Решение № 693 от 23.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. Стара Загора, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20245530101583 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл. 59 КТ във връзка с чл. 128, т.2 КТ.

В исковата молба се твърди, че ищците са работили като учители в СУ „Христо Смирненски“, като със заповеди от 28.06.2023г. на Директора на училището, били прекратени трудовите им правоотношения, на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ, считано от 03.07.2023г.

Ищците твърдят, че след пенсионирането им бил получен нормативен акт, издаден от Министъра на образованието и науката, по силата на който се увеличавала работната заплата в системата на училищното образование, считано от 01.01.2023г.

Директорът обаче отказал да им заплати това увеличение, касаещо периода 01.01.2023г. до 30.06.2023г., когато те действително са полагали труд и работили до момента на пенсионирането им и което увеличение възлизало на сумата от 5565,33 лева за всеки от тях.

Искането на ищците до съда е да бъде осъден ответника да заплати на всеки от тях поотделно сумата от по 5565,33 лева, представляваща полагащото им се увеличение на работните заплати за периода 01.01.2023г. до 30.06.2023г.Претендират разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Средно училище „Христо Смирненски“ е подал отговор на исковата молба, с който взема 1 следното становище:

Предявените искове били допустими поотделно, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.

Не оспорва, че ищците са работили като учители в СУ „Христо Смирненски“, като със заповеди от 28.06.2023г. на Директора на училището, били прекратени трудовите им правоотношения, на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ, считано от 03.07.2023г.

Не оспорва и изложеното от ищците, че след прекратяване на трудовите им договори е било извършено изменение на нормативните актове, касаещи възнагражденията на заетите в системата на предучилищното и училищното образование.

Изменението в приложение №3 към Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, установяващо минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти, не било приложимо по отношение на ищците, тъй като към датата на влизане в сила на това изменение трудовото правоотношение с ищците било вече прекратено. В този смисъл било и становището на МОН. Позовава се на чл. 66, ал.1 т.7 КТ и чл.119 КТ.

В съдебно заседание ищците, лично и чрез процесуалния си представител, поддържат предявените от всеки от тях искове. Допълнително излагат твърдения, че с обратна дата е било предвидено увеличение на учителските заплати от 01.01.2023г. с Анекса към КТД, заповед на министъра на образованието и науката, с Наредба № 4 от 2017 г., като процесуалният им представител се позовава и на Конституцията на Република България.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете по наведените в отговора възражения и излага допълнителни такива с оглед уточненията на ищците.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищците са работили като старши учители в СУ „Христо Смирненски“, като със заповеди от 28.06.2023г. на Директора на училището, са били прекратени трудовите им правоотношения, на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ, считано от 03.07.2023г.

По делото не е спорно, че основното трудово възнаграждение на З. Н. К. на длъжност старши учител е било определено на 1688 лева с двустранно подписано допълнително споразумение 103/12.09.2022г., считано от 01.09.2022г. (прието като писмено доказателство по делото) По делото не е спорно, че основното трудово възнаграждение на Г. А. Д. на длъжност старши учител е било определено на 1688 лева с двустранно подписано допълнително споразумение 98/12.09.2022г., считано от 2

01.09.2022г. (прието като писмено доказателство по делото).

По делото не е спорно, а и се касае за общоизвестен факт, че е подписан Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., подписан между МОН, национално представителните организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите (като не е спорно и членуването на ищците в такава синдикална организация), по силата на който Анекс, основната работна заплата на старши учител е договорена на 1763 лева, считано от 01.01.2023г..

В Анекса е посочено още, че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не помалко от 15 % Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, прието от съда като пълно, ясно и компетентно изготвено, разликата в изплатените трудови възнаграждения на Г. А. Д. и тези, които би получил, ако същите бяха определени съобразно минималната основна работна заплата за старши учител (1763 лева) е 611,98 лева за процесния период (от 01.01.2023г. до 30.06.2023г.), а разликата в изплатените трудови възнаграждения на З. Н. К. и тези, които би получил, ако същите бяха определени съобразно минималната основна работна заплата за старши учител (1763 лева) е 634,49 лева за процесния период (от 01.01.2023г. до 30.06.2023г.). Вещото лице е преизчислило на тази база и какво би било обезщетение на неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.1 КТ и обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ за всеки от двамата работници и съответно каква е разликата между начислените такива в заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения на двамата работници и тези, които биха били получили, но в тези части съдът не взема предвид изчисленията на вещото лице, защото излизат извън предмета на делото, очертан с исковата молба.

