Решение № 277 от 13.04.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Русе, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520200488 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. И. А., ЕГН: **********, с адрес ***, против Електронен фиш Серия К № 7021191, издаден от ОД МВР – Русе за това, че на 04.11.2019 г., в 09,53 ч, в гр. Русе, на бул. „България“ при бензиностанция „ЕКО“ посока ГКПП – Дунав мост жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № Р *** КА, като е извършил нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, превишавайки с 19 км/ч разрешената скорост за движение.

Жалбоподателят счита, че било недопустимо да му бъде издаден електронен фиш за нарушение с давност повече от три години и три месеца.

Моли за отмяната на обжалвания електронен фиш и за присъждането на разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

ОД МВР – Русе, редовно уведомени, не изпращат представител.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 02.02.2023 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 21.01.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Електронен фиш Серия К № 7021191 е издаден от ОД МВР – Русе за това, че на 04.11.2019 г., в 09,53 ч, в гр. Русе, на бул. „България“ при бензиностанция „ЕКО“ посока ГКПП – Дунав мост А. И. А. управлявал товарен автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № Р *** КА, като е извършил нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, превишавайки с 19 км/ч разрешената скорост за движение. Нарушението е установено със стационарно преносим уред за контрол на скоростта ATCC ARH CAM S1 № 11743e4, на който е била извършена метрологическа проверка на 14.06.2019 г., видно и от представения Протокол № 30-С-ИСИС/14.06.2019 г. от БИМ. Преди това е бил издаден Електронен фиш Серия К № 3138894 за същото нарушение, но на Н.М.Б. – управител на фирма „ИНПРОСТАР“ ЕООД с адрес ***. Този електронен фиш е бил връчен на управителя на дружеството на 19.01.2023 г. като на 31.01.2023 г. с декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП Н. Б. е заявил, че жалбоподателят А. е управлявал автомобила през процесния период от време, като е приложил копие от СУМПС на жалбоподателя към декларацията. В резултат на това против А. е бил издаден обжалвания Електронен фиш Серия К № 7021191.

В жалбата се съдържа довод единствено за изтекла давност за налагане на наказанието по смисъла на чл. 34 ЗАНН. Действително съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСС на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, но те не се прилагат спрямо сроковете за издаване на електронен фиш, доколкото в тълкувателната практика на ВАС (Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т.д. 1/2013 г. на ОС на ВАС) се посочва, че производство по издаване на електронен фиш е отделно от производството по установяване и налагане на административни наказания с АУАН и НП. Електронният фиш е приравнен на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.

189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. В ЗАНН се съдържат давностни срокове за изпълнение на наказанието „глоба“ (чл. 82 ЗАНН), но не и за осъществяване на 2 административнонаказателното преследване.

Според

Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

Предвид липсата на давност за административнонаказателно преследване по силата на изрично препращане към НК е приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, която предписва тригодишен давностен срок за наказанието „глоба“. Действително са изминали повече от три години и три месеца от връчването на електронния фиш на жалбоподателя, но този първоначално зададен от законодателя тригодишен срок представлява срок на т.н. „обикновена давност“, която може да се спира и да се прекъсва съобразно чл. 81, ал. 2 НК. Опитите да бъде връчен електронен фиш, макар и първоначално издаден на Н. Б., представляват действия по реализиране на административнонаказателното преследване, които прекъсват давността, а същата е започнала да тече от извършване на нарушението. От доказателствата по делото е видно, че фишът е издаден на 04.11.2019 г., когато е извършено нарушението, но не е бил връчен на първоначалния адресат до 19.01.2023 г. От представените писмени доказателства – справка от система АИС АНД на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, е отразено, че е направен опит първоначално издаденият Електронен фиш Серия К № 3138894 да бъде връчен на Н.М.Б. – управител на фирма „ИНПРОСТАР“ ЕООД на 11.02.2021 г. и на 10.03.2021 г. , но това е било неуспешно. След връчването му на 19.01.2023 г. Н. Б. е депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП на 31.01.2023 г., в която като нарушител посочва жалбоподателя А. И. А.. След подаването на тази декларация административнонаказващият орган е издал Електронен фиш Серия К № 7021191, което действие също прекъсва давността, доколкото е насочено към реализиране на административнонаказателната отговорност на действително извършилото нарушението лице. Законодателят обаче е предвидил и друг срок, на т.н. „абсолютна давност“, която не може да бъде спирана и прекъсвана и чието изтичане погасява изцяло възможността на държавните органи да реализират наказателната или, както е в настоящия случай, административнонаказателната отговорност на извършителя на нарушението.

Отново по изричната препращаща разпоредба на чл. 11 ЗАНН към чл. 81, ал.

3 НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора 3 срока на „обикновената давност“. Последната е със срок от три години, като е била прекъсвана поне три пъти, следователно е необходимо да изтече период от време най-малко четири години и шест месеца, за да бъде административнонаказателното преследване изцяло изключено поради погасяването му по давност. В настоящия случай от жалбата и доказателствата по делото е видно, че този срок не е изтекъл.

С оглед гореизложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден, а жалбата против него – оставена без уважение.

Предвид резултата по делото и липсата на изявление от представителя на ОД МВР – Русе за присъждане на разноски такива не следва да бъдат присъждани на нито една от страните.

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 7021191, издаден от ОД МВР – Русе против А. И. А., ЕГН: **********, с адрес *** за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4