Решение № 181 от 17.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Велико Търново, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И. при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело № 20254000500218 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 150/20.03.2025 г., постановено по гр. д. № 445/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, съдът е отхвърлил предявения от П. Б. Ц. срещу С. П. Ц. иск с правно основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, рег. № 664 и рег. № 665 от 03.04.2024 г., том I, акт № 26, извършени от Р. С., помощник-нотариус по заместване на Р. М. – нотариус при ВТРС, с рег. № 405 на НК, поради липса на основание, както и иск с правно основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на същата сделка поради липса на воля.

Съдът е унищожил по предявения от П. Б. Ц. срещу С. П. Ц. иск с правно основание чл. 44 вр. чл. 31, ал. 1 ЗЗД упълномощителната сделка от 03.04.2024 г., обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, рег. № 664 и рег. № 665 от 03.04.2024 г., том I, акт № 26, извършени от Р. С., помощник-нотариус по заместване на Р. М.

– нотариус при ВТРС, с рег. № 405 на НК, по силата на което П. Б. Ц. е упълномощил С. П.

Ц. да подари на А. Г. Д. притежаваните от него имоти в гр. Велико Търново, ********* – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент, и сграда с идентификатор ***, представляваща гараж с площ от 23 кв. м, както и 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор ***, в който се 1 намират описаните жилище и гараж, като извършена от дееспособно лице, което към момента на сключването и не е могло да разбира и ръководи действията си.

Съдът е обявил за недействителен по отношение на П. Б. Ц., по предявения от него срещу А. Г. Д. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, договора за дарение на недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, *********, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, находящ се на третия етаж на сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, на едно ниво, заемащ целия трети етаж от жилищната сграда, с площ от 103,69 кв. м, заедно с източното избено помещение, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху описания по-горе поземлен имот, сключен между С. П. Ц., в качеството и на пълномощник на дарителя П. Б. Ц., и А. Г. Д., действаща лично и със съгласието на майка си С. П. Ц., в качеството и на надарена, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 50, том I, рег. № 759, дело № 45/2024 г. на нотариус Р. М., с район на действие ВТРС, рег. № 405 в регистъра на НК.

Окръжен съд – Велико Търново е осъдил с решението си С. П. Ц. да заплати на П. Б.

Ц. сумата от 80 лв., представляваща съдебни разноски за платена държавна такса, както и А.

Г. Д. да заплати на П. Б. Ц. сумата от 198,29 лв., представляваща съдебни разноски за платена държавна такса.

Въззивната жалба е подадена от ответницата С. П. Ц., която оспорва първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният срещу нея иск по чл.

44 вр. чл. 31, ал. 1 ЗЗД и е унищожена упълномощителната сделка от 03.04.2024 г., както и в частта, с която е уважен предявеният срещу А. Г. Д. иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и договорът за дарение е обявен за недействителен по отношение на П. Б. Ц..

С Определение № 411/21.07.2025 г., постановено по настоящото дело, въззивният съд е оставил въззивната жалба без движение и е указал на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да обоснове правния си интерес от обжалване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Указанието не е изпълнено.

С Определение № 128/20.02.2026 г. въззивният съд е оставил без разглеждане въззивната жалба на С. П. Ц. в частта и срещу решението, с което е уважен предявеният от П. Б. Ц. срещу А. Г. Д. иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, и е прекратил въззивното производство в тази част.

До разглеждане е допусната въззивната жалба в частта и срещу решението, с което е уважен предявеният срещу С. П. Ц. иск по чл. 44 вр. чл. 31, ал. 1 ЗЗД.

В допустимата част въззивницата поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно поради необоснованост, неправилна преценка на събраните доказателства и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

2

Основното и оплакване е, че първоинстанционният съд не е изяснил в необходимата степен психичното състояние на П. Б. Ц. към момента на извършване на упълномощителната сделка, като неправилно е отказал допускането на поисканата тройна съдебно-психиатрична експертиза. Оспорва доказателствената стойност и обосноваността на приетото заключение на съдебно-психиатричната експертиза, като поддържа, че същото не установява по категоричен начин, че към 03.04.2024 г. упълномощителят не е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. Позовава се на данните относно психичното му състояние при извършения през август 2024 г. преглед по делото за поставянето му под запрещение, както и на установената при освидетелстването през ноември 2024 г. тежка степен на деменция, като поддържа, че въз основа на тези последващи данни не може с необходимата категоричност да бъде определено състоянието му към релевантния за настоящия спор момент, още повече че според вещото лице темпът на развитие на заболяването е индивидуален.

Въззивницата оспорва и извършената от първоинстанционния съд преценка на гласните доказателства. Поддържа, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелите А. и Ж., които не притежават специални медицински познания и не са възприели непосредствено поведението на П. Ц. при извършването на упълномощителната сделка, като същевременно не е отдадено необходимото значение на показанията на Р. С. – помощник-нотариуса, извършил нотариалното удостоверяване, която непосредствено е възприела поведението му и е заявила, че същият е разбирал съдържанието и значението на извършваното действие. Позовава се и на поведението на П. Ц. непосредствено след упълномощаването, включително посещението му в нотариалната кантора и оттеглянето на други пълномощни, като обстоятелства, които според нея сочат на запазена способност да разбира и ръководи действията си.

Поддържа още, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими обстоятелства и доказателства в тяхната съвкупност, вследствие на което е достигнал до необосновани фактически изводи и до неправилно приложение на материалния закон. По тези съображения иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната и допусната до въззивно разглеждане част и постановяване на ново решение, с което предявеният срещу нея иск по чл. 44 вр. чл. 31, ал. 1 ЗЗД да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия П. Б. Ц., чрез процесуалния му представител, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства и е извършил правилна и цялостна преценка на доказателствения материал.

Според въззиваемия заключението на съдебно-психиатричната експертиза е обективно и обосновано и в съвкупност с останалите доказателства установява, че към момента на извършване на упълномощителната сделка П. Ц. не е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. Поддържа се и правилността на извършената от първоинстанционния съд преценка на свидетелските показания. Иска се потвърждаване 3 на решението в обжалваната част.

В проведеното на 01.04.2026 г. открито съдебно заседание въззивницата поддържа въззивната жалба и прави доказателствени искания за преразпит на свидетелката Р. С., за приемане на представени писмени доказателства и за допускане на тройна експертиза.

Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на въззивната жалба и се противопоставя на направените доказателствени искания.

С протоколно определение въззивният съд е оставил исканията без уважение, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 267, ал. 2 ГПК за преразпит на свидетелката, нито предпоставките на чл. 266 ГПК за допускане на нова експертиза и приемане на представените писмени доказателства.

Въззивната жалба, в частта, допусната до разглеждане с Определение № 128/20.02.2026 г., е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Предмет на въззивната проверка е първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от П. Б. Ц. срещу С. П. Ц. иск с правно основание чл. 44 вр. чл. 31, ал. 1 ЗЗД и е унищожена упълномощителната сделка от 03.04.2024 г.

За да уважи този иск и да унищожи упълномощителната сделка от 03.04.2024 г., първоинстанционният съд е приел, че към момента на извършването и П. Б. Ц., макар да е бил дееспособен, не е могъл да разбира и ръководи действията си.

Решаващият извод е основан на съвкупната преценка на събраната медицинска документация, заключението на съдебно-психиатричната експертиза и гласните доказателства. Съдът е възприел експертното заключение относно наличието и развитието на дементен процес при ищеца и е приел, че установените когнитивни нарушения са съществували и към релевантния момент – 03.04.2024 г. При преценката на гласните доказателства е кредитирал показанията, установяващи прояви на дезориентация и нарушения в паметта и поведението на П. Ц. през периода, близък до извършването на сделката.

Първоинстанционният съд не е възприел като достатъчни за противоположен извод показанията на Р. С. – помощник-нотариуса, извършил нотариалното удостоверяване на пълномощното, като е съобразил характера и продължителността на непосредствения и контакт с упълномощителя и липсата на специални медицински познания за преценка на психичното му състояние. Приел е, че обстоятелството, че при извършване на нотариалното удостоверяване П. Ц. външно е демонстрирал разбиране на извършваното действие, не опровергава останалия доказателствен материал относно действителната му способност към този момент да разбира и ръководи действията си.

По тези съображения съдът е приел за установени предпоставките на чл. 31, ал. 1 ЗЗД и е уважил конститутивния иск за унищожаване на упълномощителната сделка.

4

Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства и неоспорените между страните обстоятелства се установява, че П. Б. Ц. е баща на ответницата С. П. Ц. и дядо на А. Г. Д.. Към момента на извършване на процесната упълномощителна сделка П. Ц. е бил собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Велико Търново, ********* – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент, с площ от 103,69 кв. м, ведно с източното избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, сграда с идентификатор ***, представляваща гараж с площ от 23 кв. м, както и 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор ***.

Съпругата на П. Ц. е починала на 28.07.2023 г., след което той е продължил да живее сам в жилището. През есента на 2023 г. П. Ц. и дъщеря му С. Ц. са посетили нотариалната кантора на нотариус Р. М. във връзка със снабдяването с документи за собственост на имота.

Според показанията на помощник-нотариуса Р. С. при това посещение П. Ц. е заявил, че не разполага с документи за собственост, и му е била разяснена процедурата за снабдяване с такива, като поради необходимостта от посещение на различни институции му е било предложено да упълномощи С. Ц. да извърши необходимите действия.