Определение № 1083 от 11.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1083 гр. Пловдив, 11.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500639 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от В. С. С., ЕГН: ********** против Определение №5198/19.12.2024г., постановено по гр.д.№2482/2024г. по описа на Районен съд-Асеновград, II гр.състав, с което е прекратено производството по гр.д.№2482/2024г. по предявен иск с правна квалификация по чл. 2б, ал.3 ЗОДОВ и цена на иска от 10 000лв. от В. С. С. против Административен съд- Пазарджик, представляван от председателя Веселка Златева.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят излага съображение за незаконосъобразност, необоснованост на определението за прекратяване на производство, постановено при съществени процесуални нарушения. Сочи, че било допустимо предявяването на иска преди приключване на делото, като обстоятелството, че претенцията могла да се предяви и след приключване на производството не променяло допустимостта на иска. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба.

Първоинстанционното производство е образувано по повод депозирана на 01.02.2024г. до Районен съд – Пловдив искова молба от В. С. С. против Административен съд- Пазарджик за осъждането на ответника по реда на ЗОДОВ да заплати на ищеца парично обезщетение в размер на 10 000 лв., представляващо претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на забавено правосъдие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Ищецът излага твърдения в исковата молба, че бил жалбоподател по административно дело №1015/2022г. по описа на Административен съд – Пазарджик във връзка с наложена му принудителна административна мярка. Жалбата била постъпила в административния съд на 07.11.2022г., като същата била отхвърлена като неоснователна с постановено Решение №38/02.02.2023г. Срещу така постановеното решение била подадена касационна жалба, като с Решение на ВАС от 08.01.2024г. първоинстанционното решение било обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане. Така било образувано ново дело под №53/2024г., което било насрочено за дата 14.03.2024г. По този начин ищецът претърпял неимуществени вреди на стойност от 10 000 лв.

1

С определение №1536/06.02.2024г., постановено по гр.д.№2063/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Пазарджик.

С определение на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по в.гр.д.№602/2024г., делото е изпратено на Апелативен съд – Пловдив за определяне на равен по степен съд, който да разгледа исковата молба на В. С. С. против Административен съд – Пазарджик с пр.основание чл. 2б ЗОДОВ, поради обстоятелството, че всички съдии от районните съдилища от съдебния район на Окръжен съд – Пазарджик са се отвели от разглеждане на делото. Така с Определение №338/17.10.2024г., постановено по в.ч.гр.д.№451/2024г.

Апелативен съд – Пловдив е постановил исковата молба на В. С. С. против Административен съд – Пазарджик, по която първоначално било образувано гр.д.

№2063/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, да бъде разгледано от Районен съд – Асеновград.

Така е образувано гр.д.№2482/2024г. по описа на Районен съд – Асеновград, по което съдът е постановил и обжалваното определение. При преценка допустимостта на производството решаващата инстанция е приела, че предявеният иск е недопустим.

Посочено е, че претенцията на ищеца била за присъждането на обезщетение за вреди в хипотезата на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, пар.1 ЕКЗПЧОС. Цитирана е разпоредбата на чл.8, ал.2 ЗОДОВ, според която граждани и ЮЛ могат да предявят иск по чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. В чл. 60а, ал.2 ЗСВ бил предвиден максимален размер на обезщетението от 10 000 лв.,което могло да се получи при постигане на извънсъдебно споразумение, като в случая се претендирала максимално определената сума. При приемане на обратното, би се стигнало до заобикаляне на административната процедура. От друга страна правата на ищеца били обезпечени, доколкото нямало пречка в случай, че не бъде постигнато споразумение, претенцията да бъде предявена пред съда.

Ищецът не представил доказателства за завеждане, развитие и приключване на посочената процедура, поради което и искът по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ бил преждевременно заведен.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

Разпоредбата на чл.2б, ал. 1 ЗОДОВ прогласява, че „държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията“, а ал.3 от посочената разпоредба сочи, че „предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството“. На следващо място, съгласно чл.8, ал. 2 ЗОДОВ „гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение“. От така цитираните норми може да бъде направен извод, че при предявен иск по реда на чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ законът предвижда, преди сезирането на съда, да бъде изпълнена една административна процедура, която е уредена в гл. трета „а“ от ЗСВ. Тоест, когато се претендират вреди от забавено съдебно производство, което е приключило, то задължително, абсолютна процесуална предпоставка е, преди завеждането на исковата молба да бъде изчерпана уредената в закона административна процедура. В противен случай предявеният пред съда иск ще бъде недопустим.

