Определение № 82 от 04.02.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Сливен, 04.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500040 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Еос Матрикс“ ЕООД против Определение №4546 от 04.12.2024г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.

№4105/2024г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането молбата на „Еос Матрикс“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение.

Дружеството жалбоподател заявява, че обжалваното определение е неправилно.

Счита, че размерът на присъдените в полза на ищеца разноски не е съобразен фактическата и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания и предприетите процесуални действия. Съдът не обсъдил наведените възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Посочва, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е само едно съдебно заседание, няма назначавани експертизи, нямало допълнителни доказателствени искания. Искът бил предявен само на едно основание – изтекла погасителна давност. Посочва, че размерите по НМРАВ можело да служат само като ориентир без да са обвързващи съда. Позовава се на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови ново, с което да намали разноските за адвокатско възнаграждение и определи същите в съответствие с действителната правна и фактическа сложност на делото.

1

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – Д. К. Д., която в законоустановения срок е подала отговор на частната жалба чрез пълномощника си адв. Р.. С отговора, частната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че районният съд се е съобразил с фактическата и правна сложност на делото и минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№4105/2024г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от Д. К. Д. чрез пълномощник адв. С. Р. против „Еос Матрикс“ ЕООД, с която е предявен иск за признаване за установена недължимост на основание чл.439 от ГПК на сумата от 5197лв., поради изтекла погасителна давност.

По делото има представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адв. Р. с уговорено възнаграждение в размер на 900лв., платено в брой при подписване на договора.

Към исковата молба е представено доказателство за изпратено от ищцата чрез адв. Р. до ответното дружество рекламация – уведомление относно несъществуване на вземането с искане за заличаване на подадената към ЦКР информация и отрицателния отговор на дружеството.

В срока по чл.131 от ГПК, с депозирания отговор на исковата молба, ответното дружество е оспорило предявения иск като неоснователен. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата е била представлявана от процесуалният си представител по пълномощие адв. Р..

С Решение №1039/05.11.2024г. по гр.д.№4105/2024г. на СлРС е уважен изцяло предявения от Д. К. Д. против ответното дружество иск. С Решението са присъдени разноски на ищцата в размер на 1107,88лв., от които 900лв. заплатен адвокатски хонорар.

Решението е връчено на ответното дружество на 18.11.2024г.

На 22.11.2024г. „Еос Матрикс“ ЕООД е подало молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение на ищцата.

В срок е постъпило становище по молбата от насрещната страна.

С обжалваното Определение №4546 от 04.12.2024г. по гр.д.№4105/2024г., СлРС е отхвърлил молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Определението е връчено на молителя на 16.12.2024г. Частната жалба против 2 него е подадена на 20.12.2024г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Изложените в частната жалба съображения за неправилност на акта на СлРС са неоснователни.

В случая е предявен иск по чл.439 от ГПК с цена 5197лева. Предявеният иск е уважен изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на спора – пълна основателност на исковата претенция, то на ищеца следва да се присъдят сторените от него в производството такси, разноски и възнаграждение за един адвокат.

Действително, в срок ответното дружество е направило възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Това възражение не е уважено от първоинстанционния съд.

Въззивният състав съобрази фактическата и правна сложност на делото и взе предвид факта, че пълномощникът на ищеца при подготовката на делото е извършил предварително проучване и опит за доброволно уреждане на спора с ответното дружество, като е извършил справки в ЦКР и е подал рекламация – уведомление относно несъществуване на вземането с искане за заличаване на подадената към ЦКР информация, на което е последвал отрицателния отговор от ответното дружество.

Съобразявайки извършените от пълномощника действия, съдът намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900лв. не е прекомерно. Неговият размер е малко над минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /820лв./, съобразен е с фактическата и правна сложност и с извършените от пълномощника процесуални действия във връзка с подготовката и провеждането на делото. Както и самият жалбоподател е посочил, размерите по Наредбата от 2004г. са ориентировъчни.

В случая адвокатското възнаграждение не накърнява принципа на справедливост, същото е в разумен, справедлив и пропорционален на реално осъществената защита размер и не следва да се редуцира.

Не са налице основанията на закона за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

Правилно районният съд е отказал да измени размера на присъденото като разноски адвокатско възнаграждение.

Поради това и подадената против определението по чл.248 от ГПК частна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

3

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. София, ********** против Определение №4546 от 04.12.2024г. по гр.д. №4105/2024г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането за изменение на постановеното по д е л о т о Решение №1039/05.11.2024г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4