Решение № 32 от 04.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Теодора Иванова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100501566 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация - София“ ЕАД срещу решение от 22.11.2022 г. по гр.д. №34555/2022 г. на Софийския районен съд, 126 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „И.Д.“ ЕООД кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 216,85 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода ноември 2019 г. – април 2021 г. в имот с аб. №343066, сумата от 19,89 лв., представляваща стойност на заплатена такса за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода май 2019 г. – октомври 2020 г., с които суми ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 15.03.2022 г. до погасяване на задълженията, сумата от 33,47 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2019 г. – 28.02.2022 г., и сумата от 3,68 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 28.02.2022 г.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът като потребител на топлинна енергия за стопански нужди в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот не е отговорен по иск за неоснователно обогатяване. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „И.Д.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен 1 акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са устаноителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответникът чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна енергия за процесния период и съответната мораторна лихва. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове, като твърди, че не му е доставяна топлинна енергия през процесния период, както и че не е получавал фактури и изравнителни сметки за процесните вземания. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност.

От събраните по делото писмени доказателства /нот. акт за продажба на недвижим имот №92, т.ХLV, н.д. №8818/22.05.1995 г. и нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №26, т.ІІ, н.д. №210/14.03.2006 г. на нот. Р.Д./ е установено при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на пар.1 т.3а ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай няма спор между страните, че такъв договор не е сключван, с оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански или небитови нужди, противно на приетото от първоинстанционния съд.

От приетото във въззивното производство заключение на СТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява фактът, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесния недвижим имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество през процесния период. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в имота на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може 2 да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. От заключението на СТЕ се установява, че сумите за топлинна енергия в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, като за процесния период стойността на доставената за процесния имот топлинна енергия е в общ размер на сумата от 203,08 лв., като в процесния имот няма уреди за дялово разпределение, няма ползвана ТЕ са отопление и за БГВ, а ТЕ е само за отдадената от сградната инсталация. Вещото лице сочи още, че сумите за ТЕ в имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба от ФДР.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че са налице елементите на неоснователното обогатяване – ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходите, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия и за услугата дялово разпределение, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факти.

Възражението на ответника за наличието на изтекла погасителна давност е неоснователно. Претенцията по чл.59 ЗЗД не е претенция за обезщетение от неизпълнен договор и 3-год. давност по чл.111 б. „б“ ЗЗД е неприложима. Следва се прилага общата 5год. давност по чл.110 ЗЗД, като срокът започва да тече от момента на обогатяването за сметка на другиго. В случая най-старото задължение за ТЕ е за мес.11.2019 г., а за дялово разпределение – за мес.05.2019 г. поради което съм момента на предявяване на иска /15.03.2022 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ не е изтекъл 5-год. погасителен срок за процесните вземания.

Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за главница за топлинна енергия се явява частично основателен до размера на сумата от 203,08 лв., а искът за главница за дялово разпределение – изцяло основателен, или за сумата от 19,89 лв.

С оглед разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД, з абавата при неоснователното обогатяване настъпва след покана /моментът на настъпване на изискуемостта е различен от момента на забавата/. Настоящият въззивен състав намира, че такава в случая не се дължи поради липсата на връчена покана от страна на ищеца за заплащане на процесните задължения.

Поради изложеното, съдът намира, че предявените искове за лихва за забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение се явяват изцяло неоснователни.

Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени исковете за цена на потребена топлинна енергия за сумата от 203,08 лв. и за дялово разпределение за сумата от 19,89 лв., и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени до посочените размери. В останалата част, в която искът за главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер и исковете за лихва за забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение са отхвърлени изцяло, решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за производството пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете, както следва: в заповедното производство – в размер на сумата от 20,35 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 40,71 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство – в размер на сумата от 61,06 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 81,42 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и разноски във въззивното производство в размер на сумата от 20,35 лв., представляваща държавна такса, сумата от 203,53 лв., представляваща депозит за вещо лице, и сумата от 81,42 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 74,36 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на 3 въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между въззиваемата страна и адв. Ч., според който въззиваемият е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 500,00 лв.

Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и с оглед на фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде намалено до минималния размер или сумата от 74,36 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №13313/22.11.2022 г., постановено по гр.д. №34555/2022 г. по описа на СРС, ГО, 126 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. ****, срещу „И.Д.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. ****, установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.59 ал.1 за сумата от 203,08 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода ноември 2019 г. – април 2021 г. в имот с аб. №343066, и сумата от 19,89 лв., представляваща стойност на заплатена такса за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода май 2019 г. – октомври 2020 г., с които суми ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 15.03.2022 г. до погасяване на задълженията, и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, че „И.Д.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр.