Решение № 1915 от 02.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1915 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100508474 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби и на двете страни по делото срещу Решение 2316/21.03.2022г. на СРС 70 с-в по гр.д. 43908-2020г.

Ищецът О. Г. обжалва решението, в частта с която е отхвърлен искът му по чл.

262 вр. с чл. 143 КТ за заплащане на положен извънреден труд. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради липса на доказателства за плащане на допълнително положения от него труд по устна договорка с работодателя в извънработно време. Неверни били твърденията, че ищецът не е работил на обект на трето за делото лице. Представените от ответника графици за работа на обект собственост на дружеството „ДМ Б.г.“, с което ответника имал договор за охрана били неверни по съдържание. Неправилно били кредитирани показания на свидетелите на ответника. Единия свидетел бил съдружник в дружеството ответник. Същият излъгал, че на ищеца не е възлагана охрана на обект на дружеството „ДМ Б.г.“. Другия свидетел също излъгал. Объркал периода. Показанията му противоречали на документи издадени от ‚ДМ Б.г.“, че е имало и друг строеж на това дружество на същата улица, но той не е бил охраняван от ответника по делото, защото бил завършен към процесния период. Иска отмяна на решението и уважаване на този иск ведно с иска за мораторна 1 лихва.

Ответника-работодател „Агенция за сигурност и охрана глобал секюрити сървисис 2014“ООД обжалва решението в частта за уважаване на исковете по чл. 128, т. 2 и чл. 86 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за м. 10. 2019г.; м. 12.2019 и м.01.2020г.

Излага оплаквания за процесуални нарушения-не му било указано за кои твърдения не сочи доказателства. Главните му твърдения (не посочва кои са му главните фактически твърдения) били за отрицателни факти и не подлежали на доказване от него, а ищецът не направил насрещно доказване. Не бил доказан размерът на дължимо трудово възнаграждение, а съдът го определил и без да назначи експертиза. Към исковата молба ищецът приложил разписка за приемане на паричен превод за сумата от 968,85 лева, която доказвала плащане. Неоснователно съдът отрекъл доказателствена стойност на представен протокол, че ищецът е отказал да получи сума от 1160,00 лева на ръка.

Иска отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на исковете.

Депозирал е и отговор на жалбата на ищеца, с който я оспорва и иска потвърждаване на решението в частта му по иска по чл. 143 вр. 262 КТ.

След проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивния съда намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбите и приложението на императивните материални норми.

След преценка на оплакванията в двете жалби, твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира, че и двете жалби са неоснователни и обжалваното решение следва да бъде потвърдено по следните фактически и правни съображения.

Предявени са искове по чл. 128 КТ вр. с чл. 143 КТ. Ищецът е твърдял (след уточнения в първо ОСЗ), че е полагал труд по ТПО, като е положил и отделно извънреден труд на обект охраняван от ответника.

ТПО е безспорно доказано между страните от трудовия договор. Няма спор и кога е прекратено. Правилни са указанията на СРС дадени още с определението по насрочване на делото по чл. 146 ГПК, че ищецът следва да докаже ТПО и размерът на претенцията си, а ответника да докаже плащане. В първо ОСЗ доклада е изменен само по отношение на претенцията за допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, като отново правилно е разпределена тежестта на доказване, която относно факта на полагане на труд извън редовното работно време е за ищеца, а за ответника е тежестта да докаже плащане.

Преклудирани са оплакванията на ищеца досежно представените графици за 2 работа на обект на трето за делото лице-те не са оспорени от неговия процесуален представител в дадения от СРС едноседмичен срок от заседанието.

Няма забрана по ГПК за разпит като свидетел на съдружник в търговско дружество, което е ответник по съответното дело, поради което и оплакванията на ищеца, направени едва в писмена защита на въззив са несъстоятелни.

Не са налице основания да не бъдат кредитирани показанията на св. С.. Това, че не е управител не го лишава от възможност да извършва дейност в полза на дружеството с лични усилия и в този смисъл не може да доведе до извод за неверни показания както се твърди в жалбата на ищеца. Съгласно чл. 124 от Търговския закон всеки съдружник е длъжен да съдейства за осъществяване на дейността на дружеството.

По делото няма доказателства, които да са противопоставими на ответника и да установяват полагане на труд от ищеца на обект на третото за делото лице („ДМ Б.г.“) и че се касае за извънреден такъв. Издаваните от това трето за делото лице документи (служебни бележки) не са подписвани от представител на ответника и нямат доказателства стойност за факта, че ищецът е полагал труд на обект на това дружество въз основа на трудов договор с ответника. Това са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила се изчерпва с доказването на авторството на документа, но те нямат такава по отношение на удостоверените с тях и твърдени от страната изгодни за нея факти, които страната се домогва да докаже с тях.

На ищеца е предоставена възможност да ангажира и други доказателства-разпит на свидетел, но той сам се е отказал от нея.

При това положение е правилен изводът на СРС, че не е доказано полагане на извънреден труд и претенциите за възнаграждение за извънреден труд и лихва за забава върху него правилно са отхвърлени.

Неоснователни са и оплакванията на ответника, досежно уважените искове за основното трудово възнаграждение. Представената разписка от пощенска станция е такава за приемане на превод не от получателя, а от изпращащият превода и не доказва получаване на сумата от получателя, а само предаването ѝ на пощенския оператор.

Същевременно от съставения от служители на ответника протокол (подписан от св. С.) се установяват неизгодни за работодателя факти - че най-малко към датата на този протокол е дължал суми за трудово възнаграждение на ищеца и то за процесния период и в размер по-голям от претендирания и присъден по делото. Тъй като удостоверява неизгодни за него факти този протокол и в тази му част се ползва с материална доказателствена сила и е обвързващ и за съда. В този смисъл не е била необходима и СЧЕ, а и след изрични указания, че не сочи доказателства за плащане ответника не е ангажирал доказателствени искания в тази насока.

3

По делото няма доказателства за плащане- в частта му, с която се удостоверява плащане на сумата по протокола и отказ на ищеца да подпише документ за получаване на сумите протокола всъщност удостоверява изгоден за ответника факт и като съставен от негови служители няма доказателствена стойност за изгодните за дружеството факти удостоверени в него.

На оплакванията относно разпределението на доказателствената тежест бе отговорено по – горе.

Предвид изложеното решението следва да се потвърди като правилно.

При неоснователност на двете жалби страните нямат право на разноски за въззивната инстанция.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 2316/21.03.2022г. на СРС, 70 с-в по гр.д.

43908/2020г.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4