Решение № 132 от 09.10.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Първомай, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20235340100647 по описа за 2023 година

Предявен е от А. Г. Г. срещу Е. Г. Г. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ************ г. по описа на нотариус Г. Й. с район на действие РС Първомай.

Ищецът А. Г. Г. твърди, че на 17.01.2017 г. се разпоредил в полза на ответницата Е. Г. Г. посредством договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ************ г. по описа на нотариус Г. Й. с район на действие РС Първомай, със следния свой недвижим имот: 1/2 ид. ч. от ПИ ***** в квартал ***** по действащия регулационен план на гр. Първомай, одобрен със Заповед № РД-15666/1994 г., цЕ.ят с площ от ***** кв. м, за който поземлен имот е отреден УПИ ******, ведно с втория жилищен етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда със застроена площ от *** кв. м., с източната половина от избения етаж на същата жилищна страда, която включвала две избени помещения и коридор, общо с площ от ** кв. м., с гараж и помещение в източната половина на приземния етаж с площ общо от ** кв. м., с източната половина на тавана с площ от ** кв. м., както и със стълбището, което обслужва източната половина от сградата, и с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата. Твърди, че той нямал намерение да продава, а ответницата – да купува. Също така ищецът нямал и дарствено намерение. Поради това счита, че сделката е нищожна поради привидност, тъй като ответницата не била платила продажната цена, а сделката целяла единствено да направи възможно ипотекирането на имота. Поддържа, че ответницата не била владяла имота. За да обоснове посочените по-горе твърдения, ищецът се позовава на подадена от ответницата искова молба, въз основа на която било образувано гр. д. № 3058/2023 г. по описа на РС Пловдив, IV бр. с. В последната било посочено, че проблемите между страните започнали, когато 1 ищецът й сподЕ.л, че има сериозни финансови затруднения и задлъжнялост към фирми и различни лица. В тази връзка в началото на 2017 г. ищецът й предложил да й прехвърли правото на собственост върху къщата си в гр. Първомай, която да послужи за обезпечение на бъдещ кредит, като й сподЕ.л, че му се налага спешно да намери сума от над 130 000 лв. В исковата молба се твърди още, че водена от силното си желание да му помогне, през месец март 2017 г. ответницата изтеглила кредит в размер на 94 000 лв., които средства предоставила на ищеца, като била учредена ипотека на къщата. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Е. Г. Г., в който се излагат съображения за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че между страните действително е сключен договор за покупко-продажба на посочения недвижим имот в гр. Първомай. Сочи, че не отговаряло на обективната истина твърдението, че никога не е владяла къщата.

Поддържа, че в тази къща била живяла на съпружески начала с ищеца още през 2016 г., както и че бил извършен съществен ремонт на същата със средства на двамата. След раждането на общото на страните дете на 16.06.2017 г. те живЕ. и в гр. Пловдив, и в къщата в гр. Първомай до 01.09.2021 г., от която дата била фактическата им раздяла.

Счита, че за да се установи привидност на договора за покупко-продажба, било необходимо да съществува начало на писмено доказателство. Ако ищецът твърдял, че това е исковата молба, препис от която бил представил, тогава ответницата оспорвала тази искова молба да е подписана от нея. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е налице спор, че ищецът А. Г. Г. е бил собственик на недвижим имот, находящ се на адрес: *******, съставляващ 1/2 ид. ч. от ПИ ***** в квартал ***** по действащия регулационен план на гр. Първомай, одобрен със Заповед № РД-15666/1994 г., цЕ.ят с площ от ***** кв. м., за който поземлен имот е отреден УПИ ******, ведно с втория жилищен етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда със застроена площ от *** кв. м., с източната половина от избения етаж на същата жилищна страда, която включвала две избени помещения и коридор, общо с площ от ** кв. м., с гараж и помещение в източната половина на приземния етаж с площ общо от ** кв. м., с източната половина на тавана с площ от ** кв. м., както и със стълбището, което обслужва източната половина от сградата, и с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата.

Не се спори и че на 17.01.2017 г. ищецът А. Г. Г. сключил с ответницата Е. Г. Г. договор за покупко-продажба на гореописания имот, обективиран в Нотариален акт № ********* г. по описа на нотариус Г. Й. с район на действие РС Първомай. В него е посочено, че продажната цена от 9500 лв. продавачът е получил изцяло и в брой от купувача предварително.

Видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № ************ г. по описа на нотариус Г. Й. с район на действие РС Първомай „Банка ДСК“ ЕАД с Договор за ипотечен кредит от 22.03.2017 г. отпуснала на ответницата Е. Г. Г. кредит в размер на 93 700 лв. със срок на издължаване от 300 месеца, като за обезпечаване на вземанията на кредитодателя „Банка ДСК“ ЕАД ответницата учредила в полза на банката договорна ипотека върху процесния недвижим имот.

2

Не е спорно още, че ищецът и ответницата живЕ. на семейни начала от 2016 г. до 2021 г., като били родитЕ. на едно дете – К. А. Г., роден на 16.06.2017 г. От представените справка за образувани изпълнителни дела и удостоверение за наличието или липсата на задължения се изяснява, че към 2017 г. срещу ищеца били образувани изпълнителни дела за събиране на публични държавни и общински вземания.

На 28.02.2023 г. по искова молба от ответницата Е. Г. Г. срещу ищеца А. Г. Г. е образувано гр. д. № 3058/2023 г. по описа на РС Пловдив с предмет упражняване на родителските права, местоживеенето и издръжката на роденото от съвместното съжителство на страните дете К. А. Г.. В исковата молба, подписана от процесуалния представител на ответницата по това дело – адв. Т. Ч., е посочено, че проблемите между страните започнали през пролетта на 2017 г., когато ищецът й сподЕ.л, че има сериозни финансови затруднения и задлъжнялост към фирми и различни лица. В началото на 2017 г. ищецът й предложил да й прехвърли правото на собственост върху къщата му в гр. Първомай, която да послужи за обезпечение за бъдещ кредит. СподЕ.л й, че му се налага да намери спешно сума от над 130 000 лв. Водена от силното си желание да му помогне, през м. март 2017 г. ответницата изтеглила кредит в размер на 94 000 лв., които средства му предоставила, като била учредена ипотека на къщата във връзка с този голям размер на задължението към банката. Посочено е още, че ищецът не поемал никаква финансова отговорност към семейството, като се оправдавал, че няма пари. С парите от майчинството ответницата се опитвала да покрива нуждите на семейството и да плаща двата кредита. Принудила се да изразходва напълно и всичките си спестявания, събирани през годините от трудовите й възнаграждения.

Във връзка с установяване отношенията между страните по повод договора за покупко-продажба са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетЕ.те С. Г., Д.

А. и Р. Н..

Свидетелят С. Г., който е брат на ищеца, разказва, че къщата, находяща се на адрес: *******, е построена от дядо им и баща им. След като я довършили, родитЕ.те им я раздЕ.ли между двамата братя, като първият етаж станал собственост на свидетеля Г., вторият – на ищеца, а дворното място ползвали заедно. Свидетелят твърди, че от 1993 г. той и ищецът живеЕ. в тази къща. Знаел, че когато ищецът и ответницата живЕ. на семейни начала за период от около 4-5 години, тя също обитавала втория етаж от къщата. Ищецът му бил сподЕ.л, че има задължения към НАП, както и че трябва да изтегли заем, за да ги погаси. След раздялата на страните ответницата била идвала само веднъж в имота преди около четири-пет месеца, като водела със себе си хора, които разбили вратата, за да влязат. Свидетелят твърди, че брат му пътувал много, но когато идвал в града, се установявал в този имот.

Разпитан в качеството на свидетел Д. А. – приятел на ищеца, е заявил, че през м. септември 2016 г. страните го поканили на гости в къщата на ищеца в гр. Първомай.

На тази среща ищецът го помолил фиктивно да му прехвърли имота, защото имал задължения към НАП и други хора, и се притеснявал, че може да бъде насочено принудително изпълнение към имота. Тъй като свидетелят също имал задължения, му обяснил, че няма смисъл от тази сделка. Свидетелят твърди, че тогава ищецът и ответницата се разбрали да прехвърлят фиктивно имота на нейно име.

Свидетелят Р. Н. – кръстница на сина на страните, разказва, че ответницата и детето й живЕ. в имота няколко месеца по време на пандемията от Ковид-19, а след това идвали през уикендите. Към момента не знаела дали ответницата посещава имота.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна 3 следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД привидните договори са нищожни. Такива са договорите, при които страните са се съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните им последици, а целят създаването на привидност пред третите лица за това какви са действителните им отношения. Когато волята им е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които не желаят, симулацията е абсолютна, а когато искат да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в сключения договор, симулацията е относителна. За да се приеме, че е налице абсолютна симулация и в този смисъл нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД, следва да се установи, че страните по оспорения договор не са имали воля да се обвържат от него, конкретно да се прехвърли правото на собственост върху имота срещу заплащането на определена цена, а са го сключили само за да създадат привидна правна последица, настъпването на която не са желаЕ..

По начало симулацията се установява с писмено доказателство – „обратно писмо“, в което страните са обективирали признанието за привидност на сключения договор. Документ с такова съдържание разкрива в пълна степен и е достатъчно доказателство за симулативността на явното изявление. При липса на съставено обратно писмо установяването може да се осъществи с други документи, съставляващи начало на писмено доказателство, и свидетелски показания. Тези други документи съобразно чл. 165, ал. 2 ГПК могат да бъдат изхождащи от насрещната страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за привидност на съглашението.

В случая с исковата молба ищецът е въвел твърдения, че договорът за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт № ************ г. по описа на нотариус Г.

Й. с район на действие РС Първомай, е сключен без страните да са желали настъпване на правните последици, т. е., че не са желали собствеността върху процесния имот да премине в патримониума на купувача Е. Г.. Следователно въведените твърдения са за абсолютна симулация. В първото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца изрично е уточнил, че между страните няма подписано обратно писмо.

Следователно ищецът не разполага с документ, който пряко да разкрива твърдяната абсолютна симулация. Тук е мястото да се изясни и че по делото не са представени писмени доказателства от категорията на тези по чл. 165, ал. 2 ГПК, които да навеждат на вероятна привидност на изразеното съгласие. В тази връзка не може да се приеме, че исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 3058/2023 г. по описа на РС Пловдив, има подобен характер, тъй като тя не е подписана от ответницата, а от процесуалния й представител по това дело, и не удостоверява нейни изявления пред държавен орган. Видно от приложеното по гр. д. № 3058/2023 г. по описа на РС Пловдив пълномощно ответницата Е. Г. е упълномощила адв. Т. Ч. да води искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК против ищеца А. Г. и да осъществява процесуално представителство пред РС Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЗД обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. Следователно от значение за съдържанието на представителната власт е единствено волята на упълномощителя, отразена в този акт, с който се учредява доброволното представителство – пълномощното. Поради това и доколкото упълномощаването в случая е за водене на дело за родителски права и издръжка на общото на страните дете и липсва изрично изразена воля от упълномощителя за извършване на процесуални действия във връзка със сключената разпоредителна сделка, не би могло да се направи категоричен извод, че 4 пълномощникът възпроизвежда факти, които действително са съобщени от ответницата. Друг е въпросът, че самата искова молба не съдържа индиция за липса на воля от нейна страна за настъпване последиците на сделката.