По делото са приети като писмени доказателства по делото писма от Д“ИТ‘, от директора на ответното училище до ищците, от заместник – министъра на образованието и науката до РУО – Пазарджик, писмо от РУО – Стара Загора до директорите на училища от област Стара Загора, в които са обективирани становища по тълкуването и приложението на горепосочения Анекс към КТД и Наредба № 4 от 20.04.2017 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Преди съдът да вземе становище по съществото на делото, доколкото в съдебно заседание процесуалният представител на ответника прави възражения за правната квалификация на исковете и тяхното съединяване, съдът намира за нужно да отбележи следното:

Предявени са кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл. 59 КТ във връзка с чл. 128, т.2 КТ, предявени от двамата ищци 3

(бивши работници) срещу ответника (бивш работодател), за заплащане на уговорено в колективния трудов договор и в Наредба № 4 от 20.04.2017 г. увеличение на трудовите им възнаграждения за период от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., през който са работили като старши учители. Въпреки непрецизно използвания израз в исковата молба („нормативен акт, с който се увеличава работната заплата в системата на училищното образование“), от изложените в нея факти и направените уточнения на същата в съдебно заседание, съдът е определил правната квалификация на исковете.

Според нормата на чл.215 ГПК активното другарство/субективното съединяване на искове е допустимо, когато предмет на спора са общи на ищците права (които имат един и същ обект - съсобственост, активна солидарност, наследяване), и л и такива, които почиват на едно и също основание (правопораждащ юридически факт).

В случая доколкото ищците не претендират възнаграждение въз основа на индивидуалните си трудови договори, а претендират увеличение (неплатена разлика в трудовите им възнаграждения), произтичащо от разпоредба на колективния трудов договор, възпроизведена впоследствие в Наредба № 4 от 20.04.2017 г. , то с оглед процесуална икономия съдът намира, че няма пречка в случая исковете да бъдат разгледани в едно производство, по общия ред, а не по правилата на бързото производство, предвид съединяването на исковете.

Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

В случая не е спорно по делото, че работниците са изпълнявали възложената им от работодателя работа в рамките на работното време за процесния период, че са им начислени и заплатени трудови възнаграждения, уговорени в допълнителни споразумения от 12.09.2022г. към индивидуалните им трудови договори и че са прекратени трудовите им правоотношения, на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ, считано от 03.07.2023г.

Не спорно по делото също, че на 10.08.2023г. с Анекс № Д01192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., подписан между Министерството на образованието и науката, СРСНПБ, СДСОРБ, и Синдикатите (в единия от които ищците са били членове), страните са договорили да бъде изменен чл.27 от договора, като е предвидено, че за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за старши учител минималната основна работна заплата е 1763 лева. В Анекса е посочено още, че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не помалко от 15 %. В Анекса страните по него 4 са посочили, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.

Съгласно чл. 18, ал.1 от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, механизмите за определяне на основните работни заплати на педагогическите специалисти, с изключение на директорите, както и на непедагогическия персонал се договарят в колективен трудов договор и/или се включват във вътрешните правила за работната заплата на всяка от институциите, а съгласно ал.2 от същата разпоредба колективният трудов договор по ал. 1 се сключва при условията и по реда на Кодекса на труда между национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, а в институциите – между директора и синдикалните организации.

Съгласно чл.15 от горепосочената Наредба месечната основна работна заплата на педагогическите специалисти е възнаграждение за изпълнението на нормата преподавателска работа и на другите трудови задължения в съответствие с уговорената в индивидуалния трудов договор продължителност на работното време.

Съгласно чл.16, ал. 1 от горепосочената Наредба индивидуалните основни месечни работни заплати на педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се договарят в размери не по-ниски от определените в приложение № 3. Видно от Приложение 3 (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г., в сила от 01.01.2023 г.), минималният размер на основната работна заплата на старши учител е 1763 лева, считано от 01.01.2023 г.

Всъщност основният спорен въпрос по делото е правен и се свежда до това кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда горепосоченото в Анекса и Наредбата увеличение на трудовите възнаграждения.