Решение № 111 от 16.06.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Варна, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело № 20263000500097 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивната жалба вх.№ 2200/21.01.2026г от К. Г. Б.

ЕГН **********, чрез адв. А. П., срещу Решението на ОС-Варна № 1403/19.12.2025 по гр.д.№ 2516/2023, с което са отхвърлени исковете му, предявени против В. В. П. ЕГН **********, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на АПАРТАМЕНТ № 15 с ид. № ***, находящ се в гр.Варна *** ет.4, състоящ се от дневна, кухненска ниша, коридор, спалня, баня-тоалетна, дрешник, перално помещение, балкон, със ЗП от 72,85кв.м., при граници /подробно описани по документа за собственост/, с прилежащо избено помещение № 8 с полезна площ 7,22кв.м., при граници, описани по документа за собственост и по схема, ведно с 3,0448% ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж върху дворно място, цялото с площ от 442,40кв.м. с ид.№ ***, находящо се в гр.Варна, обл. Варненска, ул. „Топра Хисар" № 16, съставляващо УПИ XVII-1 в кв.621 по плана на 5-ти м.р-н, при описаните граници, обективиран в НА за продажба на недвижим имот № 88 том IV рег.№ 3430 н. дело № 515/20.11.2023г на н-с Вес.Петров, вписан в СлВп-Варна дв. вх. рег. № 35437/21.11.2023г, вх. рег.№ 35654 акт № 65 том ХСIV дело № 21688/2023г, сключен между ищеца, действащ чрез своя представител – ответникът В. Вен. П. с пълномощно с рег.4754 и рег.№ 4755 том 1 акт № 195 1 на н-с Л.Г., рег. № 116, на заявените в условията на евентуалност основания, както следва:

1/ на осн.чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД – при липсата на уговорка пълномощникът да договаря сам на себе си, отв. В. Вен. П. е продал на себе си гореописания имот, с което са накърнени добрите нрави поради нееквивалентност на престациите;

2/ на осн.чл.26 ал.2 предл.2 ЗЗД – поради липсата на съгласие, тъй като липсва уговорка пълномощникът да договаря сам на себе си, отв. В. Вен. П. е продал на себе си гореописания имот.

3/ на осн.чл.40 ЗЗД - сключен във вреда на представлявания поради липсата на уговорка пълномощникът да договаря сам на себе си, като отв. В.

Вен. П. е продал на себе си гореописания имот,

ОСЪДЕН е ответникът да заплати на ищеца сумата от 3860лв – сторени разноски по делото, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.

Счита решението по първия иск за неправилно - неправилен е изводът на съда, че не се установило по делото противоречието на договора с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, до който извод е достигнал поради неправилен анализ на събраните по делото доказателства.

Последващото подробно възпроизвеждане съдържанието на доказателствата не се налага, доколкото същите са приложени по делото и въз основа на тях въззивният съд може да направи самостоятелни фактически и правни изводи.

Основният довод в жалбата за липсата на еквивалентност в престациите се извежда от това, че цената по договора, сключен от ответника като пълномощник на ищеца и договарял сам със себе си, е в размер на 50 000лв.

Уговорката част от продажната цена да бъде преведена по сметка на PC-Варна като залог по ч.гр.д.№ 11928/2023г, а друга част да бъде погасена чрез прихващане с несъществуващо задължение по запис на заповед от 22.01.2023г, както и „фактическото“ превеждане на продажната цена, веднага след което същата е била изтеглена от пълномощника, сочат на явна нееквивалентност на престациите и увреждане.

Счита също за неправилен изводът на съда, че само въз основа констатирания от СПочЕ „тремор“ при поставянето на подписа от К. Б., не може да се направи извод, че лицето е било в силно алкохолно опиянение. В тази връзка се позовава и на другите, представени от ищеца писмени доказателства, от които се установява, че К. Б. продължително време имал хазартна зависимост, съпроводена със злоупотреба с алкохол, които не са били обсъдени от съда, заедно със заключението на вещите лица и останалите събрани доказателства.

Не са обсъдени и двете заключения по допуснатите СОЕ.

Липсата на мотиви прави решението на ВОС необосновано. Съдът се е ограничил единствено с анализа на показанията на двамата свидетели Г.Д. и 2

М. Б., които намира за заинтересовани, доколкото са удостоверили подписа на ищеца като длъжностни лица, са обусловили неправилния извод, че липсвали заболявания, които да нарушават психическата годност на ищеца. Само тези двама свидетели определяли ищеца като напълно адекватен със запазени базови психични годности. На тях противоречат показанията на свид. Д., който казва, че К. бил трезвен, когато отивал при нотариуса, но нещо не се разбрали с първия нотариус и затова се наложило да отидат при друг. По думите на свидетеля К. и В. не са имали пълномощно и затова такова е било изготвено от нотариуса, а според свид. Б. в кантората му не било изготвяно пълномощно с рег.№ 4754 и рег.№ 4755. Счита, че показанията на Б. и Д. за противоречиви относно изготвянето на пълномощното, но въпреки това съдът ги приел за безпротиворечиви.

От представените писмени доказателства се установявало и това, че В.

П. е извършил правни и фактически действия, от които се налага извод, че К.

Б. изобщо не е получил продажна цена - на 18.08.2023г В. П. е превел по сметката на ищеца К. сума от 9000лв с посочено основание покупко продажба на недв. имот и на 24.08.2023г, използвайки пълномощното с peг. № 2214/18.08.2023г, е изтеглил от банковата сметка на ищеца сумата от 200лв; на 17.10.2023г В. П. е превел сума от 5000лв с посоченото основание и веднага след това, отново използвайки пълномощното peг. № 2214/18.08.2023г, изтеглил от сметката на ищеца сумата от 5000лв. Впоследствие, на 19.10.2023г ответникът е превел по см-ката на ищеца сумата от 9000лв с посоченото основание и веднага след това, ползвайки се от пълномощното, е изтеглил е 9000лв. На 20.10.2023г В. П. е превел по сметката на К. Б. 5000лв, които веднага след това е изтеглил от банковата на ищеца. На 21.10.2023г В. П. е превел по см-ката на ищеца сума от 4120лв и веднага след това, използвайки пълномощно, е изтеглил сумата от 4100лв.

През периода 28.08.2023г-21.10.2024г К. Б. е бил на рейс, осигурен му от отв.В. П., което се установява от показанията свид. Г.Б., М.Б. и Л.Д.. Веднага, след като се прибира, ищецът е оттеглил пълномощното с per. № 2214/ 18.08.2023г с уведомление за оттегляне peг. № 3242/2023г.

Сумите, които са били внасяни от ответника по банковата сметка на ищеца веднага са били изтегляни от последния. Няма представени доказателства същите да са били предадени на К. Б.. Следователно, изводът на съда, че всяка от страните била получила насрещна престация /апартамент, респ. парична сума/ е неправилен, т.к. на практика е била налице нулева стойност.

ВОС е посочил, че ищецът дължал много суми, без да уточнява техния размер, момент на погасяване и лица към които е този дълг и как същия е съотнесен към процесния договор.

В НА № 88/28.11.2023г е посочена продажната цена от 50 000лв, която е повече от четири пъти по-ниска от действителната пазарна стойност на имота, което се установява от двете заключения на в. лица Д. В.а и Ал. В.ев.

3

Според в.л. Д. В.а пазарната стойност на имота към 10.11.2023г е в размер на 221 060лв, а според в.л. Ал. В.ев пазарната стойност е в размер на 259 086,51лв. Средноаритметична стойност между двете оценки е 240 073,75лв. Реалната пазарна цена на апартамент № 15 е много по - висока, тъй като се намира в централен район на гр. Варна. ВОС не е ценил двете заключения, тъй като и двете показват явна нееквивалентност на престациите.

Освен това, е следвало да обсъди защо е допустимо част от продажната цена да бъде платена като залог. Никъде в решението ВОС не е обсъдена и разликата между продажната цена и данъчната оценка на имота, която е 99 438,30лв, т.е. двойно по-голяма спрямо посочената в НА пазарна цена.

Реално по банковата сметка на К. Б. след извършените преводи и тегления от В. П. има сума в размер на 8 820лв. Действителната пазарна цена на процесния апартамент № 15 е била много по-висока при взета средно аритметична стойност от двете заключения - 240 073,75лв, тъй като се намира в централен район на гр. Варна. Сумата от 8 820лв спрямо посочената не може да бъде отнесена към „известна нееквивалетност“, каквато, според съда, в случая била допустима.

По ч.гр.д.№ 11928/2023г на ВРС няма постановено определение за замяна на обезпечението от възбрана на залог на парична сума и никога ищецът не е правил подобно искане.

Дали сумата от 7 879,34лв реално е била внесена от ответника по смката на ВРС не е известно, но, дори да е било сторено, е направено без правно основание и затова не може това плащане да бъде прието за част от пазарната цена. В. П., на осн.чл.32 ГПК, не би могъл да представлява ищеца пред съда, тъй като не е нито адвокат, нито негов роднина.

Липсва анализ на събраните гласни доказателства, което представлява процесуално нарушение. От същите се установявали твърдените в ИМ обстоятелства - през 2023г К. Б. играел хазарт в игрална зала, където работела М.В. - жената, с която ответникът живеел на семейни начела. В. и баща му /вече покойният В./ са се възползвали от зависимостите на К. Б., като започнали да му дават пари и алкохол, за да играе хазарт. Целта им била К. да изпадне в алкохолно опиянение -състояние, в което не разбира действията си и не може да ръководи постъпките си, за да подпише пълномощно с нот. заверка на подписа и съдържанието, с което да предостави на В. П. да прехвърли на себе си процесния имот. В. П. организирал К. да се качи на кораб и да отсъства дълго време от Република България, за да могат да продадат впоследствие на друго лице апартамента.

В нетрезво състояние К. е бил воден при нотариуси и накаран да подписва документи - пълномощни и декларации. Нямало логично обяснение от свид. Д. защо той е возил ищеца и ответника по заложни къщи, игрални зали, нотариуси и др. почти постоянно. На свидетеля са му известни всички игрални зали, посещавани от К. Б., както и е присъствал за събирането на багажа и изпращането му на летището. Какъв е интересът на този свидетел да 4 бъде постоянно с В., В. и К..

Съвкупният анализ на гласните доказателства може да обоснове извод, че през 2023г В. и В. са се възползвали от алкохолното опиянение на ищеца и хазартната му зависимости са го накарали да подпише пълномощното. К. Б. не е имал намерение да продава апартамента си и затова подписаното пълномощно е без неговата воля/съгласие.

Анализът на всички доказателства може да обоснове и извод, че сделката накърнява добрите нрави и затова е нищожна. В тази връзка се позовава на определение № 1757/10.04.2024г по гр.д.№ 416/2024г на ВКС, 1 ГО.

По иска с пр. основание чл.40 ЗЗД въззивната страна се позовава на съдебната практика, обективирана в : Решение № 934/13.09.20Юг. постановено по гр.д.№ 3657/ 2008г на ВКС; Решение № 174/13.07.2020 по в.гр.д. № 170/2020г на ОС-Ловеч, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 143/5.03.2021 по гр.д.№ 3287/2020г на ВКС, IV ГО; ТР № 5/12.12.2016г по т.д.№ 5/2014г на ОСГТК, т.III т.2.

В пълномощно рег.№ 4754 и рег.№ 4755 няма посочено изрично изявление, че К. Б. бил съгласен да бъде преведена сума в размер на 7879,34лв по сметка на ВРС като залог за замяна на допуснато обезпечение по ч.гр.д.№ 11928/ 2023г. Никога ищецът не е правил искане за замяна на обезпечение по посоченото ч.гр.д. № 11928/2023г. Затова счита, че пълномощникът не може да договоря част от продажна цена да бъде заплатена като залог, след като липсва упълномощаване за учредяването на залог. Затова определя тази договорка за неизгодна и не в интерес на представлявания, а само в интерес на В. П., който веднага след сключването на процесния договор ответникът е търсил купувач на имота и правил опити да заличи вписаните възбрани. Свид.

Д. също посочва, че той идвал в кантората му с брокер на недв. имоти.