Решение № 59 от 14.06.2023, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Белоградчик, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20231310200113 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Ц. И. от гр. Д., обл. В., ул. „ Д. Б.“ № ..., с ЕГН **********, срещу НП № 873/15.03.2023 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 100,00 лв. на основание чл.270 от ЗГ, за нарушение на чл.148 ал.12 от ЗГ във вр. с чл.14 б ал.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за КОГТ.

В жалбата жалбоподателят, излага твърдения за не законосъобразност на АУАН и наказателното постановление и иска отмяната на последното, поради липса осъществено нарушение. В с.з. упълномощен представител на И. излага, че фактическата обстановка, твърдяна от АНО не отговаря на истината, в МПС, собственост и ползвано от А. И. е имало надлежно мотирано G P S усторйство, за изправността на което свидетелства лицето, подържало същото, още – че в района на местонарушението липсвал обхват на мобилния орепатор, поради което и устройството не отчитало данни, респ. нямало връзка със ситемата на ИАГ, в която било иначе регистрирано.

1

Отново се моли да бъде отменено издаденото НП, като се присъдят на жалбоподателя и направени разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща свой представител в с. з. и не взема становище по случая.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Ал. И. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика, обстоятелство, за което не са ангажирани изрични доказателства по делото, но не се и оспорва от страните /респ. заинтересованата такава – самият жалбоподател/.

В посоченото му качество, той бил получил позволително за сеч 688515/22.09.2022 г., за добив на дървесина в имот „205 м“, от ГФ, в землището на с. Г., общ. Б., обл. В.. Имотът, респ. дървата били собственост на частно, ФЛ.

На 25.09.2022 г., в 14:46:55 ч., в землището на с.Г., общ. Б., обл. В., от Ал. И. бил издаден превозен билет № 12545/00257/25092022/144629С45PEAA, за транспортирането на общо 5,5 пл. / 10 пр. м./ куб. м. дървесина – дърва за огрев, като те били от вида „цер“ и „благун“. Имотът, респ. дървата били собственост на частно, ФЛ от гр. Д., а получател на същите бил чужд гражданин – на Р. Румъния. Дървата били транспортирани до получателя през ТИР станация, от друг водач на автомобила на Ал. И. – тов.а. с рег. № ВН 1703 АК.

На свид. Ст. С. – гл. специалист при ИАГ и негов колега – Ив. Н. било възложено да извършат проверка на дейността на Ал. И., по повод конкретен подаден сигнал. На 26.09.22 г., С. и Н., в присъствието на други служители на ДГС и СЗДП-Враца, посетили гр. Д., където се намирала складова база за дървесина, ползвана от Ал. И.. След което посетили и сечището в с. Г., общ.

Б., за което било издадено позволителното за сеч, посочено по-горе. Там не установили извършвана скоро такава въобще, въпреки издадения предния ден превозен билет /общо три дори/. Имало и протокол за освидетелсване на сечището – от И.. Проверяващите достъпили системата на ИАГ, в която били регистриранr GPS на МПС-ва, с които се осъществява транспорт на дървесина от ГФ. Там обаче не открили данни, на 25.09.22 г., МПС с рег. № ВН 1703 АК, 2 собственост на Ал. И., съгласно издения от И. билет, да е извършило превоза.

Всъщност въобще нямало в тази система информация от подобно GPS устройство за деня. Св. С. и Н. се обадили в РДГ – Берковица и помолили служителите й да осъществят и от там проверка в системата на ИАГ, отново – дали на 25 и 26.09.22 г., цитираното МПС на И. е направило транспорт на дървата от сечището в с. Г. и въобще има ли подаван сигнал от това устройство в реално време към системата, вкл. и в деня на проверката.

Резултатът от проверката на РДГ бил същия. Когато се върнали в гр. Д., проверяващинте не открили в базата там и самото МПС, за да огледат същото за работещ или не GPS. Служителите на ИАГ направили извода, че GPS устройството, монтирано на МПС с ДКН ВН 1703 АК е било заглушено или манипулирано, вкл. и към 25.09.22 г. Освен това базата, ползвана от И. в гр.

Димово за претоварване на дървесина, не била регистрирана като обект по чл.206 от ЗГ. А за транспорта на дърва, от сечището в с. Г. имало всъщност издадени няколко превозни билета от 25.09.22 г. – общо три, по същия начин за превоз на дървата с МПС, без въобще да е извършвана сеч в имота.

Н., на място в гр. Д., съставил КП № 153024/26.09.22 г. и КП № 153025/26.09.22 г., в които подробно описал констатациите при проверката им, подписани от Ст. С. и самия Ал. И..

Също на 26.09.2022 г., в гр. Д., свид. Ст. С., в присъствието на колегата си Ив. Н. и самия Ал. И., съставил няколко акта на И. за нарушения по ЗГ и подзаконовите му нормативни актове. Вкл. и АУАН № 873 за това, че «на 25.09.2022 г. в гр. Д., обл.В., с тов. МПС с рег. № ВН 1703 АК, извършил транспорт по превозен билет №12545/00257/25092022/144629-С45PEAA за 10,00 пр. куб. м. дървесина, без да има изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението - GPS“ нарушение на чл.148 ал.12 от ЗГ във вр. чл.14 б ал.2 от Наредба № 1/12 г. за КОГТ. Нарушителят подписал акта и получил копие от него.

На 15.03.2022 г. въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 873/2023 г. на Директора на РДГ-Берковица.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е не основателна.

3

Съдът не намира за правилно и обосновано възражението на жалбоподателя за липса на извършено нарушение. Няма спор по делото, че ползваното, собственост на жалбоподателя МПС – тов.а. „МАН“ с рег. № ВН 1703 АК, имало надлежно монтирано устройство – GPS, за проследяване движението и позиционирането на самото МПС. В тази насока свидетелстват освен св. С. – че регистрация в системата на ИАГ, МПС с проследвяваща устройство е имало принципно, и свид. Н. Соколов – извършил монтажа на устройството в началото на 2022 г. /представено е по делото и писмото доказателство за този факт/. Няма спор и относно обстоятелствата, че с въпросното МПС, на 25.09.22 г. е осъществен транспорт на дървесина посочена в издаден превозен билет / спорно е от къде обаче – имот точно/, както и че информация от GPS в МПС не е подавана в реално време към ИАГ /в ел. система/. Липсата на тази информация е попречила упражняването на контрол върху извършения превоз – кога точно и най-вече от къде е станал/тръгнал/ за до гр. Д..

Чл. 148 ал.12 от ЗГ указва : „ Товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS).“ Свид.

С. изрично заяви пред съда, че към 25 и 26.09.22 г. информация от подобно устройство, монитрано на МПС с рег. № ВН 1703 АК, не е била подавана, т.е. не е имало данни към посочените дни, този автомобил нито къде се намира, нито дали и къде се е движил. Автомобилът дори е липсвал в базата в гр.

Димово към момента на порверката и не е могло да се осъществи визуален преглед на същия. Също С. указа, че собственикът на подобно МПС, след като има предоставени му име и парола за регистрация и достъп в системата на ИАГ е длъжен да достъпва същата и да установява, надлежно ли се подава информация към нея, а при проблем – да сигнализира , за да бъде отстранен той и евентуално при проверки – да няма санкции.

Доводът на жалбоподателя в казуса, че е имал техн. проблеми с устройството – липса на обхват, респ. не е имало подаван сигнал от мрежата на мобилния оператор, съдът не намира в случая за основателен. От една страна не се и представиха никакви доказателства от самия него за подобен проблем – твърдяна евентуално профилактика на съоражения за разпространение на такъв сигнал от страна на оператора.От друга – самото 4 издаване на превозни билети за транспорта, говори за точно обратното. За да издаде документа, И. е имал „сигнал“, това му действие е отразено в системата на ИАГ чрез генериране на билетите, но данни за превоза – и то през няколко землища /ноторно известно на съда – от с. Г. до гр. Д./, няма.

Такъва данни не са подавани освен на 25.09.22 г. целия ден, така и към момента на проверката – 26.09.22 г., поради което не е ясно и МПС нито къде се е движело в този период, нито дори къде се намира към 26.09.22 г., за да се огледа. Съдът счита, че позицията на жалбоподателя е само негова защитна такава, опит да опрвдае поведението му. Показанията на свид. Соколов не опровергават изводите на съда. Този свидетел надлежно и непортиворечиво с писменото доказателство – „Удостоверение за наличие и функциониране на сисстема за GPS позициониране в реално време“, установи монтирането на системата/усктройството/, но не може да докаже безспорно към предния ден 25 ти, какъв е бил повода, причината да няма сигнал от този джипиес.

Жалбоподателят Ал. И. му се е обадил / на Соколов/ едва в деня на проверката и след почването й – и тогава С. е установил, че други клиенти на фирмата – работодател на свидетеля, имат оплаквания за техн. проблеми, породени от невъзможност за работа в реално време. Но кога са били тези приблеми, в кой ден и къде / за какви райони на обхват, покритие/ – няма никакви доказателства. Няма и никакви доказателства подобен проблем да е бил докладван в ИАГ /РДГ-Берковица от други ползватели на подобни устройства, касаещи достъп до системата на ИАГ на 25.09.22г., нито пък – самият Ал. И. впоследствие да е завил такъв проблем, с оглед несанкциониране.

Ето защо, при всичко изложено до тук, съдът счита, че е налице приписаното административно нарушение, виновно осъществено от жалбоподателя Ал. И. и той следва да понесе отговорност за това.

В санкционната норма на чл.270 от ЗГ е предвидено административно наказание "глоба" в диапазон от 50 лв. до 500 лв. Жалбоподателят е наказан с наказание “глоба” в размер на 100,00 лв. – малко над минималния. Съдът намира наложената на жалб. Ал. И. "глоба" в посочения размер за съобразена с обстоятелствата по случая.

Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и като такова 5 следва да бъде потвърдено.

Разноските на жалбоподателя по делото, с оглед заявяването на такива /адвокатско възнаграждение/ от процесуалния му представител – следва да останат за негова /на жалбоподателя/ сметка, предвид решението на съда по същество на казуса, респ. искането на жалбоподателя в тази насока – да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 873/

15.03.2022 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на А. Ц. И. от гр. Д., обл. В., ул. „ Д. Б.“ № ..., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 100,00 лв. на основание чл.270 от ЗГ, за нарушение на чл.148 ал.12 от ЗГ във вр. с чл.14 б ал.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за КОГТ.

ОТХВЪРЛЯ , като неоснователно, искането на А. Ц. И. от гр. Д., обл. В., ул. „ Д. Б.“ № ..., с ЕГН ********** , за присъждане на разноски по делото / адвокатско възнаграждение /.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6