Решение № 70 от 01.05.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Кърджали, 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20245140200158 по описа за 2024 година Обжалвано е Наказателно постановление № 23- 1947- 000389 от 28.07.2023г., издадено от Началник сектор в Районно управление- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което са наложени наказания, както следва: по т.1глоба в размер на 150лв. на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, и по т.2- глоба в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, на С. Б. Д. от с.Б. с ЕГН ********** за извършени нарушения на 14.06.2023г. около 16.00часа в гр.Кърджали съответно на чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Д., който моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Излага следните съображения: не е извършил нарушенията описани в наказателното постановление; актът и наказателното постановление са издадени при грубо нарушаване на административнопроизводствените правила и норми, както и е допуснато съществени нарушения на процесуалните правила опорочаващи цялото производство по налагане на съответното наказание. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адвокат, които поддържат жалбата. В ход по същество настоява, че на жалбоподателката е вменена отговорност за нещо, което не е извършила по отношение на деянието, за което й е наложено наказание на основание чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата.

1

Спрямо нарушението за неносене на контролен талон, то не следва да носи отговорност, тъй като жалбоподателката към датата на призоваването й в приемната на полицейския инспектор Д. не е била водач на МПС и не е имала такова качество. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление ведно с всички законови последици, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Жалбоподателят Д. изразява съгласие с казаното от адвоката си.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от юрисконсулт упълномощен от наказващия орган, с която моли съда да потвърди наказателното постановление, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Кърджали, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 14.06.2023г. след обяд свидетелят Д. Н. управлявал лек автомобил марка „Ф.“ с рег.№ ******* по бул.Беломорски в гр.Кърджали в посока изхода към гр.Хасково. Когато наближил кръстовището с бул.Тракия той се пристроил в лявата пътна лента за движение, която била както за движение направо, така и за завиване наляво, а дясната била само за движение направо. На кръстовището регулирано със светофарна уредба пред него в лентата, в която се намирал, била спряла и изчаквала да светне зелен сигнал жалбоподателката С. Д., която управлявала лек автомобил марка „Б.“ с рег.№ *******.

Последната не била подала сигнал за предприемане на маневра завой наляво, но въпреки това при навлизането си в кръстовището завила наляво, при което създала опасност за движещия се след нея лек автомобил марка „Ф.“ с рег.№ ******* с водач свидетеля Н., тъй като той завивайки наляво бил засечен от жалбоподателката С. Д., при което се наложило той да задейства спирачната система, за да не последва сблъсък между двата автомобила. След това той подал и звуков сигнал, който бил чут от придвижващия се пеша полицейски служител Б. Д. по бул.Тракия в града в посока отдалечаваща се от посоченото 2 кръстовище. Той се обърнал към кръстовището образувано от бул.Беломорски и бул.Тракия, което се намирало на около 10- 15метра от него, и видял двете моторни превозни средства спрели, като лекият автомобил марка „Ф.“ с рег.№ ******* се намирал в лявата лента за движение по бул.Тракия, а от дясно на него в дясната пътна лента бил лекия автомобил марка „Б.“ с рег.№ *******, който се намирал под ъгъл спрямо първото МПС, при което са създали конфликтна точка и за да не се ударят били спрели.

Първи движението си продължил лек автомобил марка „Б.“ с рег.№ ******* управляван от жалбоподателката С. Д., която свидетелят Б. Д. видял и на която подал сигнал за спиране като вдигнал ръката си нагоре и посочил къде да спре, но водачът не изпълнил това разпореждане и продължил движението си по булеварда. Непосредствено след това при полицейския служител спрял свидетелят Н., който го попитал дали е видял случилото се, при което получил утвърдителен отговор. Свидетелят Б. Д. поискал да му разкаже какво точно е станало, при което свидетелят Д. Н. му разказал, че се е движел в лявата пътна лента по бул.Беломорски за движение, а пред него пръв автомобил на кръстовището бил водача с лек автомобил марка „Б.“ с рег.№ *******, които изчаквали да светне разрешителен сигнал на светофарната уредба. При светването на зелен сигнал жалбоподателката С. Д. не била подала сигнал за предприемане на маневра завой наляво, при което продължила движението си направо и почти при подминаването на бул.Тракия взела неочаквано решение да завие наляво, при което създала опасност и се наложило той да задейства спирачната система и звуковия си сигнал, за да не настъпи произшествие, тъй като неговият автомобил бил засечен. По този повод свидетелят Д. записал данните на водача Н. и подал лекия автомобил марка „Б.“ с рег.№ ******* на колегите си за издирване.

