Решение № 42 от 19.05.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Царево, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Янч. Николов при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Административно наказателно дело № 20262180200066 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Т. Х. М. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Б.****, чрез адв. С. К. срещу НП № 26-0302000007/26.02.2026 г. на ВПД Началник на РУ – Царево при ОД на МВР Бургас.

В с. з. жалбоподателят редовно призован се явява лично. Представлява се от адв. С. К. при АК-Бургас, редовно упълномощен, който поддържа жалбата и моли съдът да отмени НП. Претендира разноски.

АНО, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител.

Представя становище по жалбата. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

На 13.01.2026 г., около 17:10 часа, на главен път II-99, срещу бензиностанция „Лукойл“ с посока на движение село Лозенец към град Царево С. Т. С., младши автоконтрольор при РУ – Царево при ОДМВР – Бургас, спрял за проверка л. а. марка „Хюндай Старекс 2.5СВХ“ с рег. № ******** собственост на И. В. И., който бил управляван от жалбоподателя Т.

Х. М.. След направена справка с РСОД-АИС АНД се установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 23.12.2025 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Актосъставителят съставил на място против водача Т. Х. М. АУАН с бл.

1

№ GA4899313/13.01.2026 г., в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него.

В срока по чл. 44 ЗАНН, жалбоподателят не е подал възражение, по така съставения АУАН.

По случая била извършена и проверка пр. № 2516/2026 г. по описа на БРП с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, финализирана с Постановление от 16.02.2026 г. на прокурор при РП-Бургас за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

Установява се от приложената по делото докладна записка № 302р1112/06.02.2026 г. от Н. Н. – мл. автоконтрольор при РУ – Царево при ОДМВР – Бургас, че от Гаранционния фонд няма изпратено уведомление по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ до собственика И. В. И., за предстоящо прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „Хюндай Старекс 2.5СВХ“ с рег. № ********

След получаването на постановлението на РП-Бургас и преценка на събраните доказателства, Началникът на РУ-Царево при ОДМВР – Бургас, издал обжалваното Наказателно постановление в което квалифицирал фактическия състав на установеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и наложил на жалбоподателя наказания, както следва: глоба в размер на 255,65 евро (501.01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3пр. 1отЗДвП.

Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 02.03.2026 г., видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена на 06.03.2026 г. чрез РУ – Царево.

Логично, обективно, с необходимото ниво на вътрешна последователност и външна съгласуваност с останалите доказателствени източници, актосъставителят С. Т. С. пресъздава своите непосредствени възприятия от проверката на жалбоподателя на 13.01.2026 г., като описва в основни линии фактите и обстоятелствата, относими към констатираното нарушение, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Свидетелят при съставянето на акта П. К. К. депозира пред съда показания, които се припокриват напълно с дадените такива от актосъставителя. Както актосъсатвителя, така и свидетеля на съставянето на акта заявяват, че водачът на лекия автомобил не е бил неговия собственик.

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателствени източници, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, по отношение на които доказателства съдът формира увереност, че съставляват надеждна доказателствена база предвид тяхната логическа и съдържателна съгласуваност. При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.

2

59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на РУ – Царево при ОД на МВР – Бургас . АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, което безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че МПС следва да бъдат регистрирани, като се предвижда санкция за управление на нерегистрирано МПС в приложената от АНО санкционна разпоредба. И в АУАН, и в НП ясно е посочено, че жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано, като регистрацията на същото е била служебно прекратена на 23.12.2025 г. Иначе казано, посочени са всички съставомерни признаци на вмененото деяние.

Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на НП отсъстват, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи законосъобразността на административнонаказателното производство.

По приложението на материалния закон: Съгласно разпоредбата на чл.

53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в случая не е така.

Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са 3 изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, в действалата към датата на нарушението редакция /изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в относимата редакция /изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.): „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. В този смисъл в Тълкувателно Постановление № 2/ 05.04.2023 г. по т. д.№3/2022 г. на ВАС и ВКС е възприета обвързваща в своята задължителност практика, даваща устойчиво разрешение на дискутираната правна проблематика в следния смисъл: „В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.“ В цитираното Тълкувателно постановление е дадено конкретно, ясно и недвусмислено финално разрешение на правния въпрос, което гласи: „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Впрочем това разрешение е застъпено и развивано и в константната практика на Административен съд-Бургас. Следва да се има предвид, че по аргумент на по-силното основание, след като в случая липсват доказателства за действително уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация, няма как да се идентифицира съставомерен субективен признак по отношение на трето лице, каквото е жалбоподателят водач на процесната дата 13.01.2026 г.

Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал собствения на И. В. И., л. а. марка „Хюндай Старекс 2.5СВХ“ с рег. №***********а посочените в АУАН и НП дата и място. Не е спорно още и, че по време на проверката на 13.01.2026 г. в 17:10 часа процесното МПС е било със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал.

4

10отЗДвП /съобразно визираното в НП/, с което са реализирани в пълен обем елементите на обективната съставомерност от състава на нарушението по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

В обсега на доказателствената тежест на АНО, е несъмненото установяване на субективната съставомерност на това нарушение с цел покриване на минималните критерии за съответствие на обвинителната теза с фактическите елементи, отговарящи на състава на нарушението по чл. 140, ал.

1 ЗДвП. В случая собственик на превозното средство не е жалбоподателят, а И. В. И.. Напълно отсъства проведено пълно и главно доказване на предварителната предпоставка, а именно собственикът е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на превозното средство с оглед задължението й по чл. 143, ал. 10 от Закона задвижението по пътищата. Видно от фактическите обстоятелства, установими от изпратената административнонаказателна преписка, до собственика на процесния автомобил И. В. И. е било изпратено уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ с дата на изпращане 28.11.2025 г., като липсват доказателства относно датата на получаване на уведомлението.

И с изтичане на визирания в чл. 574, ал. 10 КЗ срок Гаранционният фонд по електронен път е уведомил Дирекция "КИС"МВР да прекрати регистрацията на посоченото МПС. От СПП при ОДМВР-Бургас не е било изпратено уведомление до собственика на МПС.

Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП /действаща редакция от 07.09.2025г., изменение обнародвано с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г./, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, т.е. към момента на прекратяване на регистрацията посочената норма е изменена, като не съществува законоворегламентирано задължението за уведомяване на лицето за прекратяване на регистрацията на автомобила му. Към посочената дата това задължение продължава да съществува в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра, в хипотезата на прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или т. 8 от същата разпоредба. Относимата разпоредба в случая е на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредбата, съгласно която служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл.