Определение № 196 от 21.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Бургас, 21.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20252100600197 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, вр. ал. 6 от НПК и е образувано по частен протест на прокурор от Районна прокуратура Бургас срещу Определение №2733 от 11.11.2024г. по ЧНД № 4153/2024 г. по описа на PC Бургас, с което е отменено Постановление на прокурор при БРП от 28.08.2024г. за прекратяване на наказателно производство по Досъдебно производство № 354/23г. по описа на РУ на МВР- Созопол, пор. № 2554/23г. на БРП, водено за престъпление чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. В частния протест се изразява несъгласие с определението на съда като се твърди, че то е неправилно и необосновано. Прокурорът отправя искане до въззивната инстанция да го отмени и да потвърди постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Прокурорът излага аргументи, че св. У. е изпълнил задълженията си по ЗДвП, като е намалил скоростта, с която се е движел при възприемане на спрелия автомобил, управляван от св. Д., който е изчаквал, за да извърши маневра „завой наляво“.

Според прокурора било категорично установено, че св. У. не е възприел започването на маневра „завой наляво“ от страна на св. Д., за да възникне задължение за него да предприеме аварийно спиране. Счита, че водачът, който се движи по пътя с предимство не е длъжен да очаква навлизане на пътни превозни средства от едната или другата му страна при преминаване през 1 кръстовището, защото останалите участници в движението са преупредени да не навлизат в пътя с предимство когато по него се движи превозно средство.

След като обсъди доводите в протеста и се запозна с материалите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

Протестът е допустим като подаден в срок от процесуално легитимирано лице по чл.243, ал.7 от НПК.

Разгледан по същество е неоснователен.

Досъдебно наказателно производство № 346 ЗМ 354 /2023 г. по описа на РУ - Созопол при ОД на МВР град Бургас, вх. №16194/2023 г. пор.

№2554/2023г. по описа на БРП е било образувано на 08.10.2023г., на основание чл.212, ал.2 от НПК, за това, че на 08.10.2023г., в землището на гр.

Созопол, на път 1-9, км. 269+389 , при управление на моторно превозно средство, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г. Н. Д.

ЕГН ********** от с. С., общ. Карнобат - престъпление по чл. 343,ал.1,б.

„Б“,предл. второ, вр.чл. 342, ал.1 от НК. Извършени са разпити на всички очевидци, назначени и изготвени са СМЕ и АТЕ. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

С обжалваното постановление досъдебното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, поради несъставомерност на деянието по чл. 343, ал.1,б. „Б“, предл. второ, вр.чл. 342, ал.1 от НК.

Прокурорът е приел, че са налице условията на чл.24, ал.1, т.1 от НПК като е приел, че ПТП е възникнало вследствие на извършване на нарушения по ЗДвП само от страна на св.Г. Н. Д. и че понесените от него телесни увреждания са в следствие на собственото му неправомерно поведение, а не са причинени от неправомерни действията на св. У..

С обжалваното определение, РС Бургас е приел, че след като св. У. е могъл да възприеме маневрата завиване наляво от страна на св. Д. и е имал възможност да предприеме спиране, като е могъл и е бил длъжен да спре преди мястото на удара, но не го е сторил, то неговото поведение също се явява в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Мотивиран от изложеното, РС намерил, че извода на прокурора, че действията на св. У. не представляват нарушение по ЗДвП и не са в причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен резултат- телесните увреждания на жалбоподателя, е неправилен, поради което е отменил постановлението за 2 прекратяване.

След като са запозна със съдържанието на постановлението на прекратяване и определението на БРС, с което е отменено, както и събраните в хода на разследването доказателства, въззивният съд намира следното: Липсва спор по така установените от прокурора факти, които РС изцяло е възприел.

Въззивният съд след като се запозна със събраните в хода на разследването доказателства също изцяло споделя изложената в постановлението и възприета изцяло в обжалваното определение на БРС фактическа обстановка, поради което и намира за безпредметно да я преповтаря отново в настоящото определение. Безспорно е установено, че на 08.10.2023г. св. У. с лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“ с per. № *******, пътувал по път I-9 с посока на движение от с.Крушевец към гр. Бургас, заедно със св. Я.У. Когато наближил Т- образното кръстовище за с. Ново Паничарево, той възприел лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“ с per. № *******, управляван от св. Д., който бил спрял на линията за изчакване с подаден светлинен сигнал, че ще извършва ляв завой и намалил скоростта до 49 км/ч. В същия момент св. Д. предприел маневра „завой на ляво“. Св.У. не предприел спиране, а продължил движението си направо, при което последвал удар между двата леки автомобила. Видно от заключението на АТЕ, управляваният от св.У. автомобил се е намирал на 37 метра от мястото на удара в момента, в който св.Д. предприел маневрата. Видно от заключението, опасната зона за спиране на л.а. Опел, управляван от св.У. е 28,1 м.

Въз основа на приетата от прокурора и РС фактическа обстановка, основният въпрос, които следва да се разреши на базата на събрания доказателствен материал, е дали има нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП от страна на св.У. и дали то е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултатпричинените на св.Д. увреждания. Няма съмнение по делото, че на кръстовището, в района на което е настъпило произшествието, предимство при преминаването е имал св.У., както и че то е било отнето от св.Д., но това не изключва отговорността на св.У. ако от своя страна той също е извършил нарушение на ЗДвП, което е в причинна връзка със съставомерния резултат като в този случай би било налице съпричиняването му от двамата водачи.

