Решение № 381 от 11.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20241001000075 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от ГПК вр. чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 42729/05.05.2023 г., подадена от С. А. К. като управител на „Чувал“ ЕООД с ЕИК:205699524 и К. Я. Д. с ЕГН:**********, действащ заедно и със съгласието на своята майка Л. Г. А. с ЕГН:********** и своя баща Я. Б. Д. с ЕГН:********** срещу решение № 463/06.04.2023 г., постановено по търг. дело № 2033/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърден отказ № 20221027144822/28.10.2022 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по партидата на „Чувал“ ЕООД с ЕИК:205699524.

Жалбоподателите счита решението за бланкетно, неотнасящо се към конкретния казус и в противоречие с българските и европейски правни норми и практики, а именно: суспендира чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 14 и чл. 17 КРБ като противоречи и на практика отменя чл.

1, чл. 3 и чл. 4 ЗЛС, поради което молят апелативния съд да го отмени като възстанови справедливостта по чл. 1 и чл. 4 ЗЛС ,чл. 15, ал. 1 от Закон за закрила на детето, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 14, чл. 17 КРБ, както и да предотвратите ново поредно осъждане на България в Европейския Съюз.

Излагат съображения, че цитираната от градския съд норма на чл. 65, ал. 1 ТЗ не се отнасяла към съществото на настоящия казус, поради безспорния записан факт, че ставало въпрос за придобиване изцяло на собствеността на „Чувал“ ЕООД, което действие нямало 1 нищо общо със придобиване на дял от ООД, с дееспособност на нов собственик, с учредяване, съдружие в ООД, с наследяване и умиране по отношение на ЕООД и с унаследяване на членствени права на починал, доколкото в настоящия казус нито едно от подписалите настоящата жалба лица не било починало. Придобиването на собствеността на „Чувал“ ЕООД било осъществено в нотариална форма от К. Я. Д. в изрично и точно изпълнение на чл. 1 и чл. 4 ЗЛС, както и настоящата жалба. Бланкетните мотиви на градския съд по отношение на смърт и наследяване във връзка с чл. 129, ал. 1 ТЗ били несъотносими към казуса, доколкото в настоящия момент нямало починали и унаследяващи „Чувал“ ЕООД. По отношение на К. Я. Д. било осъществено нарушение на чл. 6 Право на справедлив и безпристрастен съд и чл. 13 Право на ефективни правни средства на защита от ЕКЗПЧОС, както и в нарушение на чл. 47 от Дял VI „Правосъдие" на Хартата на основните права в Европейския Съюз „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес" от Хартата на основните права в ЕС, преповтаряща нормите на ЕКЗПЧОС на България и правните норми на Европейския съюз.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Агенция по вписванията чрез юр.к. Надежда Бункова е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли апелативния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Излага съображения, че съгласно чл.

65, ал. 1 ТЗ учредителите/съдружниците/едноличните собственици на дружеството трябвало да са дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица.

Непълнолетното дете не можело да бъде съдружник/едноличен собственик на капитала в дружество с ограничена отговорност, тъй като било недееспособно. Съдържанието на членството в дружеството се състояло от права и задължения, които не можело да се осъществяват лично от непълнолетното дете, включително и със съгласието на негов родител. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, към заявлението А4 за промяна на обстоятелствата се прилагал преписът от дружествения договор/учредителният акт, съдържащ промяната, заверен от органа, представляващ дружеството. Съгласно текста на чл. 137, ал. 4 ТЗ за взетите решения по ал. 1, т. 2 (приемане и изключване на съдружници, даване на съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член), 4 (вземане на решения за намаляване и увеличаване на капитала), т. 5, пр. І-во (избор на управител), и т. 7 (вземане на решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях) се съставял протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор била предвидена писмена форма.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите по жалбата и доказателствата по делото по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, намира частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните 2 съображения от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства и от вписванията в търговския регистър по партидата на „Чувал“ ЕООД с ЕИК:205699524 се установява, че С. А. К. в качеството й на управител на дружеството е сезирала Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ със заявление вх. № 20221027144822/28.10.2022 г. за вписване на промени в обстоятелствата по партидата му, а именно: нов едноличен собственик на капитала: К. Я. Д. с ЕГН:********** и прехвърляне на дружествен дял с прехвърлител С. А. К. и правоприемник К. Я. Д. с размер на дялово участие 4 лв.

По така подаденото заявление е постановен процесният отказ на длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписванията, а именно: № 20221027144822/28.10.2022 г.

Изложени са мотиви, че съгласно чл. 65, ал. 1 ТЗ учредителите / съдружниците / едноличните собственици на дружеството трябвало да са дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица. Непълнолетното дете не можело да бъде съдружник/едноличен собственик на капитала в дружество с ограничена отговорност, тъй като било недееспособно. Съдържанието на членството в дружеството се състояло от права и задължения, които не можело да се осъществяват лично от непълнолетното дете, включително и със съгласието на негов родител. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.

