Решение № 9324 от 02.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9324 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т. като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20211110133925 по описа за 2021 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД и възражение за прихващане с правно основание чл. 49, вр. чл.45 ЗЗД.

Ищецът „РЕФЛЕКС – М“ ООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „ЛУКССТРОЙ 99“ ООД за заплащане на сумата от 16 382,38 лв., представляваща неустойка съгласно чл. 5 от Нотариален акт за покупкопродажба на недвижими имоти № 160, т. IV, рег. № 7308, дело № 673/2020г. на нотариус И.Н., рег. №040 на НК, вписан в СВ-София с вх. Рег. № 35404 от 02.07.2020г., акт №2, т.LXXXVIII, дело №26819/2020г., партидна книга: стр.681192, за неизпълнение на задължение по чл. 5 от цитираният нотариален акт да осигури издаване на разрешение за ползване /удостоверение за въвеждане в експлоатация/ на сградата в уговорения срок до 30.11.2020г., за периода от 01.12.2020г. до 31.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 04.02.2021г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.02.2021г. по ч.гр.д. №7120/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав.

След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 160, т. IV, рег. № 7308, дело № 673/2020г. на нотариус И.Н., рег.

№ 040 на НК, вписан в СВ-София с вх. рег. № 35404 от 02.07.2020г., акт № 2, т.LXXXVIII, дело № 26819/2020г., партидна книга: стр. 681192 е придобил от ответника собствеността върху недвижими имоти в сграда в гр. София – ателие № 1 и гараж № 1. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от 1 цитирания нотариален акт да осигури издаване на разрешение за ползване /удостоверение за въвеждане в експлоатация/ на сградата в уговорения срок до 30.11.2020г. и да изгради всички външни връзки на сградата /ВиК, електричество, ТЕЦ/, поради което му дължи уговорената в т.5 от нотариалния акт неустойка в размер на 0,1% от материалния интерес по договора – продажната цена от 327 647,68 лв. за всеки ден забава, но не повече от 5%. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът „ЛУКССТРОЙ 99“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска с възражения, че не е налице забава от ответното дружество поради виновно негово поведение с оглед на това, че ответникът навреме е входирал всички документи за снабдяване с разрешение за въвеждане на сградата в експлоатация, а забавата е причинена от „ЧЕЗ Електроразпределение България“ АД и „Топлофикация София“ ЕАД относно снабдяване със съответния констативен акт образец 16 за външните връзки на сградата. Изложена е хронология на издадените актове в строителството. Ответникът излага доводи, че окончателния доклад за осъществяване на строителен надзор в строителството на обект „Външно електрозахранване на жилищна сграда…“ е издаден на 27.07.2020г. Поддържа, че без констативен акт за въвеждане в експлоатация на външните връзки на сградата, в това число и за присъединяване към ел. мрежа не може да бъде издадено и разрешение за ползване на сградата. Твърди, че друга причина за невъвеждане в експлоатация на жилищната сграда в срок до 30.11.2020г. са извършени вътрешни незаконни преустройства в сградата, както от самия ищец, така и от трето лице – собственикът на обект В.И.В., за което ответното дружество е сезирало Столична община – преписка № РО-621-ТКОО-14 от 11.06.2021г. Ищецът бил поставил три външни климатични тела върху външната стена на сградата и изкоренил храсти и дървета, като с това е нарушил целостта на топлоизолацията на сградата и съответната част от проекта, предвидена за озеленяване. Излага доводи, че ищецът е причинил на ответника вреди, като поставил на видно място на жилищната сграда текст със съдържание „Сградата е в груб строеж от 2016г. Тук има възбранени имоти на строителя и проблем с актуването“, „Внимание! От 2016г. Сградата е в строеж, от 2018г. трябваше да има Акт 16 на сградата, възбранен имот – етаж 6, апартамент 7 /вдясно/, адрес: гр. София, ул.

„Чаталджа“ № 18“. Тези плакати/табели и бележки били залепени както на самата сграда, така и на прозорците на собствените на ищеца обекти. Това била невярна информация и въвеждала в заблуждение относно годините и броя на възбранените имоти. Тези действия на ищеца причинили вреди на ответника, изразяващи се в пропуснати ползи от продажбата на апартамент 7 в размер на 300 000 лв., поради отказ от страна на купувачи да закупят конкретния обект в сградата, за което било платено стоп капаро „през брокерска агенция КС Стандарт“. Релевира възражение за прихващане със сумата от 300 000 лв., представляваща нанесени му имуществени 2 вреди – пропуснати ползи от продажбата на апартамент 7. Моли съда да отхвърли предявения иск. При условията на евентуалност да уважи възражението за прихващане и да извърши съдебно прихващане до размера на по-малкото от двете вземания.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД:

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже следните обстоятелства: наличието на договор с изложеното в исковата молба съдържание, по което той е изправна страна и е изпълнил произтичащите от договора задължения, наличие на задължение за ответника с посоченото съдържание, наличие на неустоечна клауза, начална дата и период на забавата.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта му и конкретно – наличието на обективни причини за забавата, извън волята му.

