Решение № 10569 от 30.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10569 гр. София, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110117908 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Г. Л. Д. против [фирма], с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от общо 8900,82 лева, от която сумата от 6950,74 лева, представляваща задължение по договор за кредит LD1102510195/21.01.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от 304,83 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 29.12.2012 г. до 14.05.2014 г., сумата от 865,72 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.12.2012 г. до 14.05.2014 г., както и сумата от 162,43 лева, представляваща направени разноски за платена държавна такса и сумата от 617,10 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 26393/2014 г. по описа на СРС и е образувано изп.дело № 20208510400739 по описа на ЧСИ м.п., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС.

В исковата молба ищецът твърди, че срещу него е образувано и се води изп.дело № 20208510400739 по описа на ЧСИ м.п., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 26393/2014 г. по описа на СРС. Поддържа, че изпълнителното дело е образувано повече от 5 години след издаване на изпълнителния лист, поради което 5-годишната давност е изтекла на 1

02.06.2019 г. С оглед предходното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи недължимостта на процесните суми, тъй като вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност, съответно не би могло да бъде осъществявано принудително изпълнение срещу него.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорват се твърденията на ищеца, че вземането е погасено по давност с доводи, че преди посоченото в исковата молба изпълнително дело е било образувано изп.д.№ 1444/2014 г. по описа на ЧСИ м.п., когато е било в сила Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което по време на изпълнителното производство не тече давност. Поддържа се, че в случая е било налице процесуална активност на кредитора, която е поддържала висящността на изпълнителния процес, поради което и не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи исковите претенции се прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок за писмена защита, процесуалния представител на ищеца не е депозирал такава.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 02.06.2014 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 26393/2014 г. по описа на СРС е, че Г. Л. Д. е осъден да заплати на „[банка сумата от 6950,74 лева, представляваща задължение по договор за кредит от 21.01.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от 304,83 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 29.12.2012 г. до 14.05.2014 г., сумата от 865,72 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.12.2012 г. до 14.05.2014 г., както и сумата от 162,43 лева, представляваща направени разноски за платена държавна такса и сумата от 617,10 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело № 20148510401444 по описа на ЧСИ м.п., с рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС се установява, че същото е образувано на 26.06.2014 г. по молба на ответната банка, в качеството на взискател и въз основа на горепосочения изпълнителен лист.

Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на 2 длъжника.

Със запорни съобщения от 27.06.2014 г. ЧСИ п. е наложил запор върху банкови сметки на длъжника.

С молба с вх.№ 41982/29.09.2015 г. взискателят е поискал от ЧСИ да спре изпълнителното производство срещу длъжника, поради сключено споразумение за изплащане на задължението. С оглед предходното, с разпореждане от 29.09.2015 г., обективирано върху молбата, ЧСИ е спрял изпълнителното производство на основание чл.432, т.2 ГПК.

С молба от 10.03.2016 г. взискателят е поискал ЧСИ да възобнови изпълнителните действия, а с молба от 06.07.2016 г. взискателят е поискал да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника. По изпълнително дело няма данни исканото изпълнително действие да е предприето.

Видно от молба от 26.02.2018 г. е, че дружеството-ответник в настоящото производство е поискало да бъде конституирано като взискател по делото, в качеството му на цесионер по сключен договор за цесия от 31.01.2018 г. с „[банка, което е сторено с разпореждане /без дата/, обективирано върху молбата.

С молба от 13.04.2020 г. взискателят – настоящ ответник е поискал прекратяване на изпълнителното дело, което е сторено с постановление от 14.04.2020 г.

Видно от приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело № 202085104000739 по описа на ЧСИ м.п., с рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС се установява, че същото е образувано на 14.04.2020 г. по молба на ответника [фирма], въз основа на гореописания изпълнителен лист.

Видно от материалите по изпълнителното дело е, че след неговото образуване съдебният изпълнител е изискал справки относно трудовия и осигурителен статус на длъжника и данни за притежавани недвижими имоти от същия.

С молба от 14.03.2022 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка за притежавани от длъжника МПС, като при установяване на такива да бъдат наложени запори.

С разпореждане от 16.05.2022 г. ЧСИ е спрял производството на основание чл.432, ал.1, т.1 ГПК поради издадена обезпечителна заповед.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на 3 съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустими, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Предявените искове са основани на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Следва да се има предвид, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение доводите на длъжника за недължимост на претендираните със заявлението суми, които се позовават на факти и обстоятелства, настъпили в срока за възражение по чл.414 ГПК, се преклудират /в този смисъл са определение № 443/30.07.2015 г. по ч.т.д.№ 1366/2015 г., II т.о. на ВКС, определение № 576/16.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 4647/2015 г., IV г.о. на ВКС и определение № 214/15.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 1528/18 г. на IV г.о. на ВКС/. С оглед предходното, изложените в исковата молба доводи за изтекла погасителна давност след издаването на заповедта за изпълнение, но преди изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК и влизане в сила на заповедта, са преклудирани и съдът не ги обсъжда.

В конкретния случай, видно от приложената по изп.д.№ 20148510401444 по описа на ЧСИ м.п., с рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС покана за доброволно изпълнение е, че издадената заповед е връчена лично на длъжника – настоящ ищец на 08.07.2014 г., като в срока по чл.414, ал.2 ГПК не е подадено възражение. С оглед предходното, издадената заповед е влязла в сила на 23.07.2014 г.

/работен ден след изтичане на 2-седмичния срок за възражение/.

Действително, подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не прекъсва давността /по аргумент от мотивите на т.14 от ТР № 2/2015 г. по т.д.№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС/, тъй като заповедното производство е част от изпълнителния процес. С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение по чл.414, ал.2 ГПК обаче заповедта за изпълнение се стабилизира и спорът между страните е разрешен окончателно /в този смисъл са мотивите на решение №37/24.02.2021 г. по гр.д.1747/2020 г., IV г.о. на ВКС/. Неподаването на възражение от длъжника може да се приравни на признание на вземането от длъжника по чл.116, б.

„а“ ЗЗД, изразено с конклудентни действия и има за последица прекъсване на давността /в този смисъл са решение № 100/20.06.2011 г. по т.д.№ 194/10 г., I I т.о.на ВКС; решение № 131/23.06.2016 г. по гр.д.№ 5140/15 г., IV г.о. на ВКС/. Въз основа на влязлата в сила заповед се издава изпълнителен лист, като заповедта има ефект, близък на силата на пресъдено нещо, тъй като единственият способ за оспорване на вземането е подаването на иск по чл.424 ГПК поради новооткрити обстоятелства и нови писмени 4 доказателства. С оглед предходното, настоящият съд приема, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и вземането се погасява с изтичане на 5годишна давност. При това положение считано от 23.07.2014 г. е започнала да тече 5годишна давност за погасяване на процесните вземания. Давността е била прекъсната с образуване на изпълнителното дело на 26.06.2014 г. въз основа на редовна молба с посочен изпълнителен способ /по аргумент от мотивите на по т.10 от ТР № 2/26.06.15 г. по т.д.№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС/.

Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД само предприемането на действия на принудително изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност. Без правно значение е, че не са извършвани поискани от взискателя изпълнителни действия по вина на съдебния изпълнител, тъй като бездействие на последния не е предвидено от закона като способ за спиране течението на давността. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради давност. В т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.