Решение № 200 от 21.01.2020, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 200/21.1.2020г. гр. Пловдив, 21. 01. 2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVIIІ състав, в открито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ при секретаря В. П. и участието на прокурора К. П., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3232 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б ЗВ и чл.166 ДОПК.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250, представлявано от управителя С.Л.Н.против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 286/17.09.2019г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешително № 301179/14.12.2006 г. за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. –

31.12.2017 г. в общ размер на главница 4860.00 лева и лихва за забава за периода в размер на 1463.02 лева.

Според дружеството жалбоподател оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което счита същия за незаконосъобразен и неправилен. Иска се отмяна, алтернативно АИПДВ да бъде частично променен. Твърди се, че в мотивната и диспозитивната част на АУПДВ е налице разминаване на времевия обхват на задълженията, както и че в АУПДВ не е посочено в правните основания за издаването му на разглежданите периоди, което е от съществено значение за прилагането на подзаконовия нормативен акт. В тази насока е изложено, че в акта изобщо не е цитирана Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 97 от 13.11.2001 г., в сила от 13.11.2001 г., бр. 11 от 10.02.2004 г., в сила от 10.02.2004 г., отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г. Според жалбоподателя, административният орган не е определил правилно дължимостта на паричното задължение, тъй като в издадения разрешителен документ ползваните водни количества са определени като 1-ва категория по Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 97 от 13.11.2001 г., в сила от 13.11.2001 г., бр. 11 от 10.02.2004 г., в сила от 10.02.2004 г., отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г. Направено е възражение относно изчисления размер на лихвите по всяка главница за посочените в акта периоди. Отделно от това сочи, че в акта липсват основания за издаването му при съобразяване с целта на водоползването, мястото на водоползване и вида на водоизточника, което счита за съществено нарушение на административно производствените правила. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.Г., който поддържа жалбата и не ангажира допълнителни доказателства. По същество на спора счита, че жалбата е основателна, доказаната и моли да се отмени издадения административен акт. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата- Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чрез процесуалния си представител, гл. юриск.

Б.оспорва жалбата като неоснователна. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не ангажира доказателства. По същество на спора в подробни писмени бележки счита издаденият административен кат за законосъобразен и моли тя да се отхвърли. Не претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото представител- прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив, дава становище за неоснователност на жалбата, като счита, че следва да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази становищата на страните и прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните по делото няма спор, че с разрешително № 301179 от 14.12.2019 г. на директора на БДИБР (лист 111-114 от делото) на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Пловдив е предоставено правото на водовземане с цел питейно-битови нужди на с.Езерово общ.Първомай от подземен воден обект – неогенски водоносен хоризонт, намиращ се в с. Езерово, община Първомай, област Пловдив, чрез един брой тръбен кладенец, намиращ се на територията на имот №000679 в м.“Лъката“ в землището на с.Езерово, държавна собственост, с разрешено годишно водно количество до 63072 куб.м, със срок на действие на разрешителното с начало 14.12.2005г. до 14.12.2030г.. За използваните годишни водни количества по издаденото разрешително са подавани справки, съответно декларации по чл.194б от ЗВ от жалбоподателят, както следва: с писмо изх.№24-00-308/28.01.2015г е подаден отчет по водоизточници за иззетото през 2014 г. количество вода; с писмо изх.№03-00-315/25.01.2015г. е подаден отчет за иззетото през 2015 г. количество вода; с Декларация от 25.01.2017г. по чл.194б ЗВ е подадено иззетото количество вода за 2016г.; с писмо изх.№24-00-512/30.01.2018г. е посочено количеството иззето вода за водоползване за периода през 2017г., като са изпратени и коригирани данни с писмо изх.№24-00-2540/09.05.2018г., като в приложената таблицата не фигурира процесния подземен воден обект в с. Езерово.

След извършена проверка по документи на място в БДИБР за изчисляване на дължимите такси по процесното разрешително за водоползване, с констативни протоколи №ПВ2-225/25.08.2017г., №ПВ2-226/25.08.2017г., №ПВ2-227/25.08.2017г., №ПВ3-018/29.03.2018г. е констатирано, че за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. спрямо жалбоподателят, с оглед представените в БДИБР справки и декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества подземна вода от посочения водоизточник, се дължат такси както следва: за 2014 г. при добити 53 000 куб. м се дължи годишна такса за периода в размер на 1060,00лева; за 2015 г. при добити 72 000 куб.м се дължи годишна такса в размер на 1440,00 лева; за 2016 г. са добити 62000 куб.м се дължи годишна такса в размер на 1240.00 лева; за 2017 г. при добити 56000 куб.м се дължи годишна такса в размер на 1120.00 лева. Обективираните изводи на административните органи в съответните констативни протоколи са за дължима такса съобразно изискванията на чл.10, ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн.,

ДВ. бр.50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г.), като единичният размер на таксата водовземане от подземни води за питейно-битово водоснабдяване е 0,02 лева на куб. м.. Изрично е посочено в КП, че след извършена проверка на място е констатирано, че при водоизточника има монтирани измервателни устройства. За констатираните неиздължени суми до „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Пловдив е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-804/30.08.2019г., като дружеството е поканено да плати доброволно в седемдневен срок от получаването задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗВ във връзка с разрешително № 301179/14.12.2005г. за процесния период в общ размер на 4860,00 лева ведно с дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и уведомление по чл.26 АПК, че при неплащане на дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ. След неплащане в посочения срок с уведомление за започване на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане изх. № ПО-02-804(1)/11.09.2019г.

(л.40 от делото) на жалбоподателят е съобщено, че на основание чл.26, ал.1, вр. чл.34, ал.1 АПК започва производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане за процесния период 01.01.2014 г. – 31.12.2017г..

На 17.09.2019г. е издаден процесния АУПДВ № 286, с който е установено по основание и размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по разрешително № 301588 от 09.10.2006 г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 4860,00 лева и лихва за периода на забава в размер на 1463,02 лева. Към жалбата са приложени платежни нареждания за платени такси за водоползване, но същите се отнасят за предходни на процесните години, а именно 2011г.,2012г. и 2013г. и същите не касаят погасяване на задължения по процесния АУПДВ.

От така приетото за установено съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно негови права и законни интереси. По делото няма данни на коя дата е връчен оспореният акт на жалбоподателя, но по делото е приложено писмо изх. № ПО-02-804(2) от 01.10.2019г., с което на жалбоподателя е изпратен за предявяване екземпляр от процесния АУПДВ.

Подадената до съда жалба е от 10.10.2019г. и е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна поради следните за това съображения:

Спорният

АУПДВ е издаден въз основа на описаните по-горе доказателства, а именно констативни протоколи, покана към лицето за доброволно изпълнение и подадени справки и декларации за иззетото количество вода, което съдът намира, че е в съответствие с нормата на чл.195б, ал.2 от ЗВ. АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 във връзка с чл.152 от ЗВ и в предвидената писмена форма, със съдържание отговарящо на изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно чл.195б,ал.2 от ЗВ. Липсват основания за неговата нищожност и няма възражение в посочения смисъл.

В хода на проведеното административното производство по издаване на оспорения акт не са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за неговата незаконосъобразност. За откриване на процедурата по издаване на АУПДВ, жалбоподателят е бил редовно уведомен с писмо изх. № ПО-02-804(1) от 11.09.2019г., получено с вх.№2400-6401/12.09.2019г. по опис на дружеството. Спазени са правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да представи всичките си писмени доказателства. Отразените в констативни протоколи № ПВ3-018, № ПВ2-225, №ПВ2-226 и №ПВ2-227 проверки са направени във връзка с подадени от дружеството жалбоподател справки и декларации по чл.194б от ЗВ. Безспорно е изяснено обстоятелството, че за процесния период

01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. задълженията не са заплатени, като не са налице доказателства, които да опровергават този извод на административният орган. Приложените с жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване се отнасят за предходни на процесните години, а именно 2011г., 2012г. и 2013г. и същите не касаят погасяване на задължения по процесния

АУПДВ. В акта коректно са изброени периодите в които не е заплатена дължимата такса, а именно 01.01.2014г. – 31.12.2017г., като в достатъчна степен подробно и ясно са определени както времевия период, за който дружеството не е погасило задълженията за такси за водовземане, така и размера на задълженията, поради което не се налице обстоятелства, които да ограничават правата и възможността за защита на дружеството жалбоподател.

Освен това подробно са посочени фактическите и правните основания за издаване на акта. Посочено е разрешителното за водовземане, въз основа на което са определени публичните задължения и което е част от административната преписка по издаване на оспорения акт. Що се отнася до размера на задълженията, настоящият съдебен състав счита, че същият отговаря на декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа да съществуват разминавания. При съпоставка на подадените от самото дружество справки за използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества, съдът не констатира разлики. Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите