Решение № 86 от 14.05.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Първомай, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20245340100906 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от А. Д. С. срещу „Кредисимо“ ЕАД за заплащане на сумата от 458,50 лв. (след извършено намаление на иска от 600 лв. на 458,50 лв.), представляваща платена без правно основание сума по Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от А. Д. С. срещу „Ай Тръст“ ЕООД за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща платена без правно основание сума по Договор за предоставяне на поръчителство от ******* г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът А. Д. С. твърди, че на ******* г. сключил с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., по силата на който му били предоставени в заем средства в размер на 1957,57 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора ищецът следвало да сключи с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство с цел да бъде обезпечен договорът за потребителски кредит. Поради тази причина на същата дата ищецът сключил с втория ответник договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който следвало да му заплати възнаграждение в размер на 1400 лв. Твърди, че по договора за кредит, сключен с първия ответник, заплатил лихви в размер на 600 лв., а по договора за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 1000 лв. Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно какви разходи са включени в ГПР. Също така намира, че не е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото възнаграждението по договора 1 за предоставяне на поръчителство не било включено в ГПР. Наред с това е посочено, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави. В тази връзка се поддържа, че била налице нееквивалентност на престациите, защото се претендирала като възнаграждение сума съставляваща над 70 % от предоставения кредит. Също така възнаграждението се заплащало и без кредитополучателят да получи насрещна престация. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, като твърди, че към момента задължението било предсрочно погасено. За възнаградителна лихва била заплатена сумата от 458,50 лв. Сочи, че действително възнаграждението за поръчител не било включено при изчисляването на ГПР. Твърди, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение не било задължително условие за получаване на кредита. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. В настоящия случай съгласно договора за предоставяне на поръчителство ищецът му дължал възнаграждение в общ размер на 2152,42 лв., като по него извършил плащания в общ размер на 1000 лв. Твърди, че възнаграждението на поръчителя не било известно на кредитора към момента на сключване на договора за кредит и не съставлявало разход по кредита, поради което не следвало да бъде включвано в ГПР. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е налице спор, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., по силата на който първият ответник е предоставил на ищеца паричен заем в размер на 1957,57 лв., при срок на заема от 18 месеца, фиксиран лихвен процент – 39,04 %, общ размер на всички плащания – 2634,45 лв. и годишен процент на разходите – 46,84 %. В чл. 4, ал. 1 от посочения договор за кредит е уговорено, че ищецът следва да представи едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, ако ищецът не предостави съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено от ответника, респ. договорът няма да породи действие.

Не се спори и относно обстоятелството, че в изпълнение на задължението си по чл. 4, ал. 1 от договора за кредит заемателят е сключил с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от ******* г., съгласно който последният се е задължил да сключи с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който да отговаря пред първия ответник „Кредисимо“ ЕАД солидарно с ищеца за изпълнението на всички задължения по договора за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение ищецът следвало да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в общ размер на 2152,42 лв., платимо на осемнадесет вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за 2 паричен заем, сключен с „Кредисимо“ ЕАД. В чл. 8, ал. 5 е посочено, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на заемателя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, както и всички други вземания на поръчителя по него.

От представената от ответника „Кредисимо“ ЕАД справка се установява, че по договора за потребителски кредит ищецът е извършил плащания в общ размер на 2431,63 лв., разпределени, както следва: 1957,57 лв. за главница, 458,50 лв. за договорна лихва, 0,51 лв. за лихва за забава, 15 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането, 0,05 лв. – неразпределена сума. Не е налице спор, че по договора за предоставяне на поръчителство ищецът е заплатил на ответника „Ай Тръст“ ЕООД сумата от 1000 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД:

Тъй като ищецът и първият ответник „Кредисимо“ ЕАД имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, процесният договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От това следва, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК, ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.

Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото уговореното задължение за потребителя да учреди обезпечение и да заплаща възнаграждение на вноски за това, 3 дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, при което като краен резултат следва да заплати на заемодателя сума в общ размер от 4786,87 лв. неправилно не е калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в договора. Действително възнаграждението за предоставеното поръчителство не възниква от договора за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена като изискване за предоставяне на заема, съгласно чл. 4 от договора за заем. То представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума (т. нар. скрита възнаградителна лихва), което е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения. Изложеното се подкрепя и от факта, че кредитодателят и поръчителят са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, предвид това, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД. Поради това независимо, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за същото са пряко свързани с договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР.

В резултат на това последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налице е заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Посоченото поведение на заемодателя цели единствено неговото обогатяване за сметка на длъжника, като му осигури скрито възнаграждение, забранено от императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Изложеното дотук обосновава извод, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, отнасящи се до посочване на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, поради което и на основание чл. 22 ЗПК следва да се приеме, че е недействителен.

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесните суми на ответното дружество по договора за заем, който е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т. е., че процесният договор за заем е действителен.