Съгласно константната съдебна практика всеки водач на МПС, правомерно пътуващ в предназначената за движение в избраната от него посока пътна лента, има задължение за своевременна реакция при възникване на опасност 3 на пътя. Тази реакция следва да е в рамките на предписаното от чл. 20, ал. 2 от ЗДвП намаляване на скоростта или спиране, стига препятствието на пътя да се е появило на разстояние, осигуряващо на водача обективна възможност за навременното му възприемане / виж Решение № 128 от 21.04.2021 г. на ВКС по н. д. № 416/2020 г., III н. о., НК/. В конкретния случай видно от заключението на АТЕ, управляваният от св.У. автомобил се е намирал на 37 метра от мястото на удара в момента, в който лекия автомобил на св.Д. предприел маневрата и станал опасност за св.У.. Последният е имал обективна възможност да възприеме лекия автомобил на св.Д. като опасност от това разстояние. Видно от заключението, опасната зона за спиране на л.а. Опел на св.У., който се движил с 49 км/ч., е 28,1 м. т.е. тя е далеч по-малко от разстоянието, от което св.У. е могъл да възприеме навлизането в кръстовището на св.Д.. Следователно от момента на възникване на опасността св.У. се е намирал на такова разстояние и е имал достатъчно време да задейства спирачната уредба на автомобила, които са му позволявали да преустанови движението на 10 метра преди мястото на удара. Няма установени обстоятелства, които обективно да са пречили на св.У. да възприеме своевременно движението на л.а. на св.Д.. Самият свидетел У. в показанията се сочи, че с периферното си зрение видял, че вместо да изчака той да премине и тогава да завие, л.а. Ауди тръгнал да завива и се ударил в неговата кола. В момента на възникване на опасността МПС-то на св.Д. се е намирало извън опасната зона за спиране на л.а. на св.У., но последният не е предприел спиране и се е стигнало до ПТП-то. Ако св.У. бе предприел аварийно спиране в момента на възникване на опасността, каквото задължение той има съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, то би се избегнало настъпилото ПТП, каквото е и заключението на АТЕ.Отнемането на предимството от страна св.Д. не освобождава св.У. като водач на МПС-то, движещ се по пътя с предимство, от задължението му по чл.20, ал.2 изр.2 от ЗДвП да предприеме намаляване на скоростта и спиране когато възникне опасност, която той е имал обективна възможност да възприеме / виж напр.Решение № 180 от 7.V.1987 г. по н. д. № 139/87 г., III н. о., Решение № 23 от 27.I.1987 г. по н. д. № 582/86 г., III н. о./.

По принцип опасността на пътя може да е възникнала в резултат на поведението на друг участник в движението- пешеходец или водач на автомобил като няма значение дали опасността е възникнала в резултат на правомерно или неправомерно действие, тя винаги е свързана с неотменимото 4 задължение на водача първо да я възприеме, а на следващо място да предприеме действия, за да я избегне и да предотврати произшествието.

Когато препятствието за движението на пътното-транспортно средство се е появило на разстояние, даващо възможност на водача да го възприеме, но същият не извърши действия за предотвратяване на произшествието, той носи отговорност за настъпилите вредни последици / в т. см. Решение № 21 от 4.II.1987 г. по н. д. № 574/86 г., III н. о., Решение № 24 от 29.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 829/2020 г., III н. о., НК/. Видно от показанията на свидетеля У. той твърди, че с периферното си зрение е видял, че вместо да изчака той да премине и тогава да завие, л.а. Ауди тръгнал да завива, но не предприел спиране, което е щяло да доведе до предотвратяване на ПТП-то, тъй като в този момент св.У. се е намирал на такова разстояние и е имал достатъчно време да задейства спирачната уредба на автомобила, които са му позволявали да преустанови движението на 10 метра преди мястото на удара. Вярно е, че водачите на МПС не могат да бъдат държани отговорни за това, че не са предвидили евентуално неправомерно поведение от друг или други участници в движението, но само ако за това неправомерно поведение не е имало достатъчно обективни данни, които преценени поотделно и в тяхната цялост да сочат наличието на опасност за движението и налагат на водача да се съобрази с правилото по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП/ виж Решение № 17 от 29.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 958/2020 г., II н. о., НК/. В случая е имало такива обективни данни - св.У. сам посочва, че е видял навлизането на л.а.

Ауди в кръстовището и се е намирал на такова разстояние и е имал достатъчно време да реагира съобразно чл.20,ал.2 от ЗДвП, но не го сторил.

Мотивиран от горното, въззивният състав изцяло споделя становището на първоинстанционния съд, че в конкретния случай св.У. е имал обективна възможност и е бил длъжен в момента на възникване на опасността за движение не само да намали скоростта, но и да предприеме аварийно спиране на управляваното от него МПС и да предотврати удара, и след като не го е сторил, това негово бездействие също се явява в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат заедно с действията на св.Д..

Мотивиран от горното, въззивният състав намери, че постановлението на прокурора е неправилно и подлежи на отмяна, до какъвто извод е достигнал и РС, поради което и неговото определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

5

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, ІV въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2733 от 11.11.2024г. по ЧНД № 4153/2024 г. по описа на PC Бургас, с което е отменено Постановление на прокурор при БРП от 28.08.2024г. за прекратяване на наказателно производство по Досъдебно производство № 354/23г. по описа на РУ на МВРСозопол, пор. № 2554/23г. на БРП, водено за престъпление чл. 343, ал. 1, б.

„б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________