Самата административна процедура, провеждането на която се явява абсолютна процесуална предпоставка за завеждане на иск по реда на чл. 2б ЗОДОВ по приключени производства, е уредена в гл.трета „а“, раздел I от ЗСВ. В чл.60а, ал.3 ЗСВ законодателят е 2 уредил максималния размер на обезщетението, което може да се претендира по административен ред и то е 10 000лв., а пък ал.4 на същата разпоредба сочи, че заявленията на гражданите и юридическите лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието. Този уреден в закона шестмесечен срок по чл. 60а, ал.4 ЗСВ е преклузивен.

Когато съдебното производство, по повод на което се претендират вреди от нарушаване правото за разглеждане на делото в разумен срок, не е още приключило, то и уреденият в чл.

60а, ал. 4 ЗСВ срок не е започнал да тече, тъй като този срок започва да тече от приключване на производството с окончателен съдебен акт. Във всички случаи обаче провеждането на административната процедура по реда на ЗСВ представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иск по чл. 2б ЗОДОВ, но при висящо състояние на производството преклузивния срок няма как де е пропуснат, след като все още не започнал да тече. С оглед на това при висящо производство искът се приема за допустим. Следва да се посочи обаче, че когато производството по делото, от забавянето на което се претендират вредите, приключи в хода на делото по предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ пред съд, то това представлява един нов факт, относим към допустимостта на иска, защото засяга съществуването на материалното право за обезщетение. В този случай страната, за да упражни това право, следва да депозира и заявление по реда на гл. 3 „а“ от ЗСВ пред съответния компетентен административен орган. /в този смисъл Определение №50004/24.01.2023г. на ВКС по ч. гр. д. № 1841/2022г. на IV г.о./ При извършването на служебна проверка за допустимостта на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ съдът следва да следи не само дали е била изчерпана административната процедура по ЗСВ и по нея няма постигнато споразумение с ищеца, а и за наличието на подадено заявление за обезщетение на вреди по реда на гл. трета „а“ ЗСВ от ищеца в рамките на преклузивния шестмесечен срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ.

В настоящият случай, видно от съдържанието на исковата молба, ищецът е претендирал вреди по административно дело №1015/2022г. по описа на АС-Пазарджик, като излага, че жалбата му против наложена му административна мярка била постъпила в съда на 07.11.2022г., като с Решение №38/02.02.2023г. жалбата била отхвърлена като неоснователна.

След инициирано касационно производство било постановено Решение №138/08.01.2024г., с което първото решение било обезсилено и делото върнато за ново разглеждане, като така се образувало адм.д.№53/24г.,насрочено за разглеждане на 14.03.2024г.

След служебно извършена проверка за висящността на производството, по повод на което се претендират и вреди, настоящият състав констатира следното:

По административно дело №53/2024г., образувано въз основа на Решение № 138/08.01.2024г., постановено по адм.дело № 3090/2023г. по описа на ВАС, с което е обезсилено Решение № 38/02.02.2023г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, е постановено Решение №1131/21.03.2024г., по описа на Административният съд - Пазарджик - XIII състав, с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателя като неоснователна.

Решение №1131/21.03.2024г. по описа на Административен съд – Пазарджик е обжалвано пред ВАС, като върховната инстанция е постановила Решение № 9300/ 30.07.2024 г., с което е отменено Решение № 1131 от 21.03.2024 г. по адм. дело № 53/2024 г. на Административен съд – Пазарджик и вместо това е отменена обжалваната принудителна административна мярка. Решението на ВАС е окончателно.

С оглед изложеното може да бъде направен извода, че производството, от което жалбоподателят е претендирал вреди за неспазен разумен срок, е приключило едва с влизането в сила на Решение №9300 на ВАС, а именно на 30.07.2024г. При съобразяване на 3 изложеното по-горе следва да се приеме, че именно от тази дата – 30.07.2024г. е започнал да тече и шестмесечния срок, уреден в чл.60а, ал.4 ЗСВ, който както бе отбелязано е преклузивен, тъй като именно тогава е постановен и окончателен съдебен акт, като шестмесечният срок изтича на 30.01.2025г. Исковата молба, първоначално депозирана пред Районен съд – Пловдив и инициирала образуването на гр.д.№2063/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, е била изпратена по пощата на дата 01.02.2024г. Въпреки, че исковата молба е депозирана в съда към момент, в който производството все още не е било приключило с окончателен съдебен акт, то ищецът е следвало след постановяването на Решение №9300 на ВАС от 30.07.2024г., което е окончателно, да подаде заявление в шестмесечен срок, тоест до 30.01.2025г., по реда на чл.60а и сл. от ЗСВ, именно защото от влизането в сила на окончателния съдебен акт започва да тече и предвидения в чл.60а, ал. 4 ЗСВ срок, който както вече многократно се спомена е преклузивен и пропускането му води до прекратяване на субективното материално право на обезщетение за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС.