Решение № 397 от 16.05.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Сливен, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230106356 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Х. А. А. от гр. Сливен срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени искове за обявяване на нищожността на сключен Договор за потребителски кредит и за обявяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен за обезпечаване на договора за кредит. Предявен е и насрещен осъдителен иск от „Кредисимо“ ЕАД за дължими суми по договора.

Ищцата по първоначалните искове твърди, че на 14.07.2024 г. сключила с ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 3009589, по силата на който усвоила главница в размер на 2400,00 лв. Срокът на договора бил 18 месеца при фиксиран ГЛП от 39,94 % и ГПР от 48,13 %, като общата сума, която следвало да върне ищцата, била в размер на 3572,52 лв. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, на кредитополучателя бил предоставен Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, носещ същия идентификационен номер, както номера на договора за кредит, като по Договора за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя се изисквало заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 2389,94 лв. Съгласно раздел IV „Възнаграждение“ от Договора за предоставяне на поръчителство било предвидено „Кредисимо“ ЕАД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на 1 възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че, в случай че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“ ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.

Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. В настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите. Предвид обстоятелствата, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същи ден, както и че двете търговски дружества са свързани лица, може да се направи обоснован извод, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит.

Соченото обстоятелство се потвърждава и от факта, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя информация под формата на „обединен погасителен план“ в електронния профил на кредитополучателя, където се съдържа информация за обединените задължения по кредит и поръчителство.

Предвид изложеното, ищцата твърди, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР, въпреки че го е включил в погасителния си план, като при условие, че същото е било включено, действителният ГПР би възлизал на повече от петкратния размер на законната лихва. Ищцата излага, че неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на 2 чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Наред с това, ищцата твърди, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство също е нищожен. На първо място, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 ЗЗП. Договорът противоречи и на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Ищцата твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Посоченият договор за предоставяне на поръчителство е сключен с цел изпълнение условието на „Кредисимо“ ЕАД за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. На изложените основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на Договора за потребителски кредит и сключения във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство, както и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключения Договор за предоставяне на поръчителство, но оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР по договора, че сключването на договора за поръчителство е било единствено възможност, а не и задължение за ищцата и не представлява „заблуждаваща търговска практика“. Изтъква, че наличието на свързаност между лицата - ответници не води автоматично до скрито 3 оскъпяване на кредита, като уговорената от страните възможност възнаграждението на поръчителя да бъде заплатено по сметка на кредитора е единствено за улеснение на кредитополучателя. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД също е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Не оспорва сключения Договор за потребителски кредит, нито обстоятелството, че възнаграждението по Договора за поръчителство не е включено при формиране на ГПР по Договора за кредит, но оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания. Излага, че сключването на договор за поръчителство, във връзка с договора за кредит, било единствено възможност, а не и задължение за ищцата, като изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР по договора. Изтъква, че дори и договорът за поръчителство да е нищожен, евентуалната му недействителност не води до такава и на Договора за потребителски кредит. На изложените основания моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е подал и насрещна искова молба, с която предявява насрещен осъдителен иск с правнo основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, евентуално чл. 23 ЗПК за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 457,76 лв., представляваща падежирали вноски за главница по Договора за кредит за периода от 20.10.2024 г. до 20.01.2025 г., евентуално сумата от 1738,24 лв., представляваща чистата стойност на кредита, невърната от ответницата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане. Излага твърдения, че по процесния договор за кредит ищцата е усвоила сумата от 2637,71 лева, а е заплатила единствено 899,47 лв., поради което моли за уважаване на предявения насрещен иск и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата по насрещния иск е депозирала отговор на насрещната искова молба в срок, с който изразява становище за допустимост и основателност на предявения насрещен иск на основание чл. 23 ЗПК, но до 4 размера на сумата от 1500,53 лв., тъй като усвоената главница възлиза на 2400 лв.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявените първоначални искове, моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с която моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира направените по делото разноски.

Ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с което моли предявените първоначални искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, предявеният насрещен иск да бъде уважен и претендира направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ищцата Х. А. А. и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 3009589 от 14.07.2024 г., съдържащ данни за предоставен на ищцата кредит в размер на 2400,00 лв.

Посочени са следните условия на отпуснатия заем - ГПР 48,13 %, лихвен процент 39,94 %. Уговорен е общият размер на дължимата от кредитополучателя сума - 3572,52 лв., срок на договора в месеци - 18 (броя месечни плащания).

В чл. 4, ал. 1 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с банкова гаранция или с договор за поръчителство, сключен с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Въз основа на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит, на 14.07.2024 г. между ищцата Х. А. А. и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит № 3009589 от 14.07.2024 г.

5

Безспорно е още между страните, че възнаграждението по Договора за поръчителство не е включено при формиране на ГПР по договора за кредит.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД от своя страна признава обстоятелството, че ищцата е заплатила общо сумата от 899,47 лв. по Договора за кредит.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните се установява, че в ГПР, посочен в Договор за потребителски кредит № 3009589/14.07.2024 г. в размер на 48,13 %, е включен само разходът по дължимата договорна лихва, спрямо размера на посочената в договора главница от 2 637,71 лв.

Размерът на ГПР, ако в него се включи освен разхода за договорна лихва и размера на предвиденото възнаграждение за поръчителство по Договор за поръчителство от 14.07.2024 г. от 2 389,93 лв., платимо разсрочено, съгласно погасителения план за целия срок на Договора за потребителски кредит, изчислен спрямо размера на посочената в договора главница от 2 631,71 лв., е 227,83 %.