Решение № 39 от 23.02.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. ЛЕВСКИ, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ИВАНОВСКА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20254410100321 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 11, т.9 и чл. 10, ал.1 ЗПК, вр. чл. 21 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор №202208251140440108 от 25.08.2022г., сключен между С. Д. П. и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, както и установителен иск в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал.1 ЗЗП, във вр. с чл. 24 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка – чл. 4 от Договора; установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на гаранция № 1449304868 от 25.08.2022 г. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на „НЕТКРЕДИТ“ ООД да върне на С. Д. П. сумата от 50 лв. получена без основание по договор за потребителски кредит № 202208251140440108 от 25.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск до пълното изплащане на сумата. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД да върне на С. Д. П., сумата от 50 л в . получена без основание по договор за предоставяне на гаранция № 1449304868 от 25.08.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск до пълното изплащане на сумата.

В РС – Левски е постъпила искова молба от С. Д. П., ЕГН **********, с адрес ****, чрез адв. Й. М., вписан в АК – Плевен,

1 против: НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от И. Н. Х.-С. – управител, и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от К. В. В. – управител.

В исковата молба се твърди, че на 25.08.2022г. между С. Д. П. и ответното дружество „НЕТКРЕДИТ“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 202208251140440108. Във връзка със сключения Договор и условието в чл. 4 ал.З, с което Заемателят се задължил в срок до края на следващия ден от сключване на договора да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция трябвало да бъде за сума в размер на 1236 лв. със срок на валидност до 27.08.2023 г., ищцата е сключила Договор за предоставяне на гаранция № 1449304868 с втория ответник „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД.

Ищцата счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК. В случая била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая потребителят поел задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по своето естество представлявало скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят бил поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в договора допълнителни плащания заобикалят и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите.

Въведеното законодателно ограничение било базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не можела да влияе на съдържанието и клаузите от договора, поради което спрямо потребител не можело да бъде договорена клауза, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна база от стойността на кредита. В настоящия случай задължението за сключване на договор с одобрено от Заемодателя Дружество - гарант било предвидено в общите условия на кредитора. За допълнителния разход на кредитополучателя за заплащане на възнаграждение за дружеството гарант се 2 знаело от кредитора още към момента на сключване на договора и дължимото се възнаграждение следвало да бъде включено при изчисление на ГПР по договора за паричен заем. Посочва, че в този смисъл е Решение на СЕС от 13 март 2025г. по дело С-337/23. и че един от най-важните изводи на СЕС, е че „Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 следвало да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общиразходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.

Счита, че Клаузата /чл. 4 от Договора за паричен заем/, с която Заемателят се е задължил в срок до края на следващия ден от сключване на договора да представи на Заемодателя едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от Заемодателя дружество - гарант, който предоставя гаранционни сделки била нищожна и на самостоятелно основание, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗПК - като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение, създавали значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не водело до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая било предвидено възнаграждение за дружеството-гарант, което водело до скрито и значително оскъпяване на кредита. Още повече, че в настоящия случай възнаграждението за гарант е в размер на 1032 лв., при главница по кредита от 1000 лв. Включено по този начин към погасителните вноски, тази сума се явявала добавък към възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба за заемодателя. Счита, че следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че видно от съдържащата се публична информация в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ е, че собствениците и на двете дружества /дружеството заемодател и дружеството гарант са едни и същи лица, което потвърждавало още веднъж обстоятелството, че изисканото от потребителя възнаграждение за гаранция представлявало скрито възнаграждение към кредитора по договора за кредит.

Твърди се в исковата молба, че клаузата с която Заемателят се е задължил в срок до края на следващия ден от сключване на договора да представи на Заемодателя обезпечение: поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от Заемодателя дружество - гарант, който предоставя гаранционни сделки от процесния договор за кредит била неравноправна и нарушавала изискванията на чл. 143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Сама по себе си, така уредена, клаузата от договора противоречала на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрирала директно уговорка във вреда на 3 потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължавала последния, при неизпълнение на негови задължения, да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, т.5 ЗЗП). Сочи се, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Позовава се на съдебна практика.

Ищцата твърди, че Договорът за предоставяне на гаранция, сключен с „Кредит Гарант БГ“ ООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10а, чл. 11, чл. 19. ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП.

Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Твърди, че нарушаването на императивно поставените корективи водело до нищожност на сделката. Счита, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставяла в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитавала правата му като по-слаба страна в правоотношението и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Посоченият договор за предоставяне на гаранция бил сключен, с цел изпълнение условието на „Неткредит“ ООД за обезпечаване на договора за кредит, при което обаче длъжникът бил ограничен от изискването на чл.4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му. В случая правата на кредитополучателя били нарушени, тъй като бил ограничен във възможността си да избере гарант, чрез който да обезпечи задължението си, без да се налага да заплаща допълнително за тази услуга /напр. ако бъде осигурено физическо лице за поръчител/. Договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 4 от ЗЗД поради липса на предмет и основание /кауза/. Предвид нищожността на главния договор - Договорът за паричен заем и акцесорния характер на Договора за предоставяне на гаранция, то последният се явявал нищожен и поради липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.

Отправя искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С. Д. П. и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №

202208251140440108 от 25.08.2022 г. е нищожен на основание чл. 26, ал.1, предложение 1 и 2 ЗЗД, поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона. в условията на евентуалност да признае за установено по отношение 4 на С. Д. П., ЕГН **********, и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, че клаузата на чл.4, с която Заемателят се е задължил в срок до края на следващия ден от сключване на договора да представи на Заемодателя едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от Заемодателя дружество - гарант, който предоставя гаранционни сделки от Договор за потребителски кредит № 202208251140440108 от 25.08.2022 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, поради накърняване на добрите нрави и като неотговаряща на изискването за добросъвестност и водеща до значително неравноправие между страните по договора. да признае за установено по отношение на С. Д. П. и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, че сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция № 1449304868 от 25.08.2022 г. е нищожен на основание чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, поради накърняване на добрите нрави, като неотговарящ на изискването за добросъвестност и водещ до значително неравноправие между страните, и като сключен без основание. да осъди ответника „НЕТКРЕДИТ“ ООД на основание чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД да върне на С. Д. П. сумата от 50 лв. получена без основание по договор за потребителски кредит № 202208251140440108 от 25.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск до пълното изплащане на сумата.