Безспорни между страните са обстоятелствата за наличието на правоотношение по договор с изложеното в исковата молба съдържание, наличие на задължение за ответника в посочения в исковата молба смисъл, наличието на неустоечна клауза, неизпълнение от ответника на задължението му по чл. 5 от нотариалния акт, периода на забавата и размера на неустойката.

Основният спорен между страните въпрос е свързан с това дали забавата се дължи на обстоятелства, които изключват виновно поведение на ответника, съответно дали ищецът с поведението си е създал пред него пречки за изпълнение на уговореното задължение.

Съгласно чл. 5 от приложения нотариален акт продавачът /ответник в производството/ се е задължил да осигури издаване на разрешение за ползване /удостоверение за въвеждане в експлоатация/ на процесната сграда в уговорения срок до 30.11.2020г. и да изгради всички външни връзки на сградата /ВиК, електричество, ТЕЦ/. Установява се, че това задължение не е изпълнено, доколкото в хода на делото е представено издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация № 811/20.09.2022г. /л.315-316 от делото/, до което се твърди да е достигнато в резултат на усилията на собствениците в сградата. С оглед събрания доказателствен материал съдът намира, че част от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в действителност са предприели действия в тази насока. От ищеца са представени разписки за получени суми от трети лица във връзка с издаване на енергиен сертификат, изграждане на топлопровод, както и плащане за оценка на съответствието и строителен надзор за обект: топлозахранване и абонатна станция на процесната жилищна сграда /л.187-189 от делото/, които суми не са били заплатени от ответника като възложител по съответните договори, а са събрани от етажните собственици. В тази връзка са приложени още декларация от 27.09.2021г. на собственици на 3 апартаменти, отразяваща отказа на управителя на ответното дружество да положи подпис върху изготвения Акт образец 15 на новоизградения топлопровод в сградата и по този начин възпрепятстващ издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация и ползването на топлинна енергия за парно и топла вода, както и последващ протокол №10/28.10.2021г. на собствениците инвеститори в сградата, констатиращ продължаващото бездействие на ответника в изложения смисъл.

Съдът намира, че описаните доказателства представляват частни документи съгласно нормата на чл. 180 ГПК, доколкото са подписани от лицата, които са ги издали, като доказателствената им стойност следва да се преценява по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. Изложените в посочените писмени доказателства обстоятелства се потвърждава в пълна степен и от показанията на доведения от ищеца свидетел Д.Н. – собственик на самостоятелен обект в процесната сграда. Лицето посочва, че е придобило апартамента си по силата на сключен с ответното дружество договор, в който също е било уговорено задължение на последното да въведе сградата в експлоатация в още по-предходен момент, а именно края на м.май, началото на м.юни 2019г. Посочва, че през м.юни 2021г. между тях е постигнато извънсъдебно споразумение за дължимата по неговия договор неустойка за забава, като уточнява, че въпреки проведените срещи между съсобствениците и управителя на дружеството, последният не е изпълнил обещанията си, че сградата ще бъде довършена. Свидетелят излага, че това се дължи на обстоятелството, че самите собственици събират пари помежду си, с които плащат сметки, свързани с присъединяване на сградата с ВиК, Енерго и всякакви такси и възнаграждения по договорите за присъединяване, които управителят не е заплатил. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като логични, последователни и подробно изложени от лице, което се е намирало в аналогично правоотношение с ответника и в тази връзка е пряко запознато с извършените от негова страна действия по въвеждане на сградата в експлоатация.

От друга страна, заключението на приетата по делото СТЕ приема, че за периода от 02.04.2019г., когато е подписан Акт/Образец 14 за приемане на конструкцията за обект „Външно ел. захранване на жилищна сграда с подземни гаражи и ателиета“ до 29.06.2020г., когато е подписан констативен акт/Образец 15 за установяване годността за приемане на строежа, или за период от 1 година и 3 месеца, не се установява какво е изпълнено на обекта, като причините за тази забава не могат да се уточнят поради липса на данни за това. Същевременно, относно подизпълнителя „Топлофикация София“ ЕАД е констатирано, че за периода от 15.01.2020г. – датата на подаване на заявление за съгласуване на проект за процесния обект до 24.01.2022г. – датата на издаване на удостоверение №27/24.01.2022г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Топлозахранване и абонатна станция на обекта“ не се установяват периоди на забава.

Съдът кредитира заключението на вещите лица като мотивирано и компетентно 4 изготвено в резултат на извършен анализ на фактическите данни на база приложения по делото доказателствен материал и допълнително представените от третите лица подизпълнители документи. Същото кореспондира напълно и с останалите събраните по делото декозателства. По изложените съображения съдът намира оспорването на заключението от страна на ответника за неоснователно, още повече че в проведеното на 13.12.2022г. о.с.з. процесуалният му представител признава неизгоден за него факт, а именно обстоятелството, че сградата е въведена в експлоатация без участието на неговия доверител, поради което последният не притежава проектната документация.

По изложените по-горе мотиви не може да бъде споделен доводът на ответника, че същият навреме е входирал всички документи за снабдяване с разрешение за въвеждане на сградата в експлоатация, но забавата е причинена от „ЧЕЗ Електроразпределение България“ АД и „Топлофикация София“ ЕАД относно снабдяването с констативен акт образец 16 за външните връзки на сградата.