Определение № 2468 от 21.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2468 гр. София, 21.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20238002102934 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 9815/27.04.2023 г. на Столична община, чрез юрисконсулт В. Д., срещу въззивно решение № 383/24.03.2023 г. по гр. д. № 2890/2022 г. на Софийски апелативен съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Относно задължението на въззивния съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обстоятелства, имащи значение за прилагане на законовия критерий по чл. 52 ЗЗД; 2. Нарушена ли е практиката на Върховния съд по въпроса по приложението на принципа на справедливост при определянето на обезщетението за неимуществени вреди, по който разрешението на въззивния съд следва да се съпостави с постановките на ППВС № 4/1968 г.; 3. По отношение на въпроса за задължението на съда да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, който въпрос е бил разрешен в противоречие с т. II от ППВС № 4/1968 г.;

4. Какво е процесуалното задължение на въззивната инстанция по чл. 235, ал. 2 ГПК в решението си да обсъди всички относими, факти, обстоятелства, доводи и възражения на страните в това число и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като в мотивите си посочи кои обуславящи спорното право факти счита за установени и кои 1 счита за недоказани.

Ответникът по касация – Д. К. А., чрез адвокат Х. Ч., е подал писмен отговор в срока по чл.

287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената касационна жалба, като оспорва жалбата и по същество.

Претендира заплащане на разноски за защита пред касационната инстанция, осъществена безплатно при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Касационната жалба срещу въззивното решение е недопустима в частта относно иска по чл.

49 вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. То е в размер на 1355,68 лева, т.е. под 5000 лева. В тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

В останалата част касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е отменено решение № 262106/27.06.2022 г. по гр. д. № 4749/2021 г. на Софийски градски съд в частите, с които е: отхвърлен искът на Д. К. А. за осъждане на Столична община да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД разликата над 10 500 лева до 17 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди; уважен искът на Д. А. за осъждане на Столична община да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД разликата над 938,20 лв до 1340,28 лв – обезщетение за имуществени вреди. Вместо него е постановено друго, с което Столична община е осъдена да заплати на ищеца разликата над присъдения размер от 10 500 лева до 17 500 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и е отхвърлен предявеният от Д. А. иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на Столична община за разликата от 938,20 лева до 1340,28 лева – обезщетение за имуществени вреди. В останалите части, с които Столична община е осъдена да заплати на Д. А. сумата 10 500 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесния инцидент и 938,20 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди, и искът е отхвърлен за разликата над 17500 лева до предявения пълен размер от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 1340,28 лева до 1355,68 лева – обезщетение за имуществени вреди, първоинстанционното решение е потвърдено.

Въззивният съд е приел след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. показанията на свидетеля Г. А., че на 20.06.2018 г. е станал инцидент с ищеца Д. А., който се прибирал от гости на брат си, живеещ в гр.София,ж.к. "Слатина", ул.“Слатинска“, бл.№ 44, вх.А. След като излязъл от входа на блока и тръгнал към автомобила си, паркиран на улицата, попаднал в отворена шахта, намираща се между тротоара и бордюра, отстрани на жилищния блок.

Кракът му се усукал и усетил силна болка в дясното коляно и счупване на зъби. За момент изгубил съзнание от силната болка. Брат му – Г. А. го извадил от шахтата, след което го закарал до болница „Пирогов“. Там ищецът бил хоспитализиран и му била направена операция на десния крайник, поради установена фрактура – счупване на фибията на дясното коляно. След операцията изпитвал силни болки, бил трудно подвижен, психически рухнал.

2

След изписването от болницата А. се придвижвал с поставена шина и бил трудно подвижен.

Силните болки продължили, а той бил в тежест на домашните си. Влошило се психическото му здраве. Не можел да натоварва крака си, усещал постоянен дискомфорт при ходене, нестабилност. От представените писмени доказателства от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, е установено, че при преглед на ищеца е констатирано наличие на кръвонасядане на гръдния кош вдясно, следи от медицински манипулации на дясната предмишница, счупване на десния голям пищял с извършена хирургическа интервенция. Според отразеното в удостоверението от съдебния лекар, кръвонасядането на гръдния кош и счупването на десния голям пищял отговарят да са получени по време и начин, както е съобщено в предварителните сведения от ищеца, че на 20.06.2018 г., около 21ч, е паднал в шахта. Счупването на десния голям пищял е реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение движението на десния долен крайник. Кръвонасядането на гръдния кош е довело до болки и страдание. В медицинското удостоверение е отразено също, че съдебният лекар е прегледал съзъбието на горната и долната челюст на ищеца и е установил, че същото е в незадоволително общо състояние.

При прегледа ищецът е съобщил за травматично счупване на първи горен десен зъб.

