с адрес: гр. Суворово, обл. Варна, пл. „Независимост“ № 1, с която е предявен иск с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № РД07-4/08.02.2022 г. на Началника на РУО – Варна.

В исковата си молба ищцата, че между нея и ответника е възникнало по силата на споразумение № ЛС08-199/08.03.2005 г., вследствие на спечелен конкурс, безсрочно трудово правоотношение, по което е заемала длъжността „директор“ на ОУ „Христо Ботев“.

Същото било прекратявано два пъти едностранно със заповеди на началника на РУО Варна, като и двете заповеди впоследствие били отменени по съдебен ред като незаконосъобразни. След отмяна на втората такава, ищцата била възстановена на длъжността „директор“ при работодателя със Заповед от 18.05.2021 г. на Началника на РУО – Варна. С влязла в сила Заповед № РД14-87/18.11.2021 г. на Министъра на образованието и науката, обн. в ДВ, брой 99 от 26.11.2021 г., било постановено ОУ „Христо Ботев“ - с.

Николаевка, обл. Варна да бъде закрито, считано от 01.07.2022 г. Поради това ищцата твърди, че е депозирала в РУО – Варна заявление вх. № 94-218/01.03.2022 г., с което едностранно и без предизвестие прекратила трудовото си правоотношение на основание чл.

327, ал. 1, т. 10 от КТ на същата дата. Сочи, че на 02.03.2022 г., докато е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, на ищцата била връчена процесната Заповед № РД 074/08.02.2022 г. на Началника на РУО - Варна, с която отново било прекратено трудовото й правоотношение на осн. чл. 330, ал.2, т. 1 от КТ, считано от 02.03.2022 г. При връчването на заповедта на същата дата – 02.03.2022 г. ищцата записала саморъчно, че трудовото правоотношение вече е прекратено на предния ден – 01.03.2022 г. от нея едностранно, на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ. По изложените съображения относно невъзможността на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, което вече е било преустановено едностранно по искане на работника, обосновава становището си за незаконосъобразност на 2 уволнението и моли за неговата отмяна.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от първоначалния ответник ОУ „Христо Ботев“ с. Николаевка, с който искът се оспорва като неоснователен. Той възразява срещу твърдението, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение от страна на РУО е незаконосъобразно. Сочи, че изявлението на ищцата по чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ е лишено от предмет. Същото било извършено недобросъвестно от ищцата, която е била запозната с влязлата в сила присъда,както и със заповедта за уволнение, поради което същата не е произвела действие. Същата въпреки множеството опити да бъде уведомена, недобросъвестно е осуетявала връчването на заповедта, с чието съдържание е била запозната още на 08.02.2022 г. По съображения, че никой не може да черпи правата от собственото си противоправно поведение, обосновава извод, че едностранното изявление на ищцата не е породило целения правен ефект, а ТПО е прекратено въз основа на издадената от РУО заповед. Въз основа на горното отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Правоприемникът на закритото училище Община Суворово депозира писмен отговор, чрез адв. Р. А., който следва да бъде ценен като писмено становище, доколкото по силата на чл. 227 от ГПК производството продължава с негово участие, а процесуалните срокове, включително и този по чл. 131 от ГПК не започват да текат отначало. В него ответникът излага доводи за неоснователност на исковата претенция, тъй като не е налице фактическият състав на чл. 327, ал.1, т. 10 от КТ и депозираното от ищцата Заявление вх. № 94-218/01.03.2022 г. до Началника на РУО – Варна, не е произвело правен ефект, тъй като е осъществено при злоупотреба със субективното право за едностранно прекратяване от работника. Заявява, че към датата, от която ищцата счита ТПО за прекратено – 01.03.2022 г., ОУ „Христо Ботев“ - с. Николаевка, все още не е преустановило дейността си. Последното е закрито, считано от 01.07.2022 г., и от тази дата фактически е преустановило дейността си.

Сочи, че липсват данни за постъпило от името на ищцата писмено заявление до Областна инспекция по труда – Варна, не е реализирана и съвместна проверка с представители на НОИ и НАП. Поддържа становище, че ищцата е била запозната със съдържанието на процесната заповед за уволнение. Уточнява, че ищцата била запозната с наличието на заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение на 08.02.2022 г., посредством телефонен разговор с началника на РУО – Варна, д-р Ир. Р.. Настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, а и от представеното по делото Споразумение № ЛС-08-199/07.03.2005 г., между РИО - Варна и П. А. И., се установява, че последната е била в трудово правоотношение за длъжността „директор“ на ОУ „Христо Ботев“, с. Николаевка, община Суворово, обл. Варна - общинско училище за неопределен срок.

Със Заповед № РД14-87/18.11.2021 г. на Министъра на образованието и науката, обн. в ДВ, брой 99 от 26.11.2021 г., е закрито ОУ „Христо Ботев“ - с. Николаевка, обл. Варна, считано от 01.07.2022 г.

От представената по делото Присъда № 260002/21.04.2021 год., постановена по НОХД № 71/2020 г. Районен съд – гр.Девня, ищцата П. А. И. е призната за виновна в това, че: 1. На 02.10.2015 год. в с. Николаевка ,обл.Варна, в качеството си на длъжностно лице Директор в Основно училище "Христо Ботев " с. Николаевка, при условията на продължавано престъпление, в кръга на службата си съставила официални документи – Свидетелство за основно образование серия Е-15, № 014350, с рег. № 509-15 от 02.10.2015 год.,издадено на лицето Н.Д.Здр. и Свидетелство за основно образование серия Е-15, №014351 с рег. № 509-16 от 02.10.2015 год., издадено на лицето Юл.Н.Н., в които удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че лицата са завършили основно образование, с цел да бъдат използвани тези документи, като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл.311,ал.1във вр. чл.26,ал.1 и чл.54 от НК й е 3 наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години, както и наказание "лишаване от право" да заема държавна ръководна длъжност в учебно заведение в структурата на Министерство на образованието и науката за срок от три години, на основание чл.311,ал.1,вр.чл.37,ал.1,т.6 вр.чл.49,ал.2 от НК. С неподлежащо на касационно обжалване Решение № 9/21.01.2022 г. по ВНОХД 1196/2021 г. по описа на ВОС първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена и е влязла в сила.

Видно от Амбулаторен лист № 001331, същият е издаден от д-р В. Г. от АПИМПГП „Евромед“ ООД на 08.02.2022 г. в 14:55 ч. за преглед на пациент П. А. И.; на последната е издаден Болничен лист № Е202113323949. Видно от Болничен лист № Е202113323949, издаден от АПИМПГП „Евромед“ ООД, П. А. И. е ползвала отпуск по болест от 08.02.2022 г. до 11.02.2022 г. при режим домашен-амбулаторен, с диагноза: увреждания на лумбосакралните коренчета некласифицирани другаде. Видно от Болничен лист № Е20220952215, издаден от „ДКЦ V Варна Св. Екатерина“ ЕООД след решение на ЛКК № 100440 от 15.02.2022 г., П. А. И. е ползвала отпуск по болест от 12.02.2022 г. до 03.03.2022 г. при режим домашен амбулаторен, с диагноза: нестабилна стенокардия.