Решение № 318 от 13.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Благоевград, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Крум Динев при участието на секретаря Илиана Ангелова в присъствието на прокурора Е. Т. Д. като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200600807 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия против Присъда № 9/01.06.2023г. по НОХД №16/2023г. по описа на ГДРС.

С присъдата съдът е признал подсъдимия К. Т. М. - роден на ******. в гр. *******, постоянен и настоящ адрес: ********, с о*******, с ЕГН:

********** за ВИНОВЕН в това, че на ****., за времето от около 05:00 часа до около 05:30 часа, от производствена база /цех/ на „*“ ООД, находяща се в индустриалната зона на ,,,,,,,,,, в съучастие като съизвършител с две неустановени лица /съизвършители/, отнел чужди движими вещи - моторна резачка марка „Батхал“ на стойност 65.00 лева, пробивно - къртачна машина марка „Парксайд“, ведно с прилежащите 5 броя свредели, на стойност 247.00 лева, кутия, съдържаща 14 броя отвертки и 17 броя накрайници, на стойност 16.25 лева, бормашина марка „Мактек“ на стойност 117.00 лева, ъглошлайф марка „Бош“ на стойност 97.50 лева, ъглошлайф марка „Райдър“ на стойност 58.50 лева, удължител /кабел за ток/ с дължина 10 метра, ведно с кутия към него, на стойност 19.50 лева, пет броя пневматични чукове за коване на 1 пирони на стойност 195.00 лева, всички на обща стойност 815.75 лева /осемстотин и петнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, от владението на собственика С.М.Г., без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати,поради което на основание чл. 197, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК, във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 58а ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" от НК му e наложил наказание “ПРОБАЦИЯ”, включващо следните пробационни мерки: 1. по чл. 42а ал. 2, т. 1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес –******** за срок от 11 месеца с периодичност два пъти седмично; 2. по чл. 42а ал. 2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 11 месеца , по график определен от пробационния служител. Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на ОДМВР Благоевград сумата в размер на 199.55лв. разноски на досъдебна фаза, както и му е върнал вещите иззети на досъдебната фаза, а именно 1 брой мобилен телефон марка и модел „Самсунг Галакси“ и 1 брой спортен екип, състоящ се от яке и панталон.

С жалбите се иска присъдата на РРС да се отмени и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, като спрямо него се наложи административно наказание по основанията на чл. 218б НК вр. с чл. 194 ал. 3 вр. с ал.1 от НК. Развиват се подробни съображения.

Окръжната прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че атакуваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустими, а разгледана по същество е неоснователна.

Фактологията е била правилно изяснена при пълнота на доказателствата и законосъобразно проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.

372, ал. 4, във вр. чл. 371, т. 2 от НПК. Правилно е установено, че подсъдимият К. Т. М. е роден в гр.,,,,, , но постоянното му местожителство е 2

********. Пострадалият свидетеля С.Г. е съсобственик и управител на „*“ ООД, със седалище и адрес на управление в ****** и имал едноетажна постройка /хале/, разделена на две помещения, като в едното се изработват керамични саксии, а в другото се приготвят дървени палета. Помещението за производство на дървени палета било със счупени стъкла на някои от прозорците, като в същото свидетеля Г. съхранява част от машините и инструментите си, а именно моторна резачка марка „Батхал“, пробивно къртачна машина марка „Парксайд“, ведно с прилежащите 5 броя свредели, кутия, съдържаща 14 броя отвертки и 17 броя накрайници, бормашина марка „Мактек“, ъглошлайф марка „Бош“, ъглошлайф марка „Райдър“, удължител /кабел за ток/ с дължина 10 метра, ведно с кутия към него и пет броя пневматични чукове за коване на пирони. Тези инструменти били лична собственост. На дата ***********, Г. и останалите работници на дружеството приключили работа, като на маса в помещението за производство на палета оставили посочените по-горе вещи, след което си тръгнали . На следващия ден *****., около 05:00 часа, подсъдимият К. М. и две неустановени по делото лица влезли през един от прозорците с липсващо стъкло в помещението за производство на палета на производствената база на „*“ ООД, намираща се в индустриалната зона на ******. Вътре видели моторна резачка марка „Батхал“ на стойност 65.00 лева, пробивно - къртачна машина марка „Парксайд“, ведно с прилежащите 5 боря свредели, на стойност 247.00 лева, кутия, съдържаща 14 броя отвертки и 17 броя накрайници, на стойност 16.25 лева, бормашина марка „Мактек“ на стойност 117.00 лева, ъглошлайф марка „Бош“ на стойност 97.50 лева, ъглошлайф марка „Райдър“ на стойност 58.50 лева, удължител /кабел за ток/ с дължина 10 метра, ведно с кутия към него, на стойност 19.50 лева и пет броя пневматични чукове за коване на пирони на стойност 195.00 лева, всички на обща стойност 815.75 лева.

Подсъдимият решил да открадне посочените вещи и около 05:30 часа взели машините и инструментите и напуснали цеха на дружеството. Извършителите се придвижили до с. Марчево, там скрили отнетите вещи в къщата на родителите на подсъдимия, като поставили същите в метален варел, намиращ се на приземния етаж на сградата, след което си тръгнали. На *****., около 07:50 часа, свидетеля И.Л. отишъл на работа в производствената база на „*“ ООД и забелязал ,че липсват вещи и уведомил управителя Г.. Пострадалият отишъл до цеха на дружеството, прегледал записите от охранителните камери 3 за видеонаблюдение, на които видял тримата извършители на кражбата, след което незабавно сигнализирал полицията. Същата дата - *****., свидетелите АЦ. и Д.Т. след проведени от тях оперативно издирвателни действия установили единия извършител на кражбата в лицето на подсъдимия.

Тримата служителите на РУ - ,,,,, и М., отишли заедно в къщата на родителите на последния, намираща се в *****. Там последния посочил местонахождението на отнетите от владението на Г. движими вещи, поставени в метален варел, намиращ се на приземния етаж на сградата и ги предал с протокол за доброволно предаване на пострадалия.

Въз основа на събраните в необходимия обем и в пълнота доказателства, обсъдени изцяло и аналитично, в съвкупност и взаимна връзка, от първоинстанционния съд е направен обоснован извод, че повдигнатото от Районна прокуратура – гр. Благоевград ТО ,,,,, срещу подсъдимия обвинение е доказано. Напълно обосновано и законосъобразно районният съд е тълкувал фактологията в аспект за наличие на достатъчно доказателства за извършено от него престъпление, което напълно съответства на самопризнанието му в процедурата по чл. 371 т.2 от НПК, като правилно е счетено, че е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъплението. Правилно съдът е анализирал показанията на свидетелите Г., Л., Ц. и Т., като логични, последователни и допълващи се в смисъла и на направените самопризнания от подсъдимия. От тях се извежда достатъчно информация относно авторството, деянието, предмета на престъплението и вината за престъплението и в този аспект са несъстоятелни съображенията, че установената от първоинстанционния съд фактология не била действителното положение тъй като не установявала маловажността на случая, още повече че има и самопризнания на подзащитният му. Неоснователни са и възраженията за наличие на основанията на чл. 218б от НК. В този аспект не съзира, каквито и да е пропуски свързани с мотивирането на съдебния акт в тази връзка. Това е станало след преценка включително и на експертизите според, които стойността на предмета на престъплението е била 815,75 лв. , както правилно е посочил районния съд внесеното против подсъдимия е за престъпление по чл. 197, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК, във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това че на инкриминираната дата в съучастие с две неустановени по делото лица е отнел чужди движими вещи на обща стойност в размер на 815.75 лева, привилегията на чл.218 Б от НК изисква обвинение за 4 престъпление по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква "а" , чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието. В конкретния случай макар и предметът на престъплението да е възстановен и стойността да е до две минимални работни заплати за страната разпоредбата се изключва от внесената и приета квалификация на престъплението, като законосъобразно районния съд е приел, че случая не е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. В този аспект са законосъобразни изводите, че деянието на подсъдимия не е маловажно предвид начинът и характерът на осъществяването му, и характера и обществената опасност на подсъдимият предвид данните и за други негови противообществени прояви.

Правилни са и изводите по отношение на вината, за която се съди по предизвикания престъпен резултат и обективните данни за наличие на пряк умисъл при съзнание за общественоопасния характер на деянието, последиците и тяхното настъпване.

Несъстоятелни са възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание. Правилно е отмерено наказанието, с оглед наличните факти и обстоятелства, като справедливо първоинстанционния съд в рамките на приложението на чл. 55 НК, е приел наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства за всеки един от непълнолетните подсъдими, като е приел, че и най- лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко и с оглед давността на протичащото наказателно производство. Поради изложеното въззивният съд приема, че не се налага преразглеждане на въпроса относно вида на наказанието, което законосъобразно е било определено от районния съд съобразно нормата на чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 334 т.6 вр. с чл.

338 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА. Присъда № 9/01.06.2023г. по НОХД №16/2023г. по описа на ГДРС.

5

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6