Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22477 от 21.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6375/2026
Вид
Определение № 22477
Подписан
21.10.2026
В сила
21.10.2026
Състав
Албена Александрова, Йоанна Наскова Станева, Мария Георгиева Илиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22477 гр. София, 21.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Д , в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Мария Г. Илиева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20261100506375 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на С. Р. К. - длъжник по изп. дело № 20188410403864, по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 КЧСИ срещу насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника, представляващо вземане по сметка в лицензирана платежна институция с източник пенсия.Жалбоподателката твърди, че по посоченото дело е бил наложен запор върху вземанията по сметката й в „Изипей“ АД, като на 07.01.2026 г. съдебният изпълнител е изтеглил сумата от 923,76 евро. По тази сметка ежемесечно постъпвала единствено пенсия в размер от 327,59 евро, поради което вземането както по източник, така и по размер, е несеквестируемо и изпълнението върху него е недопустимо.Твърди, че е поискала връщане на сумата от съдебния изпълнител, но без резултат, а доставчикът на платежната услуга е приел, че същата представлява спестяване.Излага твърдения, че доставчикът на платежната услуга и съдебният изпълнител е следвало да изпълнят разпоредбата на чл. 446 ГПК, а не да преценяват кога едно несеквестируемо вземане се е трансформирало в спестяване.Поддържа, че изключението по чл. 446а, ал. 1 ГПК се прилага само при първоначално налагане на запора, но не и след това. В издадения отчет по сметката на длъжника „Изипей“ АД погрешно е превалутирал получаваната пенсия в евро вместо в лева, като моли съда да задължи съдебния изпълнител да представи извлечение от сметката си с посочване на размера на сумата, която му е преведена от сметката на жалбоподателя. Моли съда да отмени насочването на изпълнение върху несеквестируемо имущество.Претендира разноски.

Ответникът по частната жалба-взискателят „Макроадванс“ АД счита 1 оспорва същата като неоснователна, тъй като към момента на извършване на процесния превод от 07.01.2026 г. изпълнителното производство е било прекратено поради перемпция, наложеният запор е бил вдигнат, а третото лице не е било задължено да изпълнява запора.Преводът е бил извършен поради техническа грешка, а сумата е следвало да бъде разпределена по друго изпълнително производство със същия длъжник.Твърди, че сумата никога не е изплащана на взискателя, поради което той не следвало да отговаря и за разноските на длъжника.

ЧСИ Н.М. излага мотиви за неоснователност на жалбата, тъй като постъпилата на 07.01.2026 г. сума не е била разпределяна към взискателя по изп.дело № 20188410403864, а служебно е прехвърлена към друго изпълнително дело.Твърди, че съдебният изпълнител е можел единствено да наложи запор, но не и да проверява източника на постъпващите по сметка на длъжника суми.Посочва, че част от тези суми не са били използвани от длъжника и така изгубили характера си на средства за текуща издръжка.

Натрупването на средствата означава, че същите не се използват за задоволяване на непосредствени потребности и сумите са трансформирани в секвестируеми парични средства със спестовен характер.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по изп. д. № 20188410403864 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 КЧСИ е образувано на 29.10.2018 г. по молба на „Макроадванс“ АД въз основа на изпълнителен лист от 06.11.2013 г., издаден по гр. д. № 45596/2013 г. на СРС, 77 с-в, с който Л.К.К. и С. Р. К. са осъдени за заплатят солидарно парични суми за главница, законна лихва върху нея, възнаградителна лихва, обезщетение за забава, произтичащи от договор за потребителски кредит от 10.05.2012 г.По делото са били поискани и извършени различни изпълнителни действия срещу длъжниците, като с молби от 29.11.2021 г. и 24.08.2022 г. взискателят е поискал налагането за запори върху вземанията на длъжниците за пенсия.С разпореждане от 30.08.2022 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника С. К. от „Изипей“ АД. С постановление от 29.10.2024 г. изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и съдебният изпълнител е изпратил съобщения до третите задължени лица за вдигане на запорите върху банковите и платежните сметки на длъжника, като съобщението до „Изипей“ АД е получено на 05.11.2024 г.След прекратяване на изпълнителното дело не са извършвани други изпълнителни действия.

На 12.01.2026 г. по изпълнителното дело е получено съобщение от „Изипей“ АД във връзка с погрешно нареден превод от сметката на длъжника на сумата от 923,76 евро в изпълнение на наложения запор, като третото задължено лице е поискало сумата да бъде прехвърлена по изп. дело № 20148410413589, образувано при същия съдебен изпълнител срещу С. К..В мотивите си към жалбата съдебният изпълнител е посочил, че сумата служебно е прехвърлена от него по посоченото изпълнително дело.

2

С молба от 19.01.2026 г. С. К. е поискала от съдебния изпълнител незабавно да й възстанови изтеглената от сметката й сума от 923,76 евро.

От приложения препис от изп. дело № 20148410413589 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 КЧСИ е установено, че това дело е образувано по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 17.12.2014 г. въз основа на изпълнителен лист от 01.08.2014 г., издаден по гр. д. № 502/2014 г. на РС-гр.

Костинброд, с който С. Р. К. е осъдена за заплати парични суми за главница, ведно със законна лихва върху нея, разходи за обслужване на заема и обезщетение за забава, произтичащи от договор за потребителски кредит, както и разноските по делото.

С разпореждания от 12.01.2015 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника от осем търговски банки.

С разпореждане от 19.04.2019 г. на основание чл. 429, ал. 1 ГПК „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е конституирано като взискател на мястото на първоначалния взискател, като производството по отношение на последния е прекратено.

С разпореждане от 15.03.2024 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника по сметки в „Изипей“ АД.

С молба от 29.01.2026 г. С. К. е поискала принудително преведената от сметката й в „Изипей“ АД сума от 923,76 евро да й бъде възстановена с изложени доводи за несеквестируемост на постъпващите по сметката суми и приложена справка за движенията по тази сметка за периода м. 09.2025 г.- м.

01.2026 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е недопустима.Същата е подадена от длъжника по изп.д.№ 20188410403864, по описа на ЧСИ Н.М. срещу действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в накърняване на секвестируемо имущество-пенсия.От материалите по изпълнителното дело се установи, че третото задължено лице е допуснало техническа грешка в основанието за плащане на сумата от 923,76 евро и че преводът следва да бъде отнесен не по изп.д.№ 3864/2018 г., а по изп.д.№ 13589/2014 г. със същия длъжник, но различен взискател.Преведената сума не е била отнасяна за погасяване на вземането по изп.д.№ 3864/2018 г. и не е изплащана на взискателя, а е прехвърлена по друго висящо изп.д.№ 13589/2014 г. на същия ЧСИ.

Поради липсата на извършено изпълнително действие по изп.д.№ 3864/2018 г., годно да е предмет на обжалване, частната жалба се явява недопустима поради липса на предмет и същата следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх.№ 018321/12.03.2026 г. на С. Р. К. - длъжник по изп. дело № 20188410403864 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 КЧСИ срещу насочване на изпълнение върху несеквестируемо имущество на длъжника, представляващо вземане по сметка в лицензирана платежна институция с източник пенсия, като недопустима.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в 1седмичен срок от връчването му на жалбоподателката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4