Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 34 от 24.02.2022, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Административно наказателно дело 11/2022
Вид
Решение № 34
Подписан
24.02.2022
В сила
20.06.2022
Състав
Павлина Тонева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Горна Оряховица, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20224120200011 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. Н. М. чрез защитника адв. И.Г. от САК обжалва Електронен фиш серия К № 3844846, издаден от ОД на МВР Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.

3 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лв.

Поддържа, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които засягат пълноценното реализиране на правото на защита. Сочи, че в ЕФ неясно е описана нарушената норма, не е посочено пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва, не е посочен типа на АТСС и не става ясно дали системата е мобилна или стационарна. Поддържа и, че нарушението не е доказано, като оспорва техническата годност на използваното автоматизирано техническо средство. Моли съда да отмени електронния фиш. Претендира присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ

НА

1

МИНИСТЕРСТВОТО

НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.07.2020 г. в 15:02 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна видео - радарна система „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0 лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *******, собственост на жалбоподателя Г. Н. М. , който се движел в посока към гр.

Варна. Била отчетена скорост на движение от 85 км/ч, възприета от контролния орган като такава от 82 км/ч, /след приспадане на съответния толеранс, съобразно техническата характеристика на техническото средство от 3 км/ч/, при ограничение на скоростта за извън населено място 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Констатирано е превишение от 22 км/ч. При това бил изготвен и снимков материал № S0000795F425. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 3844846.

Административнонаказващият орган не разполага и не представя доказателства относно датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя /писмо № 366000-1456/20.01.2022 г. – л. 43/. В справката на л.

16 „Преглед на фиш“ е отразено, че фишът е връчен на 06.12.2021 г. С пощенско клеймо от 20.12.2021 г. защитникът депозиралал жалба срещу електронния фиш.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Електронният фиш е обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, с оглед твърденията в жалбата и предвид липсата на доказателства, представени от административнонаказващия орган. Жалбата е подадена от лице, което има 2 право да обжалва електронния фиш и е изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, както и срока, сметката и начините за доброволното и плащане. Електронният фиш не съдържа данни за датата на неговото издаване, за органа, който го е издал /име и длъжност/, подпис на издателя, в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване, но посочените реквизити не са предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която регламентира изчерпателно съдържанието на електронния фиш.

Поради това непосочването им не представлява нарушение на процесуалните правила. Следва да се отбележи и, че непосочването във фиша в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване не е възпрепятствало правото на жалбоподателя да упражни правото си на жалба и да инициира настоящото производство.

Голословно е твърдението на жалбоподателя, че в описанието на нарушението не е посочен типа на АТСС и не става ясно дали системата е мобилна или стационарна. Видно от съдържанието на ЕФ нарушението за скорост е установено и заснето със стационарна система, тип „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0.

Видно от справките на л. 16 и л. 17 електронният фиш е издаден на 03.08.2020 г., т.е. 19 дни след посочената във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото заснемане. При това положение е спазен шестмесечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на фиша.

Към датата на настоящото произнасяне не е изтекъл срокът на абсолютната давност за административнонаказателно преследване, който съгласно чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ, бр.26 от 3

2010г./ е четири години и шест месеца и е започнал да тече на 15.07.2020 г.

Поради изложеното са неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приложените към изпратената в съда преписка разпечатки от видеозапис /л. 12/, представляващи по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 15.07.2020 г. в 15:02 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег. № ***** се е движел със скорост 85 км/ч.

Регистрационният номер на автомобила и данните от паметта на техническото средство са ясно видими на изпратени разпечатки.

Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I- 4 в участъка от км 151+000 до км 156+000 /л. 57-л. 59/ към 15.07.2020 г., посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В-26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580” /км 153+337/. Тези данни съответстват на изображението върху разпечатката от видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер *****. От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система „MultaRadar SD 580” /л. 21–л. 28/ се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1м до 99м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео - радарна система, разположена при км 153+337.

Видно от знака, отбелязан в полето „Посока” над снимка № S0000795F425, и от значението на този знак, определено в таблицата в т.2.4.1 4 на Методическите указания относно реда за работа със стационарна система „MultaRadar SD 580”, в момента на заснемане на процесното нарушение техническото средство е работело в режим, при който се измерва скоростта на отдалечаващия се трафик. От четирите автомобила на снимка № S0000795F425 само лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ***** е заснет като отдалечаващ се от обектива на камерата. Другите три автомобила са заснети като приближаващи се към камерата. Поради това измерената с видео-радарната система скорост от 85 км/ч е скоростта на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *****.

Съгласно Правилата за присвояване на скорост със стационарна видеорадарна система „MultaRadar SD 580” /л. 44-л. 50/ в хипотеза на ляво измерване на отдалечаващ се трафик, какъвто е процесният случай, превозното средство, на което следва да се присвои измерената скорост, трябва да се намира най-малко отчасти в третата четвъртина на снимката по посока на движението си /зоната на изчисление/, като не трябва да е излязло изцяло от зоната за изчисление, а задницата му трябва да е пресякла поне средата на снимката. Освен това в зоната на изчисление и във втората четвъртина на снимката не трябва да има друго превозно средство, движещо се в същата посока.

От изображението на приложената по преписката снимка № S0000795F425 се установява, че единственото моторно превозно средство, за което са изпълнени цитираните по-горе условия за присвояване на измерената скорост, е лекият автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *****. Само това моторно превозно средство се намира в зоната на изчисление /третата четвъртина на снимката, броена по посоката на движението му, т.е. от дясно наляво/; задницата само на това моторно превозно средство е пресякла средата на снимката, като в зоната на изчисление и в съседната втора четвъртина на снимката няма друго движещо се в същата посока превозно средство. Другите три автомобила, заснети на снимката, се намират в третата и четвъртата четвъртина на снимката, броена по посока на движение, но пътуват в обратната посока. Поради това тези три автомобила не удовлетворяват цитираните по-горе условия за присвояване на измерената скорост от 85 км/ч. Следователно измерената с видео-радарната система скорост от 85 км/ч е скоростта на посочения във фиша лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *****.

5

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

Видно от справката за регистрация на МПС на л. 13 жалбоподателят Г.

Н. М. е собственик на заснетия лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *****.

Липсват доказателства /писмо на ОД на МВР – Велико Търново № 366000-1456/20.01.2022 г. – л. 43/, а и жалбоподателят М. не твърди в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да е представил в ОД на МВР - Велико Търново декларация с данни за различно от него лице, управлявало собствения му автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш. Поради това и по аргумент от разпоредбите на чл. 188, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя М. в качеството му на собственик на това моторно превозно средство.

Описаното в електронния фиш деяние правилно е квалифицирано като нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като се касае за нарушение стойността на разрешена скорост, който е различна от посочената в ал.1 и това е сигнализирано с пътен знак В26.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като на М. е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание за превишение от 21 до 30 км/ч - глоба от 100 лв.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 85 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 82 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видеорадарна система „MultaRadar SD 580” /т.1.4 от цитираните по-горе методически указания/. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране не води до промяна на правната квалификация на нарушението, тъй като фактически измереното превишение от 25 км/ч и приетото за установено превишение от 22 км/ч попада в 6 хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Ето защо в крайна сметка решението на издателя на фиша да приеме за установена скорост на движение на автомобила с 3 км/ч по-ниска от фактически измерената не се отразява на законосъобразността на електронния фиш.