Решение № 941 от 05.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. Бургас, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120202439 по описа за 2026 година

Образувано е по жалба на М. В. В. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против ЕФ Серия К №11395830, издаден от ОДМВР-Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4 и чл. 182, ал.1, вр.т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 51,13 евро за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са формулирани възражения относно изтичане на предвидената в чл.34, ал.1, ЗДвП давност за издаване на ЕФ, предвид което същият е незаконосъобразно издаден извън срока,както и че жалбоподателят не е автор на нарушението, т.к. не попада сред визираните в чл.189,ал.5,т.4 ЗДвП субекти /собственик или ползвател/.

В съдебно заседание жалбоподателят М. В., редовно призован не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – ОДМВР-Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. По делото е налична писмена разписка за връчване на ЕФ, същият е връчен на 26.05.2026 г. и в срока по чл. 189, ал. 6 ЗДвП жалбоподателят е направил писмено възражение пред директора на ОДМВР-Бургас с искане фишът да бъде анулиран, на което е отговорено с мотивирано становище от 09.06.2026 г. /л.12 от делото/, с отказ за анулиране на електронния фиш, а жалбата е изпратена по пощата на 16.06.2026г.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

ЕФ Серия К №11395830 бил издаден във вр. с установено на 30.10.2024 г. в 14:44 часа управление на лек автомобил „***“ , с рег. № *** в гр.Бургас, ПП I-6, km 494+910,до магазин „Егло България“ в посока от кв.Пети към кв.Ветрен. В горепосочения пътен участък максимално разрешената скорост на движение била 50 км/ч, която била сигнализирана и с пътен знак "В26" до 50 км/ч за движение в населено място, но независимо от това нарушителят управлявал автомобила със скорост от 75 км/ч при отчетен толеранс – 3 % от измерената скорост, т.е. с превишение от 25 км/ч.

1

Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 18.06.2024 г. се контролирало с преносима система за контрол на нарушенията на правилата за движение тип ПСКС Arh Cam S1 временно разположена на участък в гр.Бургас, ПП I-6, km 494+910,до магазин „Егло България“.

Преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 e одобрен тип средство за измерване,вписано в регистъра на одобрените средства за измерване под №5126. Същата е преминала проверка на 23.08.2024 г. със заключение,че отговаря на изискванията на Наредба за средствата за измерване,които подлежат на метрологичен контрол.

Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на съдебното следствие.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, предвид което съдът кредитира приложената към електронния фиш снимка.

Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана, убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите и намираща се в кореспондиращо съотношение с приобщеното веществено доказателствено средство.

С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено средство – снимка на л.6, от която се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си убеждение,материализирано в следните правни изводи:

Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронният фиш,е издаден от компетентен орган – ОДМВР-Бургас и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ДВ, /съгл. приложимата към датата на нарушението редакция бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.) ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика или лицето, на което е предоставено превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. В случая с новата редакция на чл.189,ал.5,т.4 ЗДвП е предвидено изискване за посочване собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е посочен ползвател – ползвателя на превозното средство или отговорното за извършеното нарушение лице съгласно чл. 188, което обаче с оглед фактическите предпоставки на разглеждания казус не въвежда качествено ново нормативно съдържание, налагащо осмисляне в аспекта на приложение на поблагоприятния закон съгл. чл.3,ал.2 ЗАНН.

Изчерпателно лимитирания законодателен минимум реквизити е в значително по-стеснен спектър в сравнение с изискуемите при наказателните постановления, които същевременно са достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с автоматизирано средство за контрол. В ЕФ е инкорпориран съдържателен минимум при описание на фактическото съдържание на нарушението, като общата формулировка „е извършено нарушение за скорост“, е детайлизирана прецизно с последователното изброяване на величините на разрешената скорост - 50 км/ч, въведена и с пътен знак В26-50 км/ч, установена стойност на скоростта - 75 км/ч и конкретната величина на превишението на скоростта – 25 км/ч., при отчетен толеранс минус 3 км/ч.

Неоснователно е възражението за изтичане на срока по чл.34,ал.1 ЗДвП поради съставяне на ЕФ след изтичане на 1 година след извършване на нарушението.

На първо място и за пълнота следва да се посочи,че погасителната давност по чл. 34 от ЗАНН намира тясно приложение само в производствата по общия ред - със съставяне на АУАН и издаване на НП, а за производствата по издаване на електронен фиш няма самостоятелна правна уредба, 2 касаеща давността. Електронният фиш е своеобразна и самостоятелна категория властнически акт, с комплексна процесуална роля и предназначение, която съчетава едновременно установителни и санкционни функции и притежава равноценен правен ефект с НП само досежно правния му резултат – чл. 189, ал. 11 от ЗДвП . В този смисъл по отношение на него са неприложими нормите, касаещи сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, защото в своята логическа процесуална същност той не е еквивалентен процесуален документ, нито на АУАН нито на НП. Поради комплексния характер на електронния фиш погасителната давност не може да бъде селектирано прилагана само по отношение на неговата установителна функция – хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като неясно остава как тя би била приложена по отношение на неговата санкционна функция – хипотезата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН , чийто срок е също давностен. / в т.см. е актуалната съдебна практика в Решение № 6674 от 24.07.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 837/2025 г.

Решение № 2817 от 30.03.2026 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 285/2026 г.Решение № 5229 от 11.07.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 716/2024 г. Решение № 5844 от 29.05.2025 г. на АдмС Варна по к. а. н. д. № 791/2025 г. и др./ В контекста на тези правни разрешения, съдът намира за правноирелевантна датата на издаване на ЕФ поради несъвместимите с процесуалния статут на ЕФ общи разпоредби на чл.34,ал. 1 и ал.3 ЗАНН. Единствено за пълнота следва да се спомене,че в жалбата некоректно и превратно се твърди датата на връчване на ЕФ да съвпада с датата на издаването му -16.05.2026 г., т.к. в изрично постъпилата справка от АИС АНД, предоставена от ОДМВР-Бургас, С-р „Пътна полиция“ е отразено,че ЕФ е съставен на 19.09.2025 г., т.е. след около 11 месеца след датата на осъществяване на деянието и в 1 –годишен срок от извършване на нарушението на 30.10.2024 г.

В контекста на търсената от закона бързина и превенция, това производство е специфично, поради което за същото не се прилага срока по чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН . В т.см. и Решение № 1213 от 30.11.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1730/2023 г. „Законодателят не е предвидил пълно приравняване между ЕФ и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДП ), нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими.“ Независимо от гореизложеното, следва да се има предвид, че макар при издаването на електронни фишове да не се прилагат сроковете по чл. 34 ЗАНН, намират приложение разпоредбите на НК относно погасяването на наказателното преследване по давност,в който аспект единствено изисква обсъждане възражението за връчване на ЕФ след около 8 месеца след издаването му.

Приложим е срокът по чл. 81, ал. 3 , във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК - три години от извършване на нарушението, респ. четири години и половина, ако са предприемани действия, прекъсващи течението на давностния срок, съгласно ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС.

В случая административнонаказателното преследване е възбудено със съставянето на ЕФ на 19.09.25 г., което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл. 81, ал. 2 НК, т. к. има необходимата предметна и персонална насоченост - предприето срещу конкретно лице и за конкретно деяние. Процесният ЕФ е съставен на 19.09.2025 г., т. е. в срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК спрямо датата на нарушението – 30.10.2024 г. ( чл. 80, ал. 3 НК ). С това действие давността е прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност, която е отново прекъсната с връчване на ЕФ на жалбоподателя на 16.05.2026 г. В т.см. относно прекъсващите обикновената давност по чл.80,ал.1,т.5 НК дейности на надлежния орган по преследване виж и устойчивата практика на касационната инстанция Решение № 3812 от 24.04.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 190/2025 г. : „По делото са налице доказателства, че давността е била прекъсната на 05.10.2021 г. когато е изготвен фиша, като след този момент започва да тече нова тригодишна давност, която изтича на 05.10.2024 г. След този момент са налице данни за прекъсване на давността с връчване на ЕФ на дата 26.09.2024 г., поради което съдът намира, че обикновената давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК не е изтекла“

Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК , независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в чл. 80 от НК. Абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба, е четири години и шест месеца, съгласно приложимата редакция на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК , и към настоящия момент не е изтекла (изтича на 30.04.2029 година). Затова е невъзможно да се приложи ефектът на погасителната преследвателска давност по чл.80,ал.1,т.5 НК, в който контекст бе 3 разгледано възражението за връчване на ЕФ след 1г. и 7 месеца след датата на деянието.