Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 292 от 19.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 17/2024
Вид
Протокол № 292
Подписан
19.03.2024
В сила
19.03.2024
Състав
Маргарита Коцева, Илияна Стоилова, Величка Пандева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 292 гр. Благоевград, 15.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева при участието на секретаря Мария Миразчийска и прокурора Н. Г. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200600017 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За ОП – Благоевград, редовно призована, се явява прокурор С..

Подсъдимият, редовно призован, явява се лично и с адв. С., пълномощник от по-рано.

Частният обвинител, редовно призован, явява се лично. Не се явява повереникът на частния обвинител адв. В..

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Няма да се явява моят адвокат, да се гледа делото без него. Знам за какво е делото във въззивния съд.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото. Запознахме с молбата на повереника адв. В.. Представям удостоверение за платен хонорар пред въззивната инстанция.

1

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИЛАГА към делото представения документ от адв. С..

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста на РП – Благоевград. Намирам депозираната жалба срещу съдебния акт за неоснователна. Нямам искания за събиране на доказателства.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Подкрепям становището на прокурора.

АДВ. С.: Считам протеста за неоснователен. Основанията в протеста, които е изложил районният прокурор, са основанията, по които РС – Благоевград се е произнесъл, т.е. в протеста няма критичен анализ на мотивите на съда, а има повтаряне на онези твърдения, които са анализирани от районния съд в своята присъда и мотивите към нея, така че този протест няма конкретно посочено основание за незаконосъобразност. Просто районният прокурор е повторил фактите, изложени в обвинителния акт.

Поддържам своята жалба. Нашето твърдение е, че това деяние представлява престъпление от частно-правен ред, в случая някаква форма на причиняване на телесна повреда в лека степен.

Нямам искания за събиране на други доказателства.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

2

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста на РП – Благоевград против решение, постановено по н.о.х.д. 71/2023 г. на РС – Благоевград. Намирам депозираната срещу съдебния акт жалба за неоснователна.

Районният съд е признал подсъдимия за виновен в извършено престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 130 ал. 1 от НК и му е наложил административно наказание при хипотезата на чл. 78а от НК, прилагайки според мен неправилно материалния закон.

Съдът е приел, че поведението на А. е съставомерно по този текст чл.

131 от НК, като е приел за недоказано и несъставомерно поведението на подсъдимия по чл. 144 ал. 3 пр. 1 и пр. 2 алтернатива 1 във вр. с ал. 1 от НК, така както му е било повдигнато обвинение с обвинителния акт, внесен от районна прокуратура и поради това го е оправдал неправилно по това обвинение.

В подкрепа на това становище на прокуратурата са изложени подробни съображения в протеста на РП – Благоевград и напълно се присъединявам към тях, няма да ги приповтарям пред Вас, а само ще добавя, че намирам, че при задълбочен и обективен анализ на доказателствата, които са събрани, се налага извод за съставомерност на поведението на подсъдимия именно по обвинението, което му е повдигнато с обвинителния акт, в противовес на възприетото от съда.

Накратко ще маркирам доказателствата, въз основа на които според прокуратурата се налага този извод. На първо място това са показанията на О.

Ф., който е пострадал от престъплението, но той е дал и свидетелски показания, които са подробни и обстоятелствени, няма основания да не възприемем напълно обстоятелствата, които се съдържат в тях, тъй като този свидетел е прецизен, честен в това, което отразява в своите показания, последователен от самото начало във всички етапи от момента, в който е депозирал жалба през досъдебното производство и съдебното следствие той не променя своите показания. Освен това неговите твърдения са в унисон и не са в противоречие и се подкрепят от обективно установеното в заключения на вещите лица по извършените и съдебномедицинска експертиза, и комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза. Експертите установяват обективни обстоятелства, чрез които може да се подкрепи и се подкрепя 3 достоверността на показанията на този свидетел. Това ни дава основание да ги приемем за достоверни и да базираме изводите си и на тях в голяма степен.

Освен това, неговите показания се подкрепят и от показанията на свидетелите В. П., С. К. и М. Д., които не са очевидци на деянието, но те са възприели непосредствено състоянието, в което се е намирал пострадалият след нанесения му побой, отразяват това, което са възприели, а и което той е споделил с тях, включително и че към него са отправени закани за живота му.

Отново наблягам на това, че тези негови показания се подкрепят от изводите на вещите лица, които те са установили в съдебномедицинската експертиза, както и в комплексната съдебно психологична и психиатрична експертиза и споменавайки я, считам, че районният съд доста превратно е възприел изводите на вещите лица и показанията на вещите лица при техния разпит в съдебно заседание. Намирам, че ги е анализирал и обсъждал нелогично според мен. Вещите лица са категорични, че действията са предизвикали разгръщане на афективна реакция на страх у пострадалия за осъществяване на отправените му закани за посегателство над живота му, както и самият съд е отразил именно тези констатации на вещите лица в своите мотиви, дори двукратно е възпроизвел този извод в съдебния си акт. Съсредоточавайки се върху изложеното за споделеното, за преживяванията и емоциите на пострадалия, след това обаче, е отразено, че по време на интервюто с вещите лица той е споделил, че за причината, поради която му нанесен побоя не е логично да бъде отнет човешки живот, но съдът е игнорирал обстоятелството, че тези изложения на пострадалия са направени по време на интервюто, а не са израз не неговите емоции по време на деянието. Експертът сочи, че пострадалият е споделил, че изпитва страх за живота си, който след това вече не е изпитвал. Същественото тук е, че усещането на пострадалия към момента на деянието е реален страх за живота му, така както той е отразил в показанията си и така както е възприела експертизата. Същественото тук е също и това, че дали конкретното поведение на извършителя би могло да възбуди основателен страх, за да се приеме за съставомерно неговото поведение. А в случая е точно така, отправените закани „ще те пребия, ще те убия“, наред с нанасянето на многобройни и сериозни удари по пострадалия могат да дадат сериозно основание да се възприеме, че такова поведение би могло да възбуди основателен страх за осъществяване на тези закани у пострадалия. Не само реално е възбудило, както се установява и от 4 неговите показания, и от заключението на експертите, но и при обективно установеното от това какво се е случило и какво е било поведението на извършителя може да се стигне до извода, че би могло реално да възбуди основателен страх.

Няма повече да ви обременявам с тези разсъждения, защото те са изложени в протеста на РП, които подкрепям напълно.

Затова считам, че по категоричен начин се установява, че подсъдимият А. е осъществил престъплението по чл. 144 ал. 3 от НК, поведението му е било такова, че заканите биха могли да възбудят основателен страх и са възбудили такъв у пострадалия, то е съставомерно и от обективна, и от субективна страна, поради което миля да отмените съдебния акт, постановен от РС – Благоевград и да признае подсъдимия за виновен по обвинението, което е повдигнато с обвинителния акт на РП – Благоевград и да му наложите наказанието, предложено пред районния съд, „лишаване от свобода“ с приложение на института на условното осъждане.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам какво да кажа. Подкрепям изцяло казаното от прокурора.

АДВ. С.: Считам, че в този казус е обърнат начинът на изготвяне на обвинителния акт и изнасяне на казуса пред съответния съд.

Обикновено, когато се готви обвинителен акт и се внася в съда прокурорът установява фактите и въз основа на тях налага текста от закона, който максимално съответства на тези факти. В случая, анализирайки доказателствата, аз считам, че РП – Разлог е постъпила обратно, тя е взела текста от закона и го е наложила върху фактите и онези факти, които не съответстват на текста внимателно РП е изхвърлила от фактическата обстановка, поради което след събиране на доказателства за онази част, която прокурорът е приел, че е ирелевантна към казуса, РС – Благоевград стигна до заключение по отношение наличие на състав, различен от състава, предложен от РП – Разлог за деянието на П. А..

Твърдението ми е следното – в обвинителния акт фигурира само и единствено онази част от изречението на П. А., която подкрепя 5 предложението на прокурора, че е налице закана за убийство и прокурорът е цитирал в диспозитива на обвинителния акт и в обстоятелствената част, че при срещата между подсъдимия и пострадалият подсъдимият е казал думите „ще те убия“. Само че видно от събраните доказателства, които са приложени и изявленията на пострадалия, това не са думите, които е казал П.

А. към него, а е част от думите, които П. А. е казал. В сигнала до прокуратурата от 07.12.2017 г., подписан от О. Ф., е посочено, че преди да стане инцидентът, думите, които е изрекъл П. А. „Ти какъв си да ми махаш СОТ-а, ти за какъв се мислиш, ще те пребия, ще те убия.“. Същите думи са казани преди това от пострадалия в обясненията, дадени на 01.12.2017 г. и в жалбата до РП от 05.12.2017 г., те са приложени по делото. Думите, които свидетелства, че е чул пострадалият, това са думите „Ти за какъв се мислиш да ми махаш СОТ-а, , ще те убия, ще те пребия и бяха нанесени удари в гърдите и в лицето.“. Оттук насетне, след като имаме различно съдържание на казаните думи, ясно е, че става въпрос за тълкуване. Тълкуването означава, че ако прокурорът беше изложил в диспозитива на обвинителния акт цялото изречение, което възпроизвежда пострадалият, то би стигнал до различен извод от извода, който е предложил на съда, че се касае за престъпление по чл. 144. Онази част, която прокурорът е селектирал, може би влияе на неговите изводи и затова той не я е предложил на съда. Анализирайки думите „Ти за какъв се мислиш да ми махаш СОТ-а, ще те убия, ще те пребия“ не представляват пряка закана за убийство, а касаят емоционален укор за неправомерно поведение от страна на пострадалия.

Българският език не е прост език. По-образованите хора си служат с различи образни средства, които следва да ги тълкуваме не буквално. Никой не тълкува думите, които изричаме, буквално. Хората без абстрактно мислене тълкуват думите буквално. Когато някой, който се занимава с художествена литература, каже „луната спи“ не означава, че той е видял как луната е легнала и е заспала. Когато някой каже думи, които са израз на високо чувство за хармония, особено в поезията, тези думи не трябва да ги тълкува буквално съобразно случая, съобразно обстоятелствата, съобразно това, което е искал да каже този, който казва думите.

РП – Разлог е подходила по този най-пряк, директен начин на възприемаме на думите, без да подложи на критика думите „За какъв се 6 мислиш да ми махаш СОТ-а, ще те пребия, ще те убия.“. Ясно е, че тези думи изразяват едно негативно отношение на пострадалия към неправомерните действия на Ф. и от една страна опит за укор към неговите действия и опит за пресичане на това неправомерно поведение.

Дали това е така? По делото има данни, че фирмата, която е била собственост на П. А., а той не се занимава с охранителна дейност, е имала договор за охрана на магазин, управлявано от пострадалия. Няколко години този магазин не е плащал съответните такси за охрана, поради което,за да не плати окончателната сума пострадалият е махнал камерите, като това махане е било съпроводено с тяхната повреда, което е предизвикало реакцията на П.

А.. Когато правим нещо негативно най-малкото е да очакваме някаква реакция. По делото са събрани данни, че между двамата преди този случай не е имало никакви отношения. Анализирайки думите „Ти за какъв се мислиш да ми махаш СОТ-а, ще те пребия, ще те убия.“ не означа закана за убийство.