21, ал. 3, т. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, към заявлението А4 за промяна на обстоятелствата се прилагал преписът от дружествения договор/учредителният акт, съдържащ промяната, заверен от органа, представляващ дружеството. Съгласно текста на чл. 137, ал. 4 ТЗ за взетите решения по ал. 1, т. 2 (приемане и изключване на съдружници, даване на съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член), 4 (вземане на решения за намаляване и увеличаване на капитала), т. 5, пр. І-во (избор на управител), и т. 7 (вземане на решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях) се съставял протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор била предвидена писмена форма.

Срещу постановения отказ, „Чувал“ ЕООД чрез управителя С. А. К. е подало жалба вх. на АВ № 20221104132612, с която се оспорва законосъобразността му. Излагат се съображения, че чл. 65, ал. 1 ТЗ се отнасял само и единствено към учредителите на дружества, а по отношение приобретателите на вече учредените такива дружества, липсвала изрична забрана това да ставало от непълнолетни и/или недееспособни лица заедно и със съгласието на настойник, какъвто бил конкретния случай. Разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ нямала никакво отношение към конкретния случай, доколкото липсвала промяна на учредителния акт и липсвала промяна на дружественият договор. Чл. 137, ал. 4 ТЗ бил неотносим, доколкото решения и действия по него не били извършвани, а цитираната норма на т. 7 от чл. 137, ал. 1 ТЗ (вземане на решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях) не била извършвана и нямало как да се протоколира. Изискано било протоколиране на неизвършени действия, за които не били вземани решения и които 3 действия никога не били декларирани или възнамерявани от страна на управителя или собственика.

Агенция по вписванията е изразила становище за неоснователност на жалбата, идентична с изложените мотиви в постановения отказ.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил отказа като законосъобразен, градският съд е възприел изложените в него доводи. Изложил е съображения, че съгласно нормата на чл. 65, ал. 1 ТЗ учредителите на дружеството трябвало да са дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица.

Следователно непълнолетното дете не можело да бъде съдружник в дружеството с ограничена отговорност, тъй като било недееспособно. При прекратяване на членственото правоотношение поради смърт на съдружника, наследяването на дружествения дял (по чл.

129, ал. 1 ТЗ) от непълнолетното дете не водело автоматично до придобиване на членствено право в търговското дружество. Съдържанието на членството се състояло от права и задължения, които обаче не можело да се осъществяват лично от непълнолетното дете, включително и със съгласието на неговата майка. Непълнотелното дете имало само имуществено право, то било наследило само дружествения дял от имуществото на дружеството – неговата ликвидационна стойност, но не и членствените права на починалия.

В този смисъл били решение № 376/12.06.2007 г. на ВКС по т.д. № 149/ 2007 г.; определение № 78/09.02.2009 г. на ВКС по т.д. № 437/2008 г.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав приема обжалваното решение, съответно и потвърдения с него отказ на длъжностното лице по регистрация, за правилни и законосъобразни.

По силата на чл. 65, ал. 1 ТЗ учредителите на дружеството трябва да са дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица, поради което и непълнолетно лице не можа да стане съдружник в ООД, респ. едноличен собственик на капитала на ЕООД, независимо от основанието за правоприемство по чл. 129, ал. 1, изр. 1 ТЗ – наследяване или прехвърляне на дружествен дял (каквато е настоящата хипотеза).

Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ТЗ, макар и систематически да се намира в дял ІІІ, глава Х „Общи положения, относими за всички търговски дружества, намира приложение не само при преценка на законосъобразност при първоначалното учредяване на дружеството, но и при последващи промени във вече съществуващо дружество (така решение № 60117/28.10.2021 г. по търг. дело № 1588/2020 г. на І-во т.о. на ВКС; решение № 376/12.06.2007 г. по търг. дело № 149/2007 на ВКС; определение № 78/09.02.2009 г. по търг. дело № 437/2008 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС). При логическото и систематическото тълкуване на тази норма са налага извод, че същата не касае само учредителите на дружеството, тъй като липсва законово основание да бъде направена разлика между учредителите и всички последващи съдружници, което кореспондира и с даденото от законодателя наименование на чл. 65 ТЗ: „Участници в дружеството“. Следва и да се има предвид, че дееспособността е едно социално-правно качество, което е критерий и оценка за това, до каква степен лицата, участващи в оборота, притежават необходимата зрялост и в тази връзка императивното 4 изискване на чл. 65, ал. 1 ТЗ участниците в търговските дружества да са дееспособни български или чуждестранни лица е предвидено както в техен интерес, така и в интерес на третите лица, доверили се на недееспособния правен субект (в правната доктрина, основавайки се на разпоредбата на чл. 2 ЗЛС, терминът еднозначно се дефинира като способността на едно пълнолетно физическо лице чрез свои собствени действия да придобива права и да се задължава). Поради това и нормата на чл. 65, ал. 1 ТЗ не позволява тълкуване, което да разширява кръга на участниците в търговските дружества с включването и на лицата с т.нар. ограничена дееспособност, на които чл. 4, ал. 2 ЗЛС признава възможността да извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, както и да могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.