Определение № 581 от 14.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 581 гр. Благоевград, 14.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20241200900098 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М. А. Г., с ЕГН ********** И. Г. З., с ЕГН ********** и Т. Г. З., с ЕГН **********, с адрес и на тримата: с.П., общ. П., чрез пълномощник, с която срещу З.к.Л.И. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

С.*, р-н С., бул.С.ш.№*, представлявано от П.В.Д. и В.В.И. – са предявени осъдителни искове – за осъждане на ответника за заплати на всеки един от ищците сумата от по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 03.05.2023 г., вследствие на което починало лицето Г. И.ов З., ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на доброволната покана към застрахователя съгласно чл. 380 КЗ - 28.12.2023г. до окончателното плащане на дължимата сума – правно основание чл.432 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД.

Предявеният иск е процесуално допустим. Извършена е размяна на книжа, поради което е налице процесуално основание за насрочване на открито с.з. с призоваване на страните, произнасяне по предварителните въпроси и тези , по доказателствата, както и съобщаване на проект на доклад.

Проект на доклад:

1.По чл.146, ал.1, т.1 ГПК - обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения на страните- ищците твърдят, че на 03.05.2023 г., на пътя над с. И., общ. С., е настъпил пътен инцидент, при който е починал наследодателят им Г. З.. Описват механизма на ПТП, както следва - товарен автомобил марка „МАН” с per. № **** и прикачено към него ремарке с per. № ***, управляван от Т.Г.М., по време на товарене на дървен материал, задействал ръчно механизма за освобождаване спирачките на ремаркето, вследствие на което то се придвижило напред и затиснало намиращия се по това време между ремаркето и влекача Г. И.ов З., който е разтоварвал натоварените дърва. Сочи се, че наследодателят им 1 получил животозастрашаващи травми, в следствие на инцидента и починал на 06.05.2023 г., като е образувано ДП № 161/2023 г., по описа на РУ на МВР Сандански.

Сочи се, че е съставян КП за ПТП с поспадали лица поради факта, че първоначално полицейските служители, по указания на прокурора са започнали производството по чл.134 от НК. Впоследствие, след събирането на достатъчно доказателство, прокуратурата е преквалифицирала делото, като същото прието по компетентност в ОП-Благоевград и преобразувано за деяние по чл.343 ал.1 б.”в” от НК.

Сочи се от ищците са съответно синове и лице, което е живеело с починалия на семейни начала и в общо домакинство. Били неразделни, сплотени и близки. Сочат, че изключително тежко преживяват загубата на любим човек, като сочат конкретни негативни преживявания от това. при твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от предявяване на иск за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди от по 150 000 лв. за всеки един от ищците в резултат на тежката загуба на любим и скъп за тях човек, ведно със законната лихва от датата на поканата до застрахователя на 28.12.2023г. до изплащането.

Сочат, че виновен за ПТП е водача, който попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със З.к.Л.И. АД.

Твърди се, че от застрахователя са поискали обезщетение със завеждане на претенцията на основание чл. 380, ал. 1 КЗ на 28.12.2023 г., видно от Молба с вх. № 12720/28.12.2023 г., но в предвидения в КЗ тримесечен срок за произнасяне по преписката изтекъл на 28.03.2024 г., до настоящия момент не е постъпило предложение за изплащане на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди на пострадалите лица.

Доказателствените искания на ищците са за: приемане на писмени доказателства, за допускате до разпит при довеждане на един свидетел при режим на довеждане за установяване на претърпените от ищците страдания и психически стрес в резултат на описаното ПТП, както и на основание чл. 186, ал 1, пр.1 от ГПК, с оглед установяване на механизма на процесното ПТП, както за целите на САТЕ, да бъде изискано служебно образуваното ДП № 161/2023 г., по описа на РУ на МВР Сандански. Ищците са поискали допускане и назначаване на три експертизи – съдебно- медицинска експертиза, съдебно – психологична и съдебна автотехническа, с посочени задачи. На основание чл. 190 ГПК се иска задължаване на ответника да представи заверено копие на застрахователна полица валидна от 17.01.2023 г., до 16.01.2024 г., сключена между него и собственика на товарен автомобил марка „МАН” с per. № ***, а при непредставяне на същата, на основание чл. 161 ТПК, да се приеме за установено и доказано наличието на застрахователен договор към датата на ПТП.

Препис от исковата молба е връчена на ответната страна, която в срока по чл. 367 ГПК е подала писмен отговор.

Не се оспорва допустимостта на иска. Възразява се по основателността и размера му.

Оспорват се всички твърдения на ищците, наличието на противоправно поведение на водача 2 на товарния автомобил МАН, както и твърдението, че ремарке с рег.№ *** е било прикачено по време на инцидента към товарния автомобил. Оспорва се описания от ищците механизъм на настъпване на инцидента, като се изтъква, че при наличие на прикачено ремарке към товарен автомобил не би могло да бъде извършено самостоятелно движение на ремаркето към автомобила при наличието на твърда връзка помежду им. Оспорва се твърдения факт, че към момента на инцидента товарния автомобил е бил управляван от лицето Т.М. .

Оспорвам твърдението, че към момента на процесния инцидент ремарке с рег.№ *** е било прикачено към товарен автомобил марка „МАН“, с per. № ****.

