Решение № 23450 от 22.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23450 гр. С, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231110152786 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

22.12.2025 г., гр. С

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Александра Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 52786/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от Ж. А. Х. срещу Е. С. М., като се поддържа, че страните се били намирали в брак, който бил прекратен по силата на съдебно решение. Поддържа, че във връзка с прекратяването на брака, имот придобит по време на брака е останал в обикновена съсобственост, който се ползвал само от ответника – а именно Апартамент, находящ се в гр.

С, ж. к. „Н 1“, бл. ***, ВХ, ЕТ., АП., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадстралните регистри, одобрени със Заповед № ****/***** г., с площ от 4,880 % кв. м., ведно с прилежащото избено помещение № **6, както и 4,880 % ид. ч. от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект, обекти с идентификатори ***, ***,

***. Излага съображения, че квотите в съсобствеността били равни – по 1/2 1 ид. ч. Твърди, че доколкото ответника само ползвал имота следвало на основание чл. 344, ал.

2 ГПК да заплаща обезщетение за периода от допускането на делбата до окончателното извършване на делбата в размер на 300,00 лева месечно. Иска допускане извършването на съдебна делба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като се прави отвод за недопустимост на иска, тъй като имота бил лична собственост на ответника, като бил представлявал обезщетение по чл. 100 ЗТСУ (отм.), което обосновава подробно и в хронологична последователност, като прави извод, че претенцията е процесуално недопустима. Поддържа, че е станал собственик на имота с издаването на заповедта по чл. 103 ЗТСУ, като обосновава три отделни момента на възникването на собствеността на процесния имот. Инвокира доводи, че брака между страните бил сключен на 27.06.1982 г., като макар и прехвърлителният ефект да бил възникнал по време на брака между страните, това не се отразявало на собствеността на ответника, като това била причината и нотариалният акт от 17.02.1986 г., единствено последният да е посочен като собственик на имота. Излага съображения, че уравнението на имота е било заплатено изцяло от него, като били неоснователни доводите на ищцата в противна насока. Твърди, че с оглед документите за собственост, чиято доказателствена сила следвало да бъде зачетена, единствено той се легитимирал като собственик на процесния имот. Поддържа, че брака между страните бил сключен при действието на СК‘1968 г., като въпреки § 4 от ПЗР СК 2009 г., не следвало да се взема предвид споразумението сключено между страните по бракоразводното дело, тъй като имота не е бил СИО и не можело по договорен път да се прехвърли собственост върху същият, респ. имуществото да стане СИО. Отделно от това излага съображения, че дори да се касае за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, то за същата не били спазени изискванията за форма, поради което същата нямала вещно-транслативен ефект. Прави подробна обосновка от правна страна във връзка с приложението на правилата на ЗТСУ. Навежда доводи, че искането по чл. 344, ал. 2 ГПК било недопустимо, тъй като липсвала съсобственост между страните, освен това искането било и неоснователно, тъй като имота не се ползвал от него. Излага съображения, че било ирелеватно какви са доходите на страните по време на брака, след като имота бил лична собственост, а бил изтекъл преклузивния срок за определяне на по-голям дял от СИО, доколкото самата ищца претендирала, че била съсобственик на 1/2 ид. част от процесния имот. Евентуално сочи, че квотите в съсобствеността между страните били различни, което аргументира. Иска прекратяване на производството, евентуално отхвърляне на исковете и искането за привременни мерки.

Подадена е насрещна искова молба от Е. С. М. срещу Ж. А. Х., като се твърди настъпването частична трансформация на лично имущество по отношение на Апартамент, находящ се в гр. С, ж. к. „Н 1“, бл. ***, ВХ, ЕТ., АП., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадстралните регистри, одобрени със Заповед № ****/***** г., с площ от 4,880 % кв. м., ведно с прилежащото избено помещение № **6, както и 4,880 % ид. ч. от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект, обекти с идентификатори ***, ***, ***. Излага съображения в хронологичен ред, че е притежавал средства представляващи лично имущество, което бил вложил при закупуването на процесния недвижим имот, поради което била налице хипотеза на частична трансформация на лично имущество, поради което притежавал по-голям дял в съсобствеността на процесния недвижим имот, като с оглед цена на придобиване на имота развива съображения по отношение на размера на квотите. Отделно от това излага съображения, че се касаело за хипотеза за обезщетяване на имот лично имущество съобразно правилата на ЗТСУ. Поддържа, че случая се касае за имот придобит за нуждите на семейство, за което основно ищеца осигурявал необходимите средства за плащане на имота, както и за останалите нужди на семейството. Иска да бъде установено право на собственост 2 при наличието на частична трансформация по отношение на процесния недвижим имот.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор по насрещната исковата молба, като се сочи, че същата била процесуално недопустима, тъй като била подадена извън срока по чл. 211 ГПК. Твърди, че насрещната искова молба била неоснователна, тъй като процесния недвижим имот бил придобит по време на брака и бил изплатен с общи средства на двамата съпрузи. Поддържа, че от представените по делото доказателства се установявало, че вкл. по отношение приложението на ЗТСУ ищеца не бил освободен от заплащането на парични средства за придобиването на имота, като последният бил придобит по време на брака.

Навежда доводи, че нямало данни за наличието на други претенции между страните, поради което в случая следвало да се приеме, че имота е бил придобит при равни квоти в съсобствеността. Излага съображения, че с оглед съдебната практика и споразумението по бракоразводното дело между страните се установявало именно, че след прекратяването на брака същите са съсобственици досежно процесния имот при равни квоти. Твърди, че в случая не била налице хипотеза на трансформация на лично имущество, което обосновава подробно, вкл. с оглед нормите на ЗТСУ. Иска отхвърляне на иска.

С Разпореждане от 19.06.2024 г., съдът на основание чл. 130 ГПК е върнал насрещната искова молба в частта по предявения иск за пълна трансформация от Е. С. М. срещу Ж. А. Х. по отношение на процесния недвижим имот. Като с Определение от 24.09.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 9951/2024 г. по описа на СГС, ТО е оставена без уважение частната жалба срещу прекратителното разпореждане. Определението е не е било обжалвано, поради което е влязло в сила на 16.10.2024 г.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

I. От фактическа страна.

Представен е Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ № **04, том IV, нот. дело № 704/1986 г., с който Е. С. М. е признат за собственик на Апартамент, находящ се в гр. С, ж. к.

„Н 1“, бл. ***, ВХ, ЕТ., АП..

Приложена е Схема № ******/****** г., като се установява, че процесният имот, представлява Апартамент, находящ се в гр. С, ж. к. „Н 1“, бл. ***, ВХ, ЕТ., АП., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадстралните регистри, одобрени със Заповед № ****/***** г., с площ от 4,880 % кв. м., ведно с прилежащото избено помещение № **6, както и 4,880 % ид. ч. от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект, обекти с идентификатори ***, ***, ***.

От Решение № 20145215/23.06.2021 г., постановено по гр. д. № 24334/2021 г. по описа на СРС, 86-ти състав се установява, че е прекратен брака, сключен на 27.06.1982 г. между Ж.

А. М.а и Е. С. М. – по взаимно съгласие, като между страните е утвърдено споразумение, в което е посочено, че след развода съпругата ще носи предбрачното си име – Х., като семейното жилище - Апартамент, находящ се в гр. С, ж. к. „Н 1“, бл. ***, ВХ, ЕТ., АП., остава в обикновена съсобственост между страните и се ползва от съпруга Е. С. М..

В правната доктрина по безспорен начин е изведено схващането, че силата на 3 пресъдено нещо е форма на въздействие на гражданският процес, като защита-санкция (каквото по вид е и заповедното производство – форма на граждански процес) върху материалното право, която цели да превърне правния спор в „правен мир“ между страните, като същите бъда обвързани от властнически държавен правораздавателен акт, с които се установява правното положение между спорещите. Тоест от гледна точка на установителното действие на СПН, същата има правоустановително и правоотричащо действие, а с оглед на това вменява и задължения на страните да се съобразява със съдебно установеното, т.е. налице е регулативен ефект на СПН. С оглед постигането на посечените ефекти, безспорно СПН има и ефекта, че спора между страните става непререшаем (арг. чл.

298 ГПК и чл. 299 ГПК), т.е. влезлият в сила акт формиращ СПН изчерпва окончателно правният спор и основанията на който последният се основава – т. нар. преклудиращо действие. Като по отношение на действието на съдебното решение има действие erga omnes – арг. чл. 298, ал. 3 ГПК.

Представена е неоспорена е молба относно вписването на законната ипотека от Държавна спестовна каса от 1983 г. по отношение на имот на Апартамент, находящ се в гр.

С, ж. к. „Н 1“, бл. ***, ВХ, ЕТ., АП. с оглед отпуснат кредит от 12000,00 лева.

Приложена е Спестовна книжка № ******** на Ж. А. Х. от Държавна спестовна каса от която се установява, че към 1980-1981 г. е налице паричен влог по отношение на влогодателя.

От Договор за наем на имот и приемо-предавателен протокол, както и Анекс към договора от 29.06.2023 г. се установява, че от 29.06.2021 г . ищцата е наела и е предадено ползването на имот – Апартамент № 8, находящ се в гр. С, ж.к. „Н 2“, ул. „П.П.Н.“ № **, ет.

3.

Представена е Трудова книжка № № * на Ж. А. Х., като се изяснява, че след 01.11.1980 г. ищцата е полагала труд по трудово правоотношение.

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите отразени в нея – арг. чл. 347 КТ. Тоест, като официален удостоверителен документ трудовата книжка се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и съдът е длъжен, при липса на обратно доказване (което по правило е пълно и главно), да приеме отразените обстоятелства в документа за осъществили се в обективната действителност. Необходимо е да се посочи за пълнота, че в случая макар трудовата книжка да не е представена в цялост или в о. с. з. за констатация по реда на чл. 183 ГПК, то в случая същата при оценката на документа, съобразно чл. 178, ал. 1 ГПК, следва да се цени, доколкото не е налице изрично оспорване от ответника, както и от факта, че отразеното се подкрепя и от останалите доказателства по делото.

Представена е Нотариална покана рег. № 8563, том 4, № **79 по описа на нот. СТ.Т., като се установява, че ищцата е поканила ответника да уредят отношенията си чрез доброволна делба, както и същият да й заплаща обезщетение за ползване на процесния 4 недвижим имот, като нотариусът е удостоверил, че е връчил лично на ответника нотариалната покана на 11.09.2023 г.