Определение № 4023 от 22.11.2024, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4023 гр. Перник, 22.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720102859 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по подадени молби от адв. К.И.Б. – пълномощник на ответника Р.

К. П., и адв. М.Л.Л. – пълномощник на ответника Б. Г. П..

В депозираните молби по чл. 248 ГПК са изложени доводи, че неправилно съдът е определил размера на дължимите разноски – адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна помощ на ответниците, имащи качеството на длъжници в заповедното производство по ч.гр.д. № 4845/2023 г. по описа на РС-Перник в размер на по 50 лв. за всеки от един от техните процесуални представители. Поддържа се, че размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на длъжниците в заповедното производство, следва да бъде определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Цитирана е съдебна практика, която се твърди да е относима.

Съобразно подробно изложените във всяка от молбите доводи за неправилно определен размер на адвокатското възнаграждение за заповедното производство, са направени искания постановеното по делото решение да бъде изменено в частта за разноските, като ищеца да бъде осъден да заплати в полза на адв. Билева и на адв.

Любомиров сума в размер на по още 350 лв. за всеки.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна - „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изложено становище за неоснователност на направените искания. При условията на евентуалност е релевирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След като се запозна с доводите на страните и материалите по делото, съдът НАМИРА СЛЕДНОТО:

Молбите са подадени от активно легитимирани лица и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество същите са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Според нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на нуждаещо се от издръжка, материално затруднено лице или на свой 1 роднина, близък или друг юрист, при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал.

1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

В процесния случай, видно от представените в заповедното производство по ч. гр. д. № 4845/2023 г. по описа на РС-Перник договори за правна защита и съдействие от 16.04.2024 г. /л. 39 и л. 36/, ответниците, имащи качеството на длъжници в производството по ч. гр. д. № 4845/2023 г., са представлявани от адв. К.Б. – САК и адв.

М.Л.Л.-САК, от които им предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 ЗАдв.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАДВ, с постановеното по делото съдебно решение № 825/11.10.2024 г. съдът е приел, че дължимите разноски за заповедното производство /адвокатско възнаграждение за всеки един от тях/ са в размер на 50 лв., като е съобразил правната и фактическа сложност по делото, обема на извършената дейност, включително и съобразявайки се с Решение на СЕС по дело № 438/22 г.

Настоящият съдебен състав е запознат с противоречивата съдебна практика относно дължимостта и начина за определяне на разноските в заповедното производство, като споделя становището /определение № 3066 от 8.11.2024 г. на ОС Пловдив по в. ч. гр. д. № 2815/2024 г., определение № 2900 от 14.11.2024 г. на ОС Бургас по в. ч. гр. д. № 1588/2024 г. и др./, че с оглед характера на заповедното производство, разноските за адвокатски хонорар на длъжника не се определят по реда на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според настоящия съдебен състав размерът на това възнаграждение зависи от естеството и обема на процесуалните действия, извършени от представителя, и правилна е съдебната практика /при наличието на противоречива такава към момента/, съгласно която нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 визира правната услуга, предоставена на заявителя в заповедното производство, а не тази на длъжника, изразяваща се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Това е така, тъй като формализираното заповедно производство не предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника. Възражението, съгласно изричния текст на закона, не се нуждае от мотивиране, а длъжникът получава формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита. Извън тази граница остава предприетото в случая процесуално представителство, поради което няма причина заявителят да бъде държан отговорен за проявената от адвоката инициатива по излагане на подробни мотиви във възражението, още повече когато идентични доводи са заявени и с отговора на исковата молба.

За определяне на размера на възнаграждението за безплатна правна помощ за заповедното производство, изчерпваща се с депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, съдът съобразява и разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, като приема, че в случая липсва каквато и да е фактическа и правна сложност на делото, както и че са претендирани вземания в нисък размер /главница в размер на 7,34 лв. и лихва в размер на 2,65 лв./ и са касае за т.н. „типово“ дело, като на съда са служебно известни множество други дела, по които процесуалните представители на длъжниците депозират възражения, в качеството на процесуални представители, със стандартен и повтарящ се текст, т.е. обема на извършена от тях дейност, който подлежи на 2 преценка, не е голям. При отчитане на посочените обстоятелства, релевантната съдебна практика и разпоредбите на закона, предвид, че разписаното в Наредба № 1/2004 г. не е задължително за съда при произнасянето по отговорността за разноските, съдът не намира, че са налице основания да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, противно на изложените в молбите по чл. 248 ГПК доводи.

В обобщение, по изложените съображения, депозираните молби по реда на чл.

248 ГПК следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К.И.Б.-САК – пълномощник на Р.

К. П., с ЕГН **********, обективирано в молба с вх. № 23688/23.10.2024 г., за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение № 825/11.10.2024 г. в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М.Л.Л.-САК – пълномощник на Б.

Г. П., с ЕГН **********, обективирано в молба с вх. № 23689/23.10.2024 г., за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение № 825/11.10.2024 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3