В процесния случай ремаркето се е придвижило самостоятелно към товарния автомобил поради наличието на наклон на пътя от ремаркето към товарния автомобил, твърдата връзка между тях не е била съчленена. Товарния автомобил е бил в спряло, статично състояние, поради което и разстоянието между тях е намаляло, което е довело до притискане на Г. И.ов З. между двете превозни средства.

Оспорва се твърдението, че към момента на процесния инцидент Т.Г.М. е управлявал товарен автомобил марка „МАН“, с per. № ****.

Оспорва се основателността на предявения иск срещу ЗК Л.И. АД. Ответната страна сочи, че не става ясно на основание кой застрахователен договор се претендират предявените суми. В исковата молба е посочено, че ремаркето с рег.№ *** се е придвижило напред и е затиснало намиращия се по това време между ремаркето и влекача Г. И.ов З., от справка в информационната система на Гаранционен фонд, към датата на настъпилия инцидент — 03.05.2023г., се твърди, че ремарке с рег.№ *** е с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена със ЗД Б.И. АД. След като се твърди в исковата молба, че вредите са произлезли от моторното превозно средство - ремарке с рег.№ ***, то отговорността за причинените от него вреди са в тежест на застрахователя на тази вещ, който се сочи че е - ЗД Б.И. АД. От друга страна, ако се приеме, че Т.Г.М. е бил водач на моторно превозно средство, то той е бил водач на моторното превозно средство ремарке с рег.№ ***, доколкото се твърди, че водачът е боравил с органите на управление на ремаркето - ръчна спирачка и е задвижил собственоръчно ремаркето. И в двата случая след като по отношение на същото липсва валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен с ответника - ЗК Л.И. АД, иска срещу него е неоснователен и същия следва да бъде отхвърлен изцяло.

Изцяло се оспорва наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта: противоправност и вина на действията на водача; причинно - следствена връзка между действията на застрахования към ответното дружество водач и настъпилия вредоносен резултат, като наличието на същите е изцяло в кръга на доказване на ищците.

Не е установен механизма на настъпване на произшествието и соченият такъв от ищците в ИМ се оспорва. В случая липсва дори издаден констативен протокол за ПТП.

Оспорва се твърдението, че процесния инцидент е пътнотранспортно произшествие.

При наличието на висящност на наказателното производство, на основание чл. 229, ал. 1, 3 т. 4 от ГПК се иска спиране на настоящото гражданско производство до приключване на наказателното такова.

Иска се спиране и на основание основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК с твърдението, че гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на престъпление, извън хипотезата на чл. 124, ал. 5 ГПК, а от друга, произнасянето на наказателния съд се явява задължително за съда, който разглежда гражданските последици от съответното вредоносно деяние относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца - чл. 300 ГПК и предвид данните за висящо ДП № 164/2021г., намиращо се по пр. пр.

№ 2556/2023г. по описа на ОП – Благоевград.

Оспорва се отговорността на водача на товарен автомобил марка „МАН“, с per. № **** за настъпване на процесното ПТП, твърди се, че за него удара е бил непредотвратим и липсват доказателства,че е допуснал нарушение на правилата за движение, в резултат на което да е настъпил вредоносния резултат.

Прави се възражение за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат, както се изтъква, че същият е могъл да го предотврати, като е могъл да не стои между двете превозни средства а и се премести, а също така се твърди, че е участвал в задвижването на ремаркето.

Прави се възражение, че отговорност носи и другия застраховател Бул Инс АД, в качеството му на застраховател на ремарке с рег.№ ***.

Правя възражение за дължимост на застрахователно обезщетение на ищците поради наличие на изплатено застрахователно обезщетение за твърдените от тях неимуществени вреди от ЗД Б.И. АД, в качеството му на застраховател на ремарке с рег.№ ***.

Отделно се поддържа твърдението, че процесния инцидент е трудова злополука, за която са приложими разпоредбите на чл.200 и сл. КТ. Ответната страна се позовава, че в този случай се прилага съгласно чл. 212 от КТ за неуредените в тази глава въпроси по имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон, а по аргумент за противното следва извод, че за уредените въпроси разпоредбите на гражданския закон за неприложими. В този смисъл е и ТР № 45/1990 г. на ОСГК на ВКС.

Твърди се, че в случая се касае до трудова злополука, поради което правата на пострадалия работник за претърпените от това неимуществени вреди подлежат на уреждане по реда на чл. 200 и сл. от КТ и по отношение на тях не са приложими тези на гражданския закон, т. е тези на чл. 45-54 от ЗЗД, като се оспорва, че процесния инцидента е обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" по реда на чл.432 КЗ.

Отделно в случай, че се установи, че инцидента е причинен от Т.Г.М. по време на изпълнение на трудовите му задължения, то отговорността за настъпилите вреди е в тежест на, застрахователя на работодателя му по застрахователен договор „Обща гражданска отговорност”.

4

Оспорват се сочените неимуществени вреди, наличието на причинно следствена връзка между заявените неимуществени вреди и механизма на произшествието. Оспорват се описаните такива по вид, проявление, интензитет. Оспорват ес всички твърдения, касаещи настъпили неимуществени вреди.

Исковете се оспорват по размер, както и се оспорва искането за присъждане на лихва за забава от поисканата дата. Твърди се от застрахователя, че по заявената застрахователна претенция има произнасяне и в този смисъл той не е в забава.

Оспорва се размера на адвокатския хонорар, в случай, че размерът му надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС