Решение № 187 от 09.11.2023, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Търговище, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН П. ИВАНОВ

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Д. П. С. като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233500600218 по описа за 2023 година Производството е по чл.313 и следващите от НПК.

Образувано е по:

Протест на Районна прокуратура – Разград срещу присъда № 66/16.12.2022 год., постановена по НОХД № 703/2020 год. по описа на РС – Разград, в частта й, в която подсъдимия Б. М. М. от гр. Разград е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК. В протеста се предлага да бъде отменена присъдата постановена от РзРС в оправдателната й част, като се постанови нова такава, с която да бъде признат подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание, съобразно предвидено в закона. В срока по чл.320, ал.4 /неправилно посочена ал.3/ от НПК са постъпили допълнителни съображения към така подадения протест, в които прокурор от РП – Разград навежда доводи защо счита, че присъдата на РС е неправилна и незаконосъобразна. Изложена е цялата фактическа обстановка, която РП счита, че безспорно е установена, като въз основа на тази фактическа обстановка, счита че е доказано, че подс. М. е присвоил 20 бр. флакона лекарствен продукт „Таргоцид 400 милиграма“ на обща стойност 1 140 лева..

Въззивни жалби по отношението на осъдителната част на горепосочената присъда, подадени от адвокатите:

- Б. Ж., който в жалбата си посочва, че присъдата на РзРС е постановена при съществени процесуални нарушения, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. Посочва се също, че присъдата е постановена при нарушения на материалния закон, като наложеното наказание било явно несправедливо, като е следвало да бъде приложен чл.55 от НК, с оглед дългия период от време изтекъл от деянието до постановяване на съдебния акт. Моли присъдата да бъде отменена, като се постанови нова, с която подс. Б. М. бъде признат за невиновен и бъде оправдан по обвинението по чл.209, ал.1 1 от НК. Алтернативно да бъде намален размер на наложеното наказание и срока на чл.66, ал.1 от НК.

В срока на по чл.320, ал.4 от НПК е постъпило допълнение към въззивната жалба от адв. Ж., в което са наведени доводи относно противоречие в мотивите към постановената присъда, като са цитирани и тези противоречия. Счита, че е допуснато отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.1 т.2 от НПК.

- К. Н., който в жалбата си счита, че първостепенния съд е направил грешни фактически и правни изводи. Посочва се, че РС е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон, като наказанието също е явно несправедливо. Моли присъдата в осъдителната и част да бъзе отменена, като се постанови нова, с която подс. М. да бъде оправдан по обвинението по чл.209, ал.1 от НК. Не са изложени доводи в какво се изразяват тези нарушения.

С горецитираната присъда Разградския районен съд е признал подс. Б. М. за невиновен и го е оправдал за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Със същата присъда е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.209, ал.1 от НК и му е наложил наказание Три години ЛС, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от Пет години. Осъдил е подсъдимия да заплати направените по наказателното производство разноски.

Поради отвод на всички съдии от Окръжен съд гр. Разград, който е компетентен да разгледа делото по общите правила на местната и функционална подсъдност и не може да образува състав, с Определение № 231 от 26.05.2023 год. по ЧНД № 341/2023 год. ВКС е приел, че е налице необходимост от промяна на подсъдността и е изпратил делото за разглеждане на Окръжен съд – Търговище. Въз основа на това определение е образувано ВНОХД № 218/2023 год. по описа на ОС – Търговище.

В съдебно заседание протестът се поддържа от представителя на ОП – Търговище.

Счита, че въпреки, че не са налице преки доказателства за присвояване от страна подсъдимия, тъй като лекарствата са били в негово владение, то именно той в това количество, начина на изписване, количеството което не е било приложено на пациента, сочели за намерението и в последствие реализиране на присвояване на тези флакони.

Предлага присъдата в тази и част да бъде отменена, като се постанови нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл.206, ал.1 от НК, като му се наложи наказание в минимален размер ЛС.

Подс. Б. М. редовно призован се явява в съдебно заседание. Лично и чрез упълномощените си защитници адв. Ж., П. и К., счита протеста за неоснователен. Молят присъдата в тази и част да бъде потвърдена.

По отношение на подадените въззивни жалби подсъдимият и неговите защитници поддържат жалбата подадена от адв. Ж. с изложените допълнителни съображения в нея.

Като в пледоарията си адв. Ж. уточнява, че противоречията в мотивите, които е посочил в допълнението си към жалбата са довели до неправилно приложение на материалния закон, като навежда доводи в подкрепа на това. Адвокатите П. и К. поддържат жалбата на колегата си, като навеждат доводи в подкрепа на изразеното от адв. Ж.. В лична защита подс. М. поддържа посоченото от адвокатите си. В последната си дума моли за оправдателна присъда.

По отношение на подадените жалби представителят на ОП счита същите за неоснователни. Предлага присъдата в осъдителната й част да бъде потвърдена.

Окръжния съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 35/14.07.2020 год. постановено по ВНОХД № 383/2019 год. на Окръжен съд Шумен е била отменена присъда № 397/20.09.2018 год. по НОХД № 893/2015 год. на Разградския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

2

Въззивната инстанция е намерила, че в мотивите на присъдата съществува съществено процесуално нарушение довело до ограничаване на правата на подс. Б. М., тъй като липсвали /противоречиви/ мотиви.

Настоящото производство е второ по ред въззивно такова.

Произнасянето по основателността на оплакването, направено от защитата на подсъдимия и насочено към основанието обхванато от разпоредбата на чл.348, ал.1 т.2 от НПК е приоритетно, тъй като проверката за правилно приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на установената от първата инстанция фактическа обстановка, и то само ако са спазени процесуалните изисквания за формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите.

Тъй като въззивното производство е второ по ред, като с преходното решение на въззивната инстанция делото е вече било връщано за ново разглеждане в първоинстанционния съд поради съществено процесуално нарушение, независимо дали е налице по чл.348, ал.1 т.2 от НПК, обуславящо необходимостта от отмяна на атакувания съдебен акт и връщането за ново разглеждане, с оглед забраната визирана в чл.335, ал.3 от НПК, следва въззивната инстанция да реши делото по същество, без да обсъжда налице ли е визираното процесуално нарушение.

Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл. 13, 14, 18 и 107, ал. 3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство.

Настоящият състав счита, че фактите по делото са правилно установени. В тази връзка и като прецени събраните по делото доказателства, въззивната инстанция се солидаризира с фактическата обстановка приета от РС – Разград, като намира за установено следното:

През 2014 год. възз. Б. М. е работел по трудов договор в МБАЛ гр. Разград на длъжност лекар ординатор – хирург в Отделението по хирургия. Изпълнителен директор на МБАЛ гр. Разград в този период е бил св. Г.Ж. а началник „Хирургично отделение“ св. Е.М.

В отделението като медицински сестри работели св. Р.А. – като старша сестра, а свидетелите А.М., М.А. Е.. Т. и Ф.Ф. като медицински сестри. Свидетелката Й.Д. работела като санитар.

В болницата била разкрита Болнична аптека, на която ръководител била св. В. П.. В нея като помощник фармацевти работели свидетелите Р.Н. и Н. Г.а. Лекарствата и консумативите в Болничната аптека са били собственост на МБАЛ гр. Разград и били предназначени единствено за лечение на пациентите на болницата.

В отделението по хирургия в МБАЛ гр. Разград съществувала практика към 2014 год. при постъпване на пациент лекуващият лекар да назначи конкретна лекарствена терапия, която описвал в Историята на заболяването. Назначените лекарства по вид, дозировка и количество се изписвали от лекуващия лекар, като отразяването в Историята на заболяването понякога се попълвали от медицинска сестра под диктовката на лекаря.

Непосредствено след това медицинската сестра вписвала отново по указания на лекаря назначените лекарствени продукти в Лекарствен лист /Табела/ и Температурен лист на пациента. Този лист при изписването на пациента се прикрепял към История на заболяването.

В МБАЛ гр. Разград /по точно в ХО / лекарствените продукти били разделени в класове, като това разделение било с цел, лекарствените продукти с клас „С“ да се назначават, изписват и прилагат след подписване на Лекарствения лист от Началника на отделението и след разрешение и подпис от Изпълнителния директор на болницата. Сред тези лекарства бил и лекарството „Таргоцид“ – ампула 400 мг.

В МБАЛ гр. Разград бил създаден следния ред за отпускане и вземане на лекарствата от Болничната аптека. След подписване на Табелата от горепосочените лица, документът се изпращал чрез медицинската сестра или санитар за изпълнение в Болничната аптека. След 3 приготвяне на лекарствата от фармацевта, същите били предавани на служител от отделението. По правило фармацевтите не следвало да предоставят лекарства без представен Лекарствен лист, но понякога, при спешност в почивни дни, се предоставяли лекарства, като в първия работен ден след това се оформяли документално. В отделението лекарствата се разделяли по различни терапии по вид в „Манипулационната“, в определените от лекуващия лекар дозировки, като приложените лекарства се записвали в Температурен лист. Специфичните и скъпоструващите лекарства се съхранявали в „спешен шкаф“ в отделението, достъп до който имали всички сестри и лекари от отделението. От началото на 2014 год. Лекарственият лист се съставял в два екземпляра. Първият оставал в Болнична аптека, а вторият в архива на отделението. Назначените в История на заболяването от лекуващия лекар медиК.ти се вписвали за изпълнение в Тетрадка за назначения на отделението. В тази Тетрадка се описвали в хронологичен ред лекарствата, които се прилагали на пациентите. При излишък на отпуснатото количество, същото оставало на съхранение в лекарствените шкафове, като остатъка се описвал в Тетрадка /или Журнал/ за Остатъчни форми на Отделение Хирургия. Това остатъчно количество лекарство можело да се ползва от лекуващия лекар, но това се вписвало изрично в тетрадката.

Лекарственият шкаф и стаята, където се намирали лекарствата не се заключвали.

Лекарственият препарат „Таргоцид“ бил включен клас „С“ на МБАЛ гр. Разград като строго специфичен и скъпоструващ. Същият бил наличен в Болничната аптека. На 30.03.2014 год. /неделя/ св. С. Г.а, която работела като телефонистка в МБАЛ – Разград преди обяд получила обаждане от две отделения, че следва да извика дежурния фармацевт от Болничната аптека, за получаване на лекарства. Г.а видяла, че на дежурство е помощник фармацевта св. Р.Н. и се свързала с нея около 10.00 часа, за да дойде в болницата. След пристигането на св. Неделчева същата предала на едното отделение исканите лекарства, след което при нея дошъл подс. М., когото свидетелката познавала като лекар от ХО.

Същият заявил, че му трябват за лечение на болен по спешност 20 флакона „Таргоцид“, не носил Лекарствен лист, но казал, че в понеделник ще бъде оформен документално. Тъй като и друг път е предоставяла лекарства без Лекарствен лист, същата му ги предоставила.