Решение № 346 от 06.06.2019, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№…… гр. Пазарджик, 06.06.2019 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

ТАНЯ ПЕТКОВА при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 349/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.Г.С., с ЕГН- **********, с адрес ***3, чрез пълномощника адв. К.У. от ПАК, против Наказателно № 18-1006-004481 от 14.01.2019 г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик, с което жалбоподателят е санкциониран за следното:

- за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП с глоба в размер на 20 лева;

- за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 бук. „в“ от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- с глоба в размер на 50 лева и право да управлява МПС за 1 месец;

- за нарушение на чл.157 ал.6 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП с глоба в размер на 20 лева.

В жалбата обобщено -се твърди, че НП е незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, като се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП, като излага обосновани доводи в подкрепа на искането си.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. От същата с изпращането на административната преписка е депозирано становище, в което са изложени съображения за законосъобразност на НП и се иска потвърждаване на същото.

Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 18.12.2018 г., в 10,32 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Никола Фурнаджиев“12.09.2018 г., в 19,44 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Пловдивска“ като водач на л.а. „***“ с рег. № ***, във връзка с жалба № 100600-21515 от 06.12.2018 г., на 05.12.2018 г., около 18,00 часа в гр. Пазарджик, на ул. „Никола Фурнаджиев“ пред №7, вх.В, е управлявал личното си ППС, като при опит за паркиране извършва маневра на заден ход и с лявата предна врата зажулва предната броня вдясно на паркирания лек автомобил „***“ с рег. № ***. Настъпва ПТП с материални щети по двата автомобила. Както и за това, че като участник в ПТП не е изпълнил задължението си да остане на мястото на ПТП и да уведоми органите на МВР. Санкциониран е също и за това, че носи АУАН с изтекъл срок.

За така установеното св. Л.П. съставил срещу жалбоподателя С. АУАН с № 163488/18.12.2018 г., който му бил предявен. Жалбоподателят отказал да подпише акта и да получи екземпляр от него, което било удостоверено с подпис на свидетел.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят подал писмено възражение срещу така съставеният му АУАН. АНО не приел изложените във същото доводи и на 14.01.2019 г. съставил срещу С. НП. Последното било връчено на санкционирания на 28.01.2019 г. Жалбата против НП е подадена от надлежно упълномощено от С. ***, като била входирана в деловодството на ОД на МВР- Пазарджик на 04.02.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя св. Л.П. и св. Ж.М..

Съдът кредитира изцяло посочените писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира нарушение на процесуалния закон, което е съществено и води до накърняване правото на защита на санкционираното лице.

На първо място основателно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в НП, а и в предхождащия го АУАН едновременно са посочени две различни дати и различни часове на извършване на нарушенията. Описанието на същите буквално започва така: „На

18.12.2018 г., в 10,32часа…“, а по нататък пък се сочи „на 05.12.2018 г., около 18,00 часа“. При това положение е неясно коя всъщност е датата и кой е часът на извършване на вменените на жалбоподателя нарушения. Повдигайки по този начин с АУАН адм. обвинение, а АНО санкционирайки с НП жалбоподателя, са нарушили съответно разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т. 5 от ЗАНН, а от там и са нарушили драстично правото на жалбоподателя да разбере какво нарушение му се вменява и правото ме да се защитава адекватно срещу повдигнатото му адм. обвинение. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и неминуемо води до незаконосъобразност на НП и е самостоятелно основание за отмяна на същото.

Освен това безспорно се установи от гласните и писмените доказателства по делото, че към датата на съставяне на АУАН- 18.12.2018 г., посочена като първа дата на извършване на нарушенията, не се е случил процесният инцидент, довел до вменяване на жалбоподателя на нарушенията по пункт І и пункт ІІ в НП. Установи се, че това е станало преди 18.12. Дори в описанието в акта и НП е посочено, че е била подадена жалба на 06.12.2018 г. Както се установи по делото това е жалба подадена от св. М. за инцидент развил се на 05.12.2018 г.- втората посочена дата като такава на извършване на нарушенията.

По-нататък безспорно от доказателствата по делото установи, че на датата на инцидента- 05.12.2018 г. жалбоподателят не е бил установен на мястото на ПТП и не му е била извършвана проверка от контролните органи. В този смисъл няма как да е осъществил нарушението по пункт ІІІ от НП на 05.12.2018 г.- носене на АУАН с изтекъл срок.

На следващо място налице е съществено нарушение на процесуалните правила, т.к. НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а АУАН- на чл.42 т.4 от ЗАНН, защото не е направено ясно, точно и пълно описание на нарушенията, т.е. на обстоятелствата, които очертават обективна съставомерност на същите.

Това е съществено процесуално нарушение, понеже привлеченият към административнонаказателна отговорност не може да научи конкретните факти, очертаващи състава на нарушението и да изгради защитна теза срещу тях, т.е. не може адекватно да упражни правото си на защита.

По отношение на нарушението по пункт І: Разпоредбата на 40 ал.1 от ЗДвП, разписва, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. От така направеното описание на нарушението не става ясно кой е другият участник в движението, не е посочено дали жалбоподателят се е убедил, респ. не се е убедил, че пътят зад ПС е свободен. Казано с други думи липсва пълно описание на нарушението по пункт І на НП.

В описанието на нарушението е посочено, че жалбоподателят при опит да паркира е извършил маневра на заден ход, при което извършва ПТП блъскайки друго паркирано МПС. Така очертаните обстоятелства на нарушението, според настоящият съдебен състав, не изпълват фактическия състав на чл.40 ал.1 от ЗДвП. Така изложените фактически обстоятелства, които се потвърдиха и от събрания доказателствен материал по делото, са неотносими към състава на административнонаказателната норма. Липсват данни при възникването на ПТП да е имало друг участник в движението, за когото да е можел със своето поведение жалбоподателят да създаде опасност или затруднения. Следва да се има предвид, че „участник в движението“ съгласно разпоредбата на §6 т.28 от ДР на ЗДвП е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. На съдебното следствие се установи категорично, че не е имало такъв участник в движението, защото жалбоподателят е блъснал паркирано МПС. Този факт е посочен и в описателната част на АУАН и НП. Няма спор, че въпросното МПС (л.а. „***“ с рег. № *** не е участник в движението. Посочената, като нарушена законова разпоредба изцяло противоречи на установените фактически обстоятелства, при които е било извършено нарушението.

Поради изложеното, съдът счита, че изложените факти по пункт І от НП не изпълват състава на нарушението по чл.40 ал.1 от ЗДвП, като извършеното деяние неправилно е било квалифицирано по този текст, а от там и неправилно е наложено наказание на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП.

По отношение на нарушението по пункт ІІ: Установи се безспорно по делото, че жалбоподателят при управление на процесния лек автомобил се е движел на заден ход, като блъснал автомобила на св. Ж.М., който бил паркиран на процесното място, след което веднага със собствения си автомобил напуснал мястото на произшествието. За тези свои действия той е санкциониран на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 бук.„в“В от ЗДвП. Съдът намира обаче, че и в тази му част НП е постановено в нарушение на материалния закон.

Според бук. „в“ на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, водачът на ППС, който е участник в ПТП, е длъжен ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му указания. Разпоредбата на чл.123 ал.1 от ЗДвП визира няколко задължения за тези лица според различните хипотези на последици от ПТП. Първото и основно задължение на всеки участник в ПТП е разписано в т.1 на посочената разпоредба, а именно, че водачът е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В случаите обаче на произшествие с настъпили само имуществени вреди, какъвто е и настоящият, основното задължение на водачите-участници е да окажат съдействие за установяване на обстоятелствата около произшествието, в това число и настъпилите щети, съгласно разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 бук.“а“ от ЗДвП. Изпълнението пък на това задължение е предпоставка и за последващото поведение на участниците според това, дали между тях има или не съгласие за щетите. При това положение ако участниците в ПТП първо спрат на местопроизшествието, за да установят какви са неговите последици, а след това, при настъпили само имуществени вреди, окажат съдействие за установяването им, тогава може да се прецени и дали има между тях съгласие, респ. няма такова за наличието и вида на вредите. Едва след това те могат да изпълнят или пък да нарушат задълженията им, визирани в следващите разпоредби в т.ч. и по бук. „в“ на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП.

В конкретния случай категорично се установи, че жалбоподателят С. с действията си е нарушил задължението си като участник в ПТП по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, т.к. не е спрял след причиненото ПТП. С оглед на последното обстоятелство, както и факта, че втори участник в произшествието не е имало (блъснато е паркирано МПС, в което не е имало хора), то няма как извършеното от жалбоподателя да се квалифицира като нарушение на чл.123 ал.1 т.3 бук.“в“ от ЗДвП, тъй като няма с кого да се постига съгласие, т.е. липсва елемент от фактическия състав на вмененото с АУАН и НП нарушение, какъвто е липсата на съгласие между участниците в ПТП. В този смисъл е налице нарушение на материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част.

Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d386571a-4182-4da5-81c4-32ec3c43ebd5