Решение № 295 от 16.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Стара Загора, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Емилия Ат. Димитрова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20265530201735 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 26-1228-001021 от 16.04.2026 година на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021 година/, с което на Б.

Й. Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 255,65 евро и лишаване от право на управление на МПС за 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1, във връзка с чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата си и в открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован – не изпраща представител.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административно-наказателното производство е образувано в 1 хипотезата на чл. 36, ал.2 ЗАНН, на основание Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на Районна прокуратура Стара Загора от 07.04.2026 година. В постановлението си, наблюдаващият прокурор е приел за установено, че на 06.01.2026 година, около 07.14 часа, в град Стара Загора, на булевард „Св. Патриарх Евтимий“, до № 19, полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора спрели за проверка движещия се в посока север – юг товарен автомобил ******** с регистрационен номер ********. Установили самоличността на водача – Б. Й.

Г.. Автомобилът бил собственост на „ОТП – ЛИЗИНГ“ – клон Стара Загора.

При извършената справка било установено, че управлявания от Б. Й. Г. автомобил – товарен автомобил ******** с регистрационен номер № ******** е със служебна регистрация на 18.12.2025 година по чл. 143, ал.15 от Закона за движение по пътищата /МПС не е прехвърлено в законоустановения срок/. При така установената фактическа обстановка, наблюдаващият прокурор е приел, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, като е отказал да образува досъдебно производство и е изпратил преписката на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора за преценка за реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя.

На основание това постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, Административно – наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, като в същото, административното нарушение е описано, както следва: На 06.01.2026 година, около 07.14 часа, в град Стара Загора, на булевард „Свети Патриарх Евтимий“, до № 19, в посока север-юг, лицето Б. Й. Г. управлява лек автомобил ********, с регистрационен номер ********, собственост на „Ю ЕС ВИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, като МПС не е регистрирано съгласно Наредба I-45/2000 година на МВР. При извършената проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 18.12.2025 година. На 18.12.2025 година. На основание чл. 143, ал.15 от Закона за движение по пътищата, със служебно отбелязване в АИС КАТ – Регистрация, тъй като МПС е закупена на 16.10.2025 година от „Ю ЕС ВИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, като сдЕ.та е изповядана от нотариус с рег. № 669 и информацията е подадена по електронен път в сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. До 16.12.2025 година собственикът на това МПС – „Ю ЕС ВИ ИНЖЕНЕРИНГ“ 2

ЕООД не е изпълнил задължението си като приобретател на регистрирано ППС, в срока по чл. 145, ал.2 от Закона за движение по пътищата да регистрира придобитото ППС в служба за регистрация по постоянен адрес, поради което, след изтичането на двумесечен срок по чл. 143, ал.15 от Закона за движение по пътищата от датата на придобиване на ППС /от 16.10.2025 година до 16.12.2025 година/, служебно е прекратена регистрацията на превозното средство, вследствие на което на 06.01.2026 година, водачът Б. Й.

Г. е нарушил чл. 140, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

Деянието е квалифицирано, като нарушения по чл.140, ал.а, от Закона за движението по пътищата. За това деяние, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС в за срок от 6 месеца.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

Административната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 140, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Съгласно тази разпоредба се забранява движение на нерегистрирани моторни превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, както и на движение на моторни превозни средства без поставени регистрационни табели. В Наказателното постановление е посочено, че на 18.12.2025 година регистрацията на процесното моторно превозно средство е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал.15 от Закона за движение по пътищата. По този ред служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, в случай, че в шестмесечен срок от датата на придобиване на регистрирано моторно превозно средство, приобретателят не регистрира това обстоятелство в службата за регистрация по постоянен адрес.

Безспорно от справката за собственост на МПС с регистрационен номер СТ9028ТН се установява, че последното е собственост на „Ю ЕС ВИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, като промяната на регистрацията е била извършена със заявление рег. № 261228001025/09.01.2026 година, т.е. след датата на установяване на нарушението. Като ползвател на МПС е посочено лицето Р.Ю.В..

3

При тези данни основателно се явява оплакването на жалбоподателя, че не е доказана вината му за извършване на вмененото му административно нарушение.

Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от Закона за движение по пътищата вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство (ППС) в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на ППС по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато ППС е придобито от търговец с цел продажба, като аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 4 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от Закона за движение по пътищата предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното ППС, което става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение. За разлика от други случаи на прекратяване на регистрацията, предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 година, при служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата администрацията не дължи уведомяване, тъй като прекратяването на регистрацията е вследствие на виновно неизпълненото задължение.

Изложената правна уредба обуславя извод, че когато водачът на ППС със служебно прекратена регистрация в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от Закона за движение по пътищата не е негов собственик, какъвто е разглежданият случай, отговорността му за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата би била правомерно ангажирана на 4 основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, само ако се докаже, че го е извършил виновно – ако е знаел за служебно прекратената регистрация на ППС или наймалкото ако е знаел кой е настоящият собственик на ППС и кога точно той го е придобил, т. е. онези данни, единствено при наличието на които би могъл да се прецени изпълнил ли е в срок собственикът на ППС задължението си да го регистрира на свое име и съответно на легитимно основание да би могъл да допусне, че регистрацията на ППС е прекратена служебно поради неизпълнението на това му задължение, доколкото всеки правоспособен водач на ППС преди да предприеме управление на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, включително че управляваното от него ППС е регистрирано по надлежен ред.

В случая обаче е безспорно установено, че към момента на извършване на проверката процесният автомобил е бил с регистрационни табели, а най-вероятно и с регистрационен талон, доколкото липсват данни такъв да не е бил представен при проверката, т. е. обстоятелства, които от гледна точка на водача, който не е негов собственик, съставляват индиция, че автомобилът е регистриран по надлежния ред. Следователно дори да се приеме, че жалбоподателят е знаел или най-малкото е предполагал, че процесният автомобил е собственост на „Ю ЕС ВИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД (в случай например, че е служител на дружеството и автомобилът му е бил предоставен да го управлява като служебен автомобил, или пък законният представител на дружеството или вписаният ползвател на автомобила му го е предоставил за ползване), доколкото в настоящото производство не са събрани доказателства, че той е знаел кога дружеството е закупило автомобила и още по-малко, че регистрацията на управлявания от него чужд автомобил е била прекратена към датата на извършената проверка, то и нарушението на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, за което той е бил санкциониран с Наказателното постановление, не може изобщо да му бъде вменено във вина, поради което, ако и формално да е било извършено, не съставлява административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата по смисъла на чл. 6 от ЗАНН (отделен е въпросът дали нарушенията на просто извършване, каквото е процесното, могат да бъдат извършени по непредпазливост, доколкото съставомерността им не е свързана с настъпването на определен вредоносен резултат, който по аргумент от чл. 11, 5 ал. 3 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от ЗАНН нарушителят да е предвиждал, но да е мислил да го предотврати, или ако не го е предвиждал, да е бил длъжен и да е могъл да го предвиди). /в този смисъл е и трайната практика на Старозагорския административен съд – Решение №3254/29.10.2024 година по к.а.н.дело № 540/2024 година по описа на Старозагорския административен съд; Решение № 2757/03.07.2025 година по к.а.н.дело № 518/2025 година по описа на Старозагорския административен съд и др./.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

На основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъдена въззиваемата Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 250 евро, представляващи адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 26-1228-001021 от 16.04.2026 година на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021 година/, с което на Б.

Й. Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 255,65 евро и лишаване от право на управление на МПС за 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1, във връзка с чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.