Решение № 9654 от 07.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7546/2022
- Вид
- Решение № 9654
- Подписан
- 07.06.2023
- Състав
- ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 6 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
РЕШЕНИЕ
№ 9654 гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110107546 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ......... против и В. Д. Ч..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.99 ЗЗД, вр. вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.99 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № 2103461 от 07.10.2019 г., сключен между ......... и В. Д. Ч., на последния е предоставен паричен заем в размер на сумата от 2 500 лв. за срок от 24 месеца с падеж на последната погасителна вноска – 10.10.2021 г. при месечна погасителна вноска от 152, 97 лв., включваща главница и договорна лихва, при договорен лихвен процент в размер на 40% и ГПР от 48, 21%. Твърди, че между ............ и В. Д. Ч. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, в изпълнение на който е сключен трети договор – за поръчителство между ......... и ............, по силата на който ............ поръчителства за задълженията на длъжника и в това си качество е заплатил непогасените задължения към кредитора. С договор за цесия от 17.12.2020 г. ............ е прехвърлило вземането си към В. Д. Ч. в полза на .......... Твърди, че има вземане към ответника за следните суми:
2 356, 06 лв. – главница по договора за паричен заем;
526, 93 лв. – договорна лихва за периода 10.11.2019 г. – 10.10.2021 г.;
301, 64 лв. – мораторна лихва за периода 17.12.2020 г. – 27.09.2021 г., за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.09.2021 г. по ч.гр.д.
№ 55528/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжникът е възразил. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника В.
Д. Ч..
1
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът оспорва исковете.
Не оспорва, че му е предоставена сумата от 2 500 лв. по договор за заем. Твърди, че изцяло е погасил задълженията чрез плащане.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 27.09.2021 г. заявителят ......... е отправил искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника В. Д. Ч. за сумата 2 356, 06 лв. – главница по договора за паричен заем; сумата 526, 93 лв. – договорна лихва за периода 10.11.2019 г. – 10.10.2021 г.; сумата 301, 64 лв. – мораторна лихва за периода 17.12.2020 г. – 27.09.2021 г.
С разпореждане от 30.09.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установил искове за установяване съществуването на вземанията по исков ред.
По делото не се спори, а се установява и от представените писмен договор за потребителски кредит № 2103461/07.10.2019 г. и Приложение № 1 към него, че между ......... и В. Д. Ч. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ......... е предоставило на В. Д. Ч. потребителски кредит в размер на сумата от 2 500 лв. за срок от 24 месеца, при лихвен процент от 40%. В Приложение № 1 е посочено и че ГПР по кредита възлиза на 48, 21%.
Видно от чл. 4, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави обезпечение на кредита, по договора са налице две възможности: да представи в 10дневен срок банкова гаранция в полза на ......... или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице – поръчител. Срокът за одобрение на заявлението в тези случаи е 24 часа от предоставяне на обезпечението, каквото следва да бъде осигурено в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В случай, че е заявил гарантиране на кредита по този начин, но не изпълни едно от горните условия, договорът не поражда действие между страните.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му.
Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на 24 месечни вноски по 152, 97 лв., всяка от които включваща главница и лихва.
Не се спори, а се установява и от представения договор за предоставяне на поръчителство от 07.10.2019 г., ведно с Приложение № 1 към него, че между В. Д. Ч. и ........ е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 07.10.2019 г., по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с ........., по силата на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 150, 41 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит /т.II.1/, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т.I.4.
2
Представен е и договор за поръчителство от 07.10.2019 г., сключен между ......... и ........, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря пред ......... солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.
С договор за цесия от 17.12.2020 г. ......... и ........ прехвърлят в полза на ......... вземанията си, произтичащи съответно от договори за кредит и договори за предоставяне на поръчителство, съгласно Приложение № 1, в т.ч. вземанията към В. Д.
Ч..
......... и ........ са упълномощили ......... за цесията.
Представено е уведомление за цесията от 13.01.2021 г., като видно от известие за доставка обр. 243, пратката е върната като непотърсена.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.99 ЗЗД, вр. вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.99 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в постъпило възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
По делото не се спори, а се установява и от ангажираните писмени доказателства, че между ......... и В. Д. Ч. е сключен процесният договор за потребителски кредит № 2103461/07.10.2019 г.
По отношение на последния приложение намира ЗПК в редакцията преди изм.
ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г., приложима към момента на сключване на договора.
Легалната дефиниция на понятието „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП предвижда, че това е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, в обхвата на която ответникът в настоящото производство попада, с оглед на което потребителската защита намира приложение по отношение на него.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл.10, ал.1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
3
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48, 21%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с ............, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че ......... е едноличен собственик на капитала на ............, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, ......... е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя.
От клаузите в договора – чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице – поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита сочат на липса на доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на 4 поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.