Решение № 161 от 21.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. П., 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Албена Г. Палова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20215200500512 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260063/06.04.2021 г., постановено по гр.д. № 320/2020 г. Панагюрският районен съд е отхвърлил исковете на „Джейви ауто“ ЕООД, ЕИК 201901996, със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, вх. Б, ет. 3, ап. 7, против ХР. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, вх. Б, ет. 7, ап. 42, с които се иска да се приеме за установено на основание чл. 108 ЗС, че ищецът е собственик на реална част от имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., намираща се под югоизточен ъгъл на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П. и която част е повдигната с жълт цвят на скица към заключение на вещото лице находища се на л. 184 от делото, приподписана от съда, както и на реална част от имот с идентификатор: *** по КККР на гр. П., която част е повдигната с червен цвят на скица на л. 184 към заключението на вещото лице и е приподписана от съда, находяща се на границата с имот с идентификатор *** с трапецовидна форма и площ от 19 кв.м., върху която е построена масивна ограда, и на реална част от имот с идентификатор:

*** по КККР на гр. П., която част е повдигната със син цвят на скица на л. 184 към заключението на вещото лице и е приподписана от съда, находяща се на границата с имот с идентификатор *** с 1 трапецовидна форма и площ от 48,97 кв.м. върху която част е построена бетонна площадка и за ОСЪЖДАНЕ на ответника да предаде на ищеца владението върху посочените реални части.

Отхвърлил е исковете с правно основание чл. 109 ЗС, предявени от „Джейви ауто" ЕООД ЕИК 201901996 против ХР. В. Л. ЕГН **********, с които се иска да се осъди ответникът да премахне част от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., която попада в имота на ищеца и тази част от сградата, която се намира на по-малко разстояние от предвиденото в ЗУТ, както и да премахне водосточна тръба, поставена върху сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., да премахне построен ограден зид на границата между имоти с идентификлатор *** и ***, навлизащ в собствения на ищеца имот с идентификатор *** по КККР на гр. П. и да премахване част от бетонна площадка, която попада в имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., която е с площ от 48,97 кв.м.

Осъдил е „Джейви ауто“ ЕООД ЕИК 201901996 да заплати на ХР. В. Л., ЕГН: **********, сумата в размер на общо 1205 лв., представляваща разноски направени пред първата инстанция.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила възизвна жалба от „Джейви ауто“ ЕООД чрез неговия процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност, като решението се обжалва само в частта, касаеща исковете с правно основание чл.108 от ЗС. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовен иск. Съдът бил приел, че са предявени кумулативно искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС, същевременно заявеният петитум на иска по чл. 108 не съответствал на обстоятелствената част на исковата молба.

Искът по чл. 108 от ЗС бил осъдителен и следвало да има ясно заявен петитум, който да съответства на обстоятелствената част на иска и този петитум да е заявен така, че да се отличи от претенцията по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, свързан със спор за материално право. Осъждането за предаване на владението на процесиите квадратни метри от ПИ *** следвало да е обвързано с искането за преместване на незаконно изградената от ответника ограда и премахване на онази част от бетоновата площадка, която навлизала в имота на ищеца, така че оградата да съвпадне с регулационната линия между ПИ *** - собственост на ищеца и ПИ *** - собственост на ответника.

От друга страна съдът възпроизвел правни изводи, които не кореспондирали с доказателствения материал. Съдът уважил възражение за 2 изтекла придобивна давност в полза на ответника по отношение на претедираните части от имота, заградени с незаконосъобразно поставената ограда и намиращи се под незаконосъобразно изградената циментова площадка, но редовно възражение за изтекла придобивна давност на процесиите части от имота на ищеца не било правено от ответната страна.