След няколко дни свидетелят Б. Д. видял този автомобил паркиран в гр.Кърджали кв.Възрожденци, а след това и да се движи там, при което го последвал. Изчакал го да паркира пред бл.** в кв.Възрожденци и се приближил до него. След като се легитимирал и представил на жалбоподателката С. Д., която го управлявала, последната започнала да вика, при което не могла да се осъществи комуникация. По този повод той изготвил призовка, която й била връчена и на 28.06.2023г. С. Д. се явила в канцеларията на полицейския служител Б. Д.. Последният бил извикал при него и свидетеля Д. Н., където свидетелят Д. разговарял с водача С. Д., както 3 и й поискал контролния талон към Свидетелството за управление на МПС, който тя не представила. Този ден той съставил срещу водача Д. акт за установяване на административно нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП, както и по чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата, който бил подписан от жалбоподателя с възражения. На тази база било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се установи на база свидетелските показания на Б. Д. и Д. Н., последният очевидец на нарушението, а първият видял случилото се непосредствено след това, от писмените доказателстваакт за установяване на административно нарушение серия бл.№ 0523865 от 28.06.2023г., чиято доказателствена сила не бе оборена, както и другите документи по делото. Прочее по делото не бяха събрани никакви други доказателства оборващи установеното.

От правна страна съдът установи следното: Процесната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН.

За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. по т.1 от наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.25 ал.1 от Закона за движение по пътищата задължава водача на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се 4 съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят С. Д. не се е убедила преди да завие наляво, че няма да създаде опасност за участника в движението, който се движи след него, а именно свидетелят Д. Н., който бил водач на лек автомобил марка „Ф.“ с рег.№ *******. С поведението си първата е създала опасност на пътя, при което свидетелят Н. задействал спирачната си система, при което предотвратил евентуално настъпване на произшествие. При правилно установена фактическа обстановка и доказано неспазване на правило за поведение от страна на водач на МПС, административно наказващият орган не е приложил относимата административно наказателна норма. Това е така, тъй като правилото по чл.25 ал.1 от ЗДвП, че преди да започне маневрата завиване наляво за навлизане в друг път, водачът да се убеди, че няма да създаде опасност за движещите зад него участници в движението, не е сред изчерпателно изброените в т.5 на чл.179 ал.1 от Закона за движението по пътищата. Следователно в процесния случай наказващият орган неправилно е квалифицирал твърдяното нарушаване на цитираното правило по чл.25 ал.1 от ЗДвП като административно нарушение по чл.179 ал.1 т.5 от същия закон. Настоящата инстанция обаче намира, че са налице условията да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението по реда на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН като се измени наказателното постановление и се преквалифицира административното нарушение. Това е така, тъй като без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, може да се приложи нормата на чл.185 от ЗДвП, която предвижда, че за нарушение на Закона за движението по пътищата, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20лв. В случая в закона е предвидено задължително за спазване правило за поведение на водачите на МПС, а именно преди да започне маневрата завиване наляво за навлизане по друг път, водачът да се убеди, че няма да създаде опасност за движещите зад него участници в движението, което жалбоподателката Д. е нарушила, и тъй като няма друга изрична предвидена санкция за нарушението му, то е следвало да се приложи санкцията на чл.185 от Закона за движението по пътищата. Тъй като наказващият орган не е сторил това, а и няма съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението, то на основание чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН настоящият състав може да измени наказателното постановление в 5 тази му част като преквалифицира деянието по чл.185 от ЗДвП и наложи наказание глоба в единствено възможния размер от 20лв. по т.2 от наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП задължава водача на МПС да носи със себе си свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория. Безспорно по делото се установи, че това нарушение не е извършено от жалбоподателя С. Д., тъй като на датата на деянието тя не е била проверена, за да се установи този факт, а и това обстоятелство не е нарушение, поради изменението на закона считано от 07.08.2023г. направени с ДВ бр.67 от 04.08.2023г. Поради това в тази част следва наказателното постановление да бъде отменено, тъй като за деянието не са налице нито обективните признаци на нарушението, нито субективните такива, а и същото не е доказано, поради което в тази му част то е незаконосъобразно издадено.