Решение № 11608 от 04.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11608 гр. С., 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20221110165109 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба, подадена от М. Г. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л. 3“, бл. 302, вх. В, ет. 14, ап. 67 срещу „Креди Йес“, ЕИК:

****, седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „Л.“ № 12, с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25,00 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № **** от 21.06.2021 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от 16.12.2021 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 21.06.2021 г. между страните бил сключен договор за паричен заем № ****, по силата на който му бил отпуснат заем в размер на 700,00 лв. при месечен лихвен процент 3,33 % и ГПР 48,19% , като се задължил да върне сума в общ размер на 834,50 лв., платима на 10 месечни погасителни вноски. В чл. 8 от договора била предвидена неустойка в размер на 615,50 лв. за непредоставяне от заемателя на уговореното в чл. 6 от същия обезпечение на заема. Твърди, че на основание чл. 8 от договора му била начислена неустойка в размер на 615,50 лв., като общата сума която следвало да върне по договора възлизала на 1450,00 лв. Сочи, че по процесния договор е заплатил сумата от 725,00 лв. Излага твърдения, че сключеният между страните договор е нищожен на следните основания:

- на осн. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК – поради неспазена форма;

- на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не са посочени основните данни, послужили за изчисляване на годишния лихвен процент на разходите (ГПР);

1

- на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – поради недействителност на клаузата за възнаградителна лихва;

- на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД – поради изначална невъзможност на потребителя да осигури в кратък срок поръчител (солидарен длъжник), отговарящ на всички изисквания, посочени в договора;

- поради нарушаване на добрите нрави;

- поради заобикаляне на закона;

Посочен бил грешен размер на ГПР, като действителният му размер надхвърлял законоустановения максимум. Неправилно в размера на ГПР не били включени разходите за плащане на неустойка. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаган между страните, представлявала заблуждаваща търговска практика. Недействителна била клаузата за неустойка – поради противоречие с добрите нрави и поради заобикаляне на правилата за обезщетение при неизпълнение. Освен това, извършеното въз основа на нея начисление представлявало скрита възнаградителна лихва. Договорът бил унищожаем като сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия. Предвид това, ищецът смята, че на основание чл. 23, вр. чл. 22 ЗПК е следвало да върне единствено чистата стойност на заема – 700,00 лв., а сумата от 25,00 лв., представляваща разликата над 700,00 лв. до пълния платен размер от 725,00 лв., се явявала платена без основание.

В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск. Излага правни доводи, че процесният договор за заем е действителен. Прави възражение за съдебно прихващане със сумата от 109,50 лв., претендирана като дължима по процесния договор за кредит.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по чл. 146 ГПК съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 21.06.2021 г. между страните е бил сключен договор за паричен заем, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 700 л в . Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 15.03.2022 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано. Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства. Видно от приложения по делото договор за паричен заем № ****, на 21.06.2021г., ответникът „Креди Йес“ ООД, като заемодател, и ищецът М. Г. С., като заемополучател, са сключили договор, с който е уговорено отпускането на заем в размер на 700 лв., с фиксиран месечен лихвен процент в размер на 3.330%, с размер на погасителната вноска 83,45 лв., плащане на 21-во число от месеца, като първото плащане е на 21.07.2021г., на 10 месечни погасителни вноски от по 83,45 лв. Като срок на договора е посочено 10 месеца, обща сума за плащане 834,50 лв., дата на последно плащане 21.04.2022 г., а ГПР е 48,19%.

2

В чл.6 от договора е предвидено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/ и на условията на чл.10, ал.2,т.1 от Общите условия към договорът за заем и още едно от посочените по-долу в договора обезпечения по избор на заемодателя ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В чл.8 от договора за заем е посочено, че с подписването на договора за заем заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6 от договора, 3дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2,т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 615,50 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за заем. Към договора за заем е представен погасителен план, в който е посочена погасителна вноска по договора в размер на 145 лв.

В чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем е предвидено, че страните имат право на обезпечаване на изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на някое от следните обезпечения:

1) гаранти, две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия да има нетен размер на осигурителния доход над 1000лв, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити или заеми към банки или финансови институции с класификация различна от редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2) залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договрената главница и лихва; 3) първа по ред ипотека; 4) безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

В чл. 14, ал. 2 от ОУ е предвидено, че в случай, че заемодателят поиска, а заемателят не представи годно обезпечение по договора за заем, съгласно чл. 10, ал. 2 от ОУ, в срок до три дни, считано от подписването на договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка, индивидуализирана в договора за заем.

От неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че по процесния договор за заем ищецът е заплатил сума в общ размер на 725 лв. Видно от заключението месечната погасителна вноска в размер на 145 лв. включва и неустойка по чл. 8, разсрочена за срока на договора. Вещото лице е посочило, че договореният ГЛП е 29,93%, а 3 договореният ГПР е 48,19%, като в него не е включена неустойката по чл. 8 от договора. В случай че посочената неустойка бъде включена при изчисляването на ГПР, последният би бил в размер на 128,57%. В последния случай, ако се вземе и предвид общо изплатената от ищеца сума по договора, ГПР би бил в размер на 115,31 %.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за заем с посочените клаузи за лихви и неустойка, начина на разсрочване на кредитните задължения, извършването на плащане на сума в общ размер на 725,00 лв., получена от ответника, както и че при сключване на процесния договор е била налице крайна нужда и явно неизгодни условия, за което ищецът не сочи доказателства.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че получената разлика над чистата стойност на заема (700,00 лв.) до пълния размер на погашенията (725,00 лв.) е получена въз основа на валидни и равноправни клаузи от договора.

Ответното дружество "Креди Йес" ЕООД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това обстоятелство определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, както и чл. 143 - 148 ЗЗП.

В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т. 7-12 и т.20, чл.12,ал.1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи – арг. чл. 23 ЗПК.

Процесният договор е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт, при спазване на изискванията на чл. 10 ЗПК. Съдът не установи нарушения на формата (външната страна на представения правопораждащ спорното право документ), съгласно ЗПК, 4 поради което доводите за нищожност на процесния договор поради неспазване на изискванията за форма са неоснователни.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,19 %, а възнаградителната лихва– 3,33 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл.11 т.10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му.