Съдебният лекар е дал заключение, че предвид морфологичните характеристики на зъбите от горна и долна зъбна редица, няма основание да се приеме медикобиологичен признак, свързан с травматичното увреждане на някои от тях. По делото са представени фактури, издадени от УМБАЛ „Пирогов“, и рецепти, издадени от лекари при УМБАЛ „Пирогов“, от които съдът е направил извод, че ищецът през времето на лечението си в УМБАЛ „Пирогов“, в периода 26.06. - 29.06.2018г., е правил разходи за лечение – заплатил е 3бр. спонгиозен канюлиран самонарязващ винт, закупил е шина и лекарства, а на 29.06.2018г. е заплатил 8 бр. потребителска такса за престоя си в Трета клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Пирогов“. Така представените фактури съответстват на отразеното в съдебното удостоверение на съдебния лекар при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, че А. е постъпил на лечение в УМБАЛ „Пирогов“ на 21.06.2018г., където му е направена операция на десния долен крайник, като е извършена репозиция на медиалния кондил и фиксация на 3 канюлирани винта. В представения констативен протокол от 15.07.2021г. на Столична община, р-н „Слатина“, е отразено, че служители на общината са посетили мястото на ул."Слатинска" до бл. 44, вх.А и са установили наличието на две ревизионни шахти, западно пред бл.44, които са в добро състояние, върху тях са монтирани капаци, шахтите са без видими пропадания и неравности, а пред блок 44, има изградено парково осветление, както и справка от общината, че в периода 1.05.2018г. – 1.05.2021г. в отдел „ИББ“ няма подадени сигнали за липсващи или компрометирани капаци на дъждоприемни шахти в околоблоковото пространство на бл.44, на ул.“Слатинска“. Съгласно заключението на техническата експертиза на мястото на инцидента е установено наличието на две шахти, намиращи се в зелената площ до сградата на блок 44 между тротоара и бордюра, вдясно от вход А. Бетоновият капак на шахтата, за която се твърди, че е причина за настъпилия инцидент, е с една дръжка и може да бъде отворена с метална щанга или със специализирана лебедка.

3

Според вещото лице при падане на човек в отворена шахта с дълбочина 2,68 м., ако е без сериозни контузии, той може да бъде изваден от един човек с подаване на ръка в легнало положение сравнително лесно. От заключението на медицинската експертиза се установява, че ищецът е получил: кръвонасядане в горната третина на гръдния кош вдясно -2/2 см., закрито счупване на горния край на дясната тибия /големия пищял/, кръвоизлив на дясната коленна става, оток на дясното коляно. Според вещото лице закритото счупване на горния край на дясната тибия причинява трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Кръвоизливът в дясната коленна става отделно и самостоятелно причинява трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Отокът на дясното коляно и кръвонасядането в горната третина на гръдния кош вдясно самостоятелно причиняват страдание. Възстановяването от счупването на десния голям пищял е било в срок от 2 - 3 месеца. Ограничените движения в дясната коленна става са отзвучали за 1,5 - 2 месеца. Вещото лице е извършило и личен преглед на ищеца на 5.03.2022г. Установило е наличието на два белега - с дължина 12см. и личащи встрани от него овални белези от хирургични шевове, находящ се по вътрешно страничната повърхност на дясното коляно, и втори с дължина 3см. по външно страничната повърхност на същата коленна област. Според вещото лице оздравителният процес при ищеца е приключил, той може да се движи и без помощно средство, но изпитва страх и предпочита да се движи с бастун. Според вещото лице на ищеца е проведено високотехнологично оперативно лечение на счупената дясна тибия. Според вещото лице установените травматични увреждания могат да се получат от падането в дълбока дупка /отворена шахта/, както са регистрирани в медицинското удостоверение.

Според вещото лице е напълно възможно Г. А. да е извадил ищеца от шахтата. Възможно е непосредствено след инцидента счупеният крак да не се усеща и ищецът да стъпи на счупен крак, за да бъде изваден от шахтата. Няма данни ищецът да е провеждал рехабилитационни процедури. Относно зъбния статус на ищеца, вещото лице е посочило, че не може да се даде заключение, че липсата или счупването на някои от зъбите е в резултат на настъпилия инцидент. От свидетелските показания на Д. П., живуща в съпружеско съжителство с ищеца, съдът е установил, че след операцията Д. А. изпитвал постоянна болка в коляното, трудно се движил, ползвал бастун, вземал обезболяващи лекарства. Изпитвал е страх от частична инвалидизация. Преди инцидента той бил здрав, енергичен, нямал травми, работел като продавач-консултант на авточасти. След инцидента не можел да си намери работа, тъй като накуцвал, не можел да стои дълго прав, нямал усмивка и пъргавина. Сънувал падането, изпаднал в депресия, станал сприхав, заядлив. Не играел с детето си, защото го било страх то да не стъпи на крака му. По време на лечението и на възстановителния период грижи за него полагали свидетелката и майка му. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищецът паднал в необезопасена ревизионна шахта с дълбочина 2,68м., чийто бетонов капак бил отместен встрани, и получил кръвонасядане на гръдния кош вдясно, счупване на десния голям пищял, кръвоизлив на дясната коленна става, оток на дясното коляно. Тези телесни увреждания са причинили на ищеца болки и страдания, както и трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Посочено е, че съгласно §7, 4 т. 7 от ПРЗ на ЗМСМА в собственост на общината преминават мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община, поради което общината има задължение да ги поддържа обезопасени чрез своите служители. Шахтата не е отговаряла на условията за безопасност, тъй като капакът ѝ е бил отместен встрани и достъпът до шахтата, представляваща дълбока дупка с диаметър при отвора 60 см. и дълбочина 2,68 м., е бил свободен. Липсвали са ограждения или обозначения, че шахтата е необезопасена. Обектът е общинска собственост съгласно чл. 11 ЗОбС, поради което задължение на ответната община е да я управлява.