Определение № 24766 от 08.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51659/2025
- Вид
- Определение № 24766
- Подписан
- 08.07.2026
- Състав
- ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24766 гр. С., 08.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕНЕТА СТ. Г. като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело № 20251110151659 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано по Молба вх. № 193318/16.06.2026 г., подадена от С. К. На, чрез адв.С. На.
В молбата се иска изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на ответника в частта за адвокатско пълномощно, като се навеждат доводи относно това, че решението в частта, с която е присъдено възнаграждение в полза на адвоката на ищеца следва да бъде изменено и да не му се присъжда такова, тъй като по делото отговор на исковата молба е подаден чрез юрисконсулт, който е представлявал ответника по делото, а адвокатът, депозирал списък с разноски, е направил това преди съдебно заседание и договорът с него е сключен едва на 17.04.2026 г. Счита, че съдът не е направил задълбочена преценка, което правело решението в частта за разноските неправилно. В случай, съдът приеме, че са налице предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение, претендира то да бъде намалено като прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвид това, че защитата е осъществявана от юрисконсулт, проведено е едно съдебно заседание и делото не се отличава с особена фактическа правна сложност. Моли съда да измени постановеното решение в частта относно разноските като намали присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение като прекомерни, респективно да преизчисли същите съобразно действително дължимия размер.
Ответникът по молбата ЗДБИ АД, чрез адв. ЦД, е ангажирал становище в указания от съда срок. Сочи, че в действителност е изготвила отговора на исковата молба в качеството й на юрисконсулт, но в съдебно заседание, проведено на 12.05.2026 г. се е явила в качеството й на адвокат, преупълномощен от адвокат М Г, процесуален представител на дружеството-ответник. Сочи, че от месец февруари 2026 г. е вписана като адвокат в САК и следващите молби и процесуално представителство са били в това нейно качество. Сочи, че част от процесуалната защита по делото е била осъществена от адвокат Г и нея в качеството й на адвокат, преупълномощен от адвокат Г. Именно и затова е била вписана в качеството й на адвокат в протокола от проведеното открито съдебно заседание. Сочи, че от представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че разноските са договорени и 1 платени, поради което са дължими, съгласно ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли молбата за изменение на решението в частта за разноските да бъде оставена без уважение.
След като взе предвид материалите по делото, съдът счита, че молбата се явява неоснователна по следните съображения: Видно от мотивите към решението, съдът е обсъдил възражението на молителя за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е посочил защо не счита същото за прекомерно и защо не го намалява. В мотивите съдът не е посочил, че ответникът е бил представляван от двама процесуални представители в различни техни качества, което се явява пропуск, но е съобразил тези обстоятелства и е присъдил само едно възнаграждение за един адвокат, а не и юрисконсулско възнаграждение, съобразявайки, че в откритото съдебно заседание се явява адвокат, а не юрисконсулт.
Доколкото юрисконсулското възнаграждение се присъжда на страната, която ползва услугите на такъв служител като вид обезщетение за това, че страната заплаща трудово възнаграждение за такъв свидетел, като възнаграждението се определя от съда, съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК, то адвокатското възнаграждение се присъжда само и единствено, ако такова е реално заплатено и е доказано плащането с надлежни доказателства. При направени разноски за адвокатско възнаграждение и последващо представляване на ответника само от адвокати, упълномощени от него, съдът присъжда разноски за възнаграждение за процесуален представител, каквито реално са извършени, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, но само за един адвокат.
Съдът е извършил проверка дали възнаграждението е прекомерно и е посочил защо е приел, че не е такова, поради което и не го е намалил. Обстоятелството, че насрещната страна счита начина на определяне на възнаграждението за адвокат на ответника за неправилно е предмет на преценка при евентуално въззивно обжалване и разглеждане от въззивния съд, а не обуславя изменението на решението в частта за разноските, поради грешка в изчислението или непълнота в частта за разноските, каквито са целите на производството по чл. 248 от ГПК.
С оглед изложеното и на основание чл. 248 от ГПК от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 193318/16.06.2026 г., подадена от С. К. На, чрез адв.С. На , като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2