Съдът бил дал погрешен отговор на принципния въпрос за възможността да се придобие по давност реална част от УПИ, без за тази реална част да са налице изискванията на чл.19 ЗУТ, както и следва ли реалната част да се присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ, за да се приеме, че не е необходимо да бъдат спазени изискванията на чл.200, ал.1 ЗУТ или е достатъчно фактическото й присъединяване по силата на упражнено давностно владение. Основното съображение за този извод на съда било, че към момента на изтичането на придобивката давност по отношение на процесиите реални части през 2010-2011 г. имотите не са били урегулирани, били са поземлени имоти, поради което за тях не е съществувала забраната на чл. 200 от ЗУТ. Съдът обаче не бил съобразил, че имотите на ищеца и на ответника са били с регулационен статут още с одобряването на КРП (Кадастрално регулационния план) за стопанския двор на бившето ДЗС гр. П. на 29.08.1994 г. За имота на ищеца е бил отреден парцел IX от кв. 12 по регулационния план на стопанския двор, нанесен като имот № 108429 от Картата на възстановената собственост, а имотът на ответника е попадал в границите на бившия Парцел VIII, който в последствие бил разделен на три, единият от които бил парцелът на ответника. Поради естеството на Стопанския двор на бившето ДЗС плана за регулация е изработен не от Общинската администрация, а от Държавата. Тези имоти са имали статут на държавна собственост и са били с променен статут от земеделски имоти в Урбанизирана територия, за Стопански двор. Имотите са били обхванати и от действащ парцеларен план, така че регулационният си статут те не са получили за първи път през 2019 г., когато на 15.08.2019 г. е влязъл в сила ПУП, одобрен със Заповед № 399/11.07.2019 г. от Кмета на Община П., а много преди това. С този ПУП за ПРЗ се прави изменение на вече действащ ПРЗ, а не се одобрява нов ПУП-ПРЗ.

Жалбоподателят възразява, че реално обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност в хипотезата на чл.200 ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл.19 ЗУТ. Предвиденото в чл.200, ал.2 ЗУТ изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. Процесиите реални части от имота на ищеца не отговаряли на изискванията на чл. 17 от ЗУТ, поради което дори и за същите да се установи да са владяни от ответника, не можело да се придобие собствеността върху 3 тях по давност.

При действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се извършвала само по предвидения в закона ред, но в конкретния казус не било установено това да е направено. Регулационната граница съвпадала с имотната, така че не ставало въпрос за неправилно заснемане на имотите на страните в действащите планове. Правния ред не предвиждал възможността имотът на ищеца да претърпи промяна в квадратурата си поради обстоятелството, че ответникът владее някаква маломерна част от него. Дори и да се приемело, че ответникът се намира в ПИ *** от 1999 или от 2000 г., не ставало ясно на какво основание съдът приема, че от този момент същият е упражнявал владение върху имота, годно да го направи собственик. Той бил станал валиден собственик на поземления имот на 09.11.2016 г., когато го закупил с нотариален акт. В периода от 1999 г. до тази дата не се доказало ответникът да е упражнявана фактическа власт с намерение да се придобие собствеността. В тази връзка по делото липсвал представен писмен предварителен договор за покупкопродажба на имот, а писмената форма била форма на действителност за този вид договори. Ответникът може и да се е намирал в този имот и на друго правно основание - например да е бил наемател на бившето държавно предприятие, което през 2016 г. му е продало имота. Съжденията в тази насока почивали на предположения и от тях не можели да се извеждат правни изводи в полза на ответника за изтекла придобивна давност. Неправилно били отхвърлени и исковете по чл.109 от ЗС. Искането е решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което исковете за собственост да бъдат уважени. При така заявения петитум на въззивната жалба окръжният съд приема, че решението се обжалва само в частта, касаеща исковете с правно основание чл.108 от ЗС, независимо от бланкетно заявеното в мотивите на жалбата, че исковете по чл.109 от ЗС са неправилно отхвърлени, тъй като по отношение на тях липсва валидно формирано и заявено искане.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника ХР. В. Л. чрез неговия процесуален пълномощник с искане решението в обжалваните си части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с присъждане на разноските. Счита, че имотите с идентификатор *** и с идентификатор *** отговарят на изискванията на чл.19 от ЗУТ, за да бъде приложена разпоредбата на чл.200 от ЗУТ за придобИ.е на реални части от недвижим имот по давност. Ответникът доказал по безспорен начин своето владение на частите от поземлен имот с идентификатор ***, за които ищецът е предявил установителен иск. Ищецът не се бил 4 противопоставил на владението на ответника около една година, след като го е придобил по силата на покупко-продажба, а чак в началото на 2020 г. бил предприел действия по ограждането на посочения по-горе имот.

Съдът след като се запозна с твъденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против ХР. В. Л. ищецът „Джейви ауто“ ЕООД е твърдял, че е собственик на поземлен имот с идентификатор номер *** по КККР на град П. - стопански двор – ДЗС, с площ 4524 кв.м, като през 2019 г. ищецът предприел дейност по снабдяване с нормативно изискуемите документи за ограждане на целия имот с плътен зид с височина до 2,20 м. В тази връзка му били издадени документи - конструктивно становище за обект „Ограда” с местонахождение - имот с идентификатор ***, разрешение за строеж на основание чл.148, ал.2, във връзка с чл.147, ал.1, т.7 и чл.48 от ЗУТ и протокол за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа - плътна ограда в собствен поземлен имот *** по КККР на гр. П.. В Конструктивното становище за обект „Ограда” изрично било посочено, че се предвижда изграждане на плътна ограда от северозапад, североизток и югоизток с височина до 2,20 м., обща дължина 195.70 м. и вложени материали плътни бетонови тухли и вертикални и хоризонтални стоманобетонови пояси.

Цокълът на оградата бил предвиден да се оформи с облицовка от камък, а оградата да бъде измазана с вароциментова мазилка. Съгласно същото становище от югозапад се предвиждало да се изгради ажурна ограда с височина до 1.80 м. и с дължина 103.20 м. от поцинкована мрежа с носещи метални колове. Изрично било посочено, че цялата ограда ще се изпълни със стъпка в имота на възложителя - „Джейви Ауто”ЕООД. В последствие ищецът установил, че ответникът Х.Л., който бил собственик на съседен поземлен имот с идентификатор ***, имал сграда с идентификатор ***, ограден зид и бетонна площадка, чиито части навлизат в собствения му поземлен имот *** без правно основание.

Последният бил собственик на сграда с идентификатор ***, част от която навлизала и заема площ от 0.81 кв.м. в собствения на дружеството имот. Освен построената сграда, имало и ограда /ограден зид/, която навлизала и заема 19.9 кв.м. от общата площ на недвижимия имот на дружеството, както и бетонна площадка, част от която също попадала в недвижимия имот на дружеството. Незаконната сграда с идентификатор *** не отговаряла на строителните и санитарно-хигиенни 5 изисквания. Тя била построена в собствения на ответника имот без да са съблюдавани нормативните изисквания. Ответникът бил представил в община П. удостоверение за търпимост, издадено през 2016 г., което представлявало писмено доказателство, че сградата е незаконно построена. Оградата, която навлизала в собствения на ищеца имот, също не отговаряла на изискванията на ЗУТ. За нея ответникът нямал никакви документи. Същият бил статутът и на бетонната площадка. С посочените обекти ответникът бил нанесъл и продължавал да нанася на ищеца редица неудобства, пречки и щети. Заради отказа на ответника да премахне незаконните постройки, ищецът бил в невъзможност да довърши своя проект по изграждането на оградата. Нещо повече, той не можел да започне да осъществява и своята търговска дейност на територията на собствения си поземлен имот. След като ищецът многократно канил ответника да освободи неговия имот и последният бездействал, подал жалба до РУП П. с вх.№ 310000-690/29.01.2020 г.