Решение № 1563 от 01.07.2025, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1563 гр. Бургас, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120100346 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от А. М. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., ***, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на Е. Х. К., ЕГН ********** и Е. Х. К. с ЕГН **********, тримата в качеството на законни наследници на Х. Г. К., с която са предявени осъдителени искoве с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ срещу „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК 201432883, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 161, представлявано от управителя К.П.Д., за заплащане на общата сума от 600 000 лв. (шестстотин хиляди лева), от която по 200 000 лв. за всеки от ищците.

Предявени са и искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците лихва за забава от датата на трудовата злополука до датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

Ищците твърдят, че на ***г, около 11:17 часа, по време на армировъчни дейности на обект „М.“, находящ се в гр. Б., Х. Г. К. е закачал за пореден път на куката на крана за арматурната колона, лежаща на плочата, когато, вследствие на въздействие от ел. ток, пострадалият паднал назад върху друга пачка колони, вследствие на което получил несъвместими с живота травми и починал.

Твърди се, че съгласно сключения трудов договор № 25/22.08.2023г. Х.

Г. К. е бил назначен на длъжност „***“ при ответното дружество „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД. Ищците сочат, че така описаният инцидент е приет 1 за трудова злополука с Разпореждане № 5104-02-127 от 15.11.2024г. по описа на ТП на НОИ – Бургас. Предвид това намира, че е налице основанията на чл.

200, ал. 1 от КТ за реализиране отговорността на работодателя спрямо тях, в качеството им на наследници на починалия, което им дава право да претендират обезщетение за претърпените във връзка със смъртта на своя наследодател неимуществени вреди.

Ищците считат, че е налице причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука и последиците от нея са както неимуществени, така и имуществени. Поради това сезират съда с претенции за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния съпруг и баща. Излагат, че загубата на Х. К. е най-тежкото житейско събитие, като дори интензитетът на страданието им да намалее с времето, мъката не би могла да бъде преживяне до края на живота им, като същата е непреодолима и материално неизмерима. Сочат, че починалият е бил глава на тяхното семейство, а освен това е бил жизнен, работлив и деен мъж. Ищците осъзнават и страдат от факта, че са завинаги лишени от пълноценното и щастливо семейство, което преди събитието са били, от моралната съпружеска и бащина опора и закрила, която починалият им е давал, както и, че болки и страдания от загубата на толкова близък за всички тях човек, ще търпят винаги.

Излагат, че и тримата ищци са били в изключителна близка връзка с починалия, която е била изпълнена с обич, подкрепа, разбирателство и уважение. Животът на всички тях е преобърнат след тази загуба, предвид необратимостта на факта, че завинаги ще са лишени от бащината обич и опора, които ежедневно са получавали от пострадалия. Сочат, че след злополуката са се затворили в себе си, спрели са да общуват с близки и приятели, станали мрачни и тъжни. Твърдят още, че и до настоящия момент страдат от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Преди настъпилото събитие, те са били жизнени и контактни, радвали са се на спокоен живот и срещи с близки и приятели. В момента са затворени и отчуждени, избягват срещи с други лица и така обичайните за всеки нормален човек срещи с приятели и стремеж към положителни преживявания.

Предвид изложеното молят предявените искови претенции да бъдат уважени, както и в тяхна полза да бъдат присъдени и сторените по делото съдебно деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Същият излага, че намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди, че настоящия случай работникът е проявил груба небрежност или евентуално умишлено увреждане.

В отговора се сочи, че действително Х. Г. К. е имал сключен трудов договор № 25/22.08.2023 год. с ответната страна, с който е назначен на длъжност „***“. Връчена му е била длъжностна характеристика, определяща основните задължения на длъжността му. В характеристиката изрично било посочено, че следва да знае и спазва основните изисквания по безопасност на 2 труда и ПБ в строителството; да работи правилно и безопасно с машините, инструментите и материалите, както и че носи пряка отговорност за качественото и навременно изпълнение на възложената му работа, спазването на технологичната последователност и правилата за безопасност и здраве при работа. Предвидено било, че има право да откаже и преустанови изпълнението на възложена задача, работа или дейност при възникване на сериозна опасност за живота и здравето му, като за целта уведоми незабавно прекия си ръководител. При постъпване на работа на пострадалия е бил проведен начален инструктаж, а в последствие е бил периодично инструктиран, в това число и устно при поставяне на задачите за деня, относно спазване на правилата осигуряващи здравословни и безопасни условия на труд.

Ответникът твърди, че на *** год. на К. е била възложена задача по разкомплектоване и „насаждането“ на арматурни конструкции /колони/, оформени като „пачка“ на обект „Комплекс от многофамилни жилищни сгради - етапно строителство“ в УПИ V-2567, кв. 64, местност „М.“, СПЗ, гр.

Б.. С договор № МЗ-4/2024 г. „Планекс Инфраструктура“ ЕООД възложило на „ВИП СТРОЙ 89“ ЕООД изпълнението на кофраж и полагане на бетон на обекта. В изпълнение на този договор, по същото време и място работници на „ВИП СТРОЙ 89“ ЕООД, в хода на работния процес са включили и използвали под напрежение многожилни удължители. Конкретно това сторил М. А. М..

Ответникът счита, че изпълнявайки задълженията си К. вероятно е допуснал съприкосновение между арматурните конструкции и един от удължителите, в нарушение на дадените инструкции за безопасна работа.

Намира, че би могло да се предположи, че е протекло електричество, което да е причинило смъртта му. Доколкото това не е установено и доказано по безспорен начин, ответната страна оспорва изцяло заявеният в исковата молба фактически механизъм на причиняване на смъртта му.

С оглед изложеното ответното дружество твърди, че при изпълнение на възложената му задача К. е проявил груба небрежност, като не е спазил установените правила за опазване на здравето и живота му, а именно допуснал оставяне на пачки колони върху многожилния електрически удължител, нещо повече започнал тяхното разместване и разхвърляне, с което е извършил пробив на едно от жилата на един от удължителите. При мърдането на арматурата напред - назад, за да бъде освободена, закачена на куката на крана се е получило и контакт, и разкъсване, и отваряне на изолацията на кабела, в следствие на което може да се предположи, че се е затворила верига между пробива на удължителя-фаза към арматурните елементи през К. на обекта и нула/земя от куката на крана. Тези действия на починалия К. според ответника са в пряка причинно следствена връзка с настъпилата смърт, поради което и същият счита, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ, а именно допусната груба небрежност от страна на работника Х. Г. К..

По отношение на наведените твърдения за претърпени от ищците неимуществени вреди, вследствие загубата на техния близък, ответникът 3 излага, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Сочи, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Счита, че в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.

Предвид всичко изложено ответната страна оспорва по основание и размер предявените искове, като моли същите да бъдат отхвърлени, като претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за конституиране в качеството на трети лица помагачи дружествата „УНИКА ЖИВОТ“ АД, ЕИК831626729, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, „ВИП СТРОЙ 89“ ЕООД, ЕИК 207258959, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от управителя Д.

М., както и физическото лице М. А. М. с ЕГН ********** с адрес с. В., ***.

Така отправеното искане на ответната страна е подробно мотивирано от процесуалния му представител, като съдът е приел същото за основателно, доколкото се твърди евентуалното наличие на регресна отговорност срещу всяко от третите лица. Предвид това посочените от ответника трети лица са конституирани като помагачи в процеса.

В проведеното по делото съдебно заседание ищците не се явяват и не се представляват. С изрична молба от 02.06.2025г. процесуалният им представител моли съда да се произнесе с решение, с което да присъди в пълен размер претендираните с исковата молба обезщетения, ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане, тъй като намира, че исковете са били доказани изцяло по основание и размер.

Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния му представител, поддържа отговора на исковата молба и въведените с него възражения. Процесуалният му представител излага подробни съображения в писмени бележки, като моли и за присъждане на сторените разноски.

Третото лице помагач „ВИП СТРОЙ 89“ ЕООД се представлява от процесуалния си представител адвокат П., която намира, че предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Застъпва същото становище и в депозирана по делото писмена защита.

Третото лице ЗК „УНИКА ЖИВОТ“ АД не изпраща процесуален представил, но излага становище по съществото на спора с представена преди датата на съдебното заседание писмена молба.

Третото лице помагат М. А. М. се явява лично, като по същество се придържа към становищата, изложени от процесуалния представител на ответника и този на ВИП СТРОЙ 89“ ЕООД.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

4

По делото е представен препис - извлечение от акт за смърт на Х. Г. К., починал на *** г., както и съобщение за смърт № 510 от 17.08.2024 г., издадено от УМБАЛ Бургас АД.

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 25/20.08.2024г., след смъртта си починалият К. е оставил законните наследници – А. М. К., която е била негова съпруга, както и децата А. Х. К. и Е. Х. К..

Представен е трудов договор № 25/22.08.2023г., сключен между Х. Г. К. и ответното дружество „Геоплан Кънстракшън“ ЕООД, видно от който К. е заемал длъжността „***“. Освен трудовия договор, по делото е приложена и длъжностна характеристика на работника, в която подробно са описани основните му длъжностни задължения и отговорностите, касаещи длъжността.

Прието е Разпореждане №5104-02-127 от 15.11.2024 г. (лист 16), издадено от ТП на НОИ, гр. Бургас, издадено на основание чл. 60, ал. 1 от КСО въз основа на декларирана злополука с вх. № 5101-02-79 от 22.08.2024 г. на ТП на НОИ - Бургас от осигурителя „Геоплан Кънстракшън“ ЕООД, станала с Х. Г. К. на *** г. С разпореждането е прието, че инцидентът е трудова злополука на основание чл.55, ал.1 от КСО. В разпореждането е отразено, че се касае за внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка с извършваната работа, като по време на армировъчни дейности, възложени му от работодателя на обект „М.“, гр. Б., на *** г., около 11:17 ч. Х.