Решение № 171 от 17.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Венелин П. Кръстев в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100605387 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

На 09.02.2022г., СРС 98-ти състав е постановил по НОХД № 1888/2019г. Присъда, с която е признал подс.Е. Г. П. за виновен в извършено престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, изпълнението на което наказание на осн.чл.66 ал.1 НК е отложил за срок от 3 години.

С горепосочената Присъда съдът се е произнесъл и относно приетия за съвместно разглеждане граждански иск, като е осъдил подс.П. да заплати на пострадалия А. Д. сумата от 6 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането 06.04.18г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до пълния претендиран размер от 20 000лв.

Подсъдимият П. е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 914,94лв. по ДП и в размер на 720лв. в съдебна фаза на процеса, както и да заплати сумата от 240лв., държавна такса върху уважения размер 1 на гражданския иск. Осъден е и да заплати направените от конституирания граждански ищец и частен обвинител разноски за повереник в размер на 1 500лв.

Против присъдата е подадена въззивна жалба от подс.Е.П., чрез неговия защитник адв.С. с отправено искане за нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която на осн. чл.304 НПК същият да бъде признат за невиновен в извършване на процесното престъпление. В депозираната въззивна жалба се навежда лаконичното твърдение за неправилност на присъдата, изразена в допуснато нарушение на процесуалния закон – в тази вр. единственият изложен довод е обективиран от страна на първоинстанционния съд отказ за събиране на нови доказателства по искане на защитата.В срока по чл.320 ал.4 НПК не е постъпило по делото допълнително писмено изложение.

Против постановената Присъда в частта й относно неуважения размер на гражданската претенция е подадена и въззивна жалба от адв. М. – повереник на гражданския ищец А.Д.. Във вр. с горното и в срока по чл.320 ал.4 НПК е депозирано и допълнително становище, в което е отразено, че присъденото на пострадалия обезщетение от 6 000лв. не репарира в цялост причинените му неимуществени вреди, доколкото в случая от Д.ието са настъпили както физически страдания, така и психически такива.Едва в подаденото допълнение към въззивната жалба се отправя и искане за завишаване размера на наложеното наказание.

Депозираните въззивни жалби са подадени в срока по чл.319 ал.1 НПК.Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за тяхната форма и съдържание, така и за движението им съгл.чл.321 НПК.

Както се подчерта по-горе, едва в допълнението по чл.320 ал.4 НПК, повереникът на ЧО Д. заявява искането си за увеличение размера на наложеното на подсъдимия наказание.Самото допълнение е подадено на 30.09.22г., респ. същото е подадено след изтичане на срока за обжалване на постановената присъда.Срокът по чл.319 ал.1 НПК е преклузивен по своя характер и бездействието на заинтересованата страна в течение на същия влече за последица погасяване възможността за атакуване на съдебния акт.В случая и при горните съображения се заключава, че е налице процесуална 2 допустимост на подадената от адв. М. въззивна жалба, обхващаща само и единствено искането за уважение на предявения граждански иск в пълния размер на отправената претенция от 20 000лв.Процесуално недопустимо (като просрочено) се явява искането за увеличение на наложеното от първостепенния съд наказание на подс.П..

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

С въззивните жалби не се правят искания за събиране на доказателства , а и въззивният съд не намери за нужно служебно да събира допълнителни доказателства.

В с.з. пред настоящата инстанция повереникът на частния обвинител поддържа отправената молба за изменение на атакуваната присъда в частта й относно присъдения гражданския иск и осъждане на подс.П. да заплати в цялост пълния размер на претендираното парично обезщетение.Отправя и искане за присъждане на направени деловодни разноски.

Защитникът на подсъдимия - адв.Е.С. по същество на процесния спор излага своя собствен прочит на приобщените по делото доказателства, като акцентира на показанията на разпитаните непълнолетни свидетели и на изготвените СППЕ и приема, че неправилно първостепенният съд е кредитирал с доверие тези доказателствени източници и съответно е игнорирал останалите такива.При горните съображения се отправя искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която подс.П. да бъде признат за невиновен и на осн. чл.304 НПК да бъде оправдан за извършване на вмененото му престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК.

Самият подсъдим Е.П. в предоставеното му право на лична защита излага подробен разказ и описание на реализираните на инкриминираната дата събития, респ. неговото становище носи по-скоро характер на обяснения по делото.В предоставеното му право на последна дума същият отправя молба за отмяна на присъдата на СРС и постановяване на оправдателна присъда.

Представителят на държавното обвинение намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна.Излага се довод, че първият съд изчерпателно е обсъдил всички събрани по делото доказателства и обосновано е извел приетите за доказани факти, достигайки до извода за реализирано от 3 подсъдимия виновно поведение, запълващо съставомерните елементи на процесното престъпление.Участващият по делото прокурор изрази становище и относно гражданската претенция, като намира, че присъдената от СРС парична сума следва да бъде завишена, имайки предвид възрастта на пострадалия и отражението на процесното престъпление върху неговата психика.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл. 334 т.6 НПК.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.Фактическата обстановка е подробно изяснена и описана в мотивите към проверяваната присъда. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване.Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд, поради което същите ще бъдат пресъздадени лаконично в настоящия съдебен акт.

Подсъдимият Е. Г. П. е български гражданин, роден на ******* в гр.София, с ЕГН **********, с висше образование, пенсионер, неосъждан, женен, с постоянен адрес гр.София, ж.к.*******

Пострадалият свидетел А.Д. е роден на *******г.

Подсъдимият живеел на горепосочения адрес и към инкриминираната дата 06.04.18г.В междублоковото пространство, в близост до обитавания от него имот, имало поставена беседка.В същата често се събирали младежи, които вдигали шум и оставяли боклуци и срещу това обстоятелство недоволствали живущите в блока.

На 06.04.2018г., след обяд свидетелите А.Д., М.Д., Д.С. и С.Т. се срещнали в беседката в кв*******. Те седнали и започнали да разговарят, 4 като изчаквали идването на свои приятелки свидетелките В.К. и П.Л.. В това време към тях се приближил подс.П., който се прибирал от пазар и носел чанти с покупки и един чадър, и директно им казал да напуснат беседката.В този момент свидетелите М.Д., Д.С. и С.Т. седели на една от пейките в беседката, а пострадалият седял срещу тях на друга пейка. Именно последният се възпротивил на отправеното от подсъдимия искане за напускане на беседката и заявил своя отказ пред него. Подсъдимият продължил да настоява и дори започнал да ръчка св.А. Д. с чадъра си.В този момент пострадалият се изправил с лице към подс.П., който му нанесъл удар с глава в областта на носа.Носът на пострадалият започнал да кърви обилно, а подсъдимият непосредствено след това се отдалечил и влязъл във входа на блока.Свидетелите М. Д., Д.С. и С.Т. оказали помощ на пострадалия, който се обадил на своя баща св.В.Д. и му разказал за случилото се. Междувременно на мястото пристигнали и свидетелките В.К. и П. Л.. Свидетелят В.Д. също дошъл и откарал своя син в УМБАЛСМ Пирогов.

При извършения в болничното заведение преглед било установено, че на св.А.Д. е причинено счупване на костите на носа с разместване, изкривяване на носната преграда в предна трета S-образна стесняваща носните ходове двустранно, кръвонасядания на носната преграда двустранно в областта на раната, кръвни съсиреци в носните ходове двустранно, разкъсно-контузна рана в областта на колумелата в ляво.В последствие на 10.04.2018г. свидетелят бил опериран, като самата оперативна интервенция преминала без усложнения и същият бил изписан още същия ден с предписано домашно лечение и назначени два контролни прегледа.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка е напълно идентична с тази, описана в мотивите към проверяваната присъда.

Фактическата обстановка се приема за установена от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 НПК. По делото от първата инстанция са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, имащи значение за правилното му решаване.Инкорпорираният доказателствен материал обхваща обясненията на подс.П., дадени пред първостепенния съд, показанията на свидетелите А.Д., 5

М.Д., С.Т., Д. С., П.Л., В.К., В.Д., Г.Г., Г.Г. и И.А., приобщените писмени доказателства и писмени доказателствени средства и способ за доказване – заключения по назначените и приети по реда на чл.282 ал.1 НПК експертизи.

СГС оценява за правилен и обоснован направения от контролираната съдебна инстанция доказателствен анализ, като е обсъдена достатъчността, надежността и достоверността на източниците на информация.В съответствие с разп. на чл.305 ал.3 НПК в мотивите към присъдата подробно са посочени както установените обстоятелства и доказателствения материал, въз основа на който се извеждат съответните факти, така и правните съображения за взетото крайно решение.По мнение на въззивния съд събраната по делото доказателствена съвкупност е последователна и еднопосочна, като от нея с пълна категоричност се установяват времето, мястото и авторството на извършената инкриминирана деятелност.

Както правилно посочва първостепенният съд, показанията на горепосочените свидетели представляват валиден доказателствен източник, доколкото всеки един от тях в условията на устност и непосредственост излага определени фактически обстоятелства пред основния съд, а показанията от ДП на една част от тези свидетели са приобщени към доказателствената съвкупност по законово регламентирания процесуален ред.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд и също кредитира показанията на А.Д., М.Д., С.Т., Д.С., П.Л., В.К. и В. Д..Първите трима горепосочени свидетели са очевидци на реализираните събития и навеждат с изискуемата категоричност както данни относно времето, мястото и реализираните от подсъдимия действия, така и относно нанесените на пострадалия телесни увреждания.В тази вр. изрично се уточнява тяхното местонахождение в беседка, находяща се в гр.София ж.к*******; уточнява се поведението на подсъдимия, изразено в отправено искане за напускане на беседката, като след изразен отказ от страна на св.А.Д., подсъдимият му нанася удар с глава в областта на носа; свидетелите описват и състоянието на пострадалия непосредствено след удара, а именно обилно кръвотечение от носа. Касателно горните обстоятелства показанията на коментираните свидетели А.Д., М.Д., С.Т. и Д.С. както тези, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, 6 така и тези прочетени по процесуалния ред на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК, са напълно еднопосочни и взаимоподдържащи се, като съответстват и на приобщените към доказателствената съвкупност писмени доказателства, в частност на приложените по ДП медицински документи.Именно поради това, с основание първостепенният съд е дал вяра и е кредитирал с доверие същите.С необходимата задълбоченост и прецизност са изследвани показанията на пострадалия, като е отчетен фактът на конституирането му за страна в процеса и обективиран правен интерес по делото, но независимо от това, в мотивите към проверяваната присъда правилно е посочено, че тези показания не са изолирани, а кореспондират с останалите доказателствени източници.Разбира се, нужно е да се подчертае, че показанията на свидетелите А.Д., М.Д., Ст. Т. и Д.С. съдържат описание на лично възприети от тях факти, респ. показанията им се оценяват за пряко доказателствено средство, което като такова се ползва с висока степен на доказателствена стойност.Необходимо е изрично да се отбележи обаче, че нито един от горните свидетели не сочи конкретна дата – съответно в с.з. св.А.Д. добросъвестно изразява липсата си на спомен в тази насока, а в прочетените му на осн.чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК показания твърди само, че се касае за м.04.18г.; св.М.Д. в с.з. също изразява липса на спомен и за инкриминиран момент колебливо визира м.04.17г. (показател за което е ползвания термин „може би“); св.Т. в с.з. говори за месец април „преди две години“ (което препраща към 2018г., доколкото разпитът е проведен през 2020г.), а на ДП не сочи конкретна дата, твърдейки за реализиране на престъплението през м.03. или м.04.2018г.; св.Д.С. от своя страна също не визира точна дата, като пред основния съд заявява, че престъплението е осъществено през м.04.2017г. или 2018г., но изявлението е неубедително, а на ДП отново не сочи конкретна дата, а визира само и единствено определен период, в случая месец април или май 2018г.Горният доказателствен дефицит обаче в показанията на сочените свидетели-очевидци се запълва от показанията на св.В.Д. – същият е баща на пострадалия и излага факта на причинено телесно увреждане на своя син „на разпети петък през 2018г.“ и съпоставени тези данни с общо достъпната информация в Гугъл се установява датата 06.04.18г., което напълно съответства на инкриминираната такава, а и кореспондира с приложените медицински документи, носещи информация за горната дата.В останалата им част показанията на св.В.Д. са съсредоточени относно обстоятелството на 7 извършен още същия ден медицински преглед на св.А.Д. с последваща операция и относно неговото състояние непосредствено след Д.ието.

Разпечатката съдържа 34 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d37f700b-440e-4104-a611-6cb8420d0ecc