Решение № 12819 от 15.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12819 гр. С, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П Н. А.А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело №..0221110130671 по описа за 2022 година

Предявен е иск от Ж. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.„В-2“, бл...., чрез адв. А., срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор, с адрес гр.С, бул.”В” №.., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато на ищеца незаконно обвинение, по което е било образувано нохд №../2013 по описа на СРС, 103 с-в, ведно със законната лихва от 04.08.2017 г.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че с постановление от 30.04.2013 г. ищeцът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, като е било образувано нохд №../2013 по описа на СРС, 103 св. Твърди, че с постановената по нохд №../2013 присъда е бил изцяло оправдан, като присъдата е била потвърдена и с окончателно решение по внохд № 5340/2016 г. по описа на СГС, VI-ти възз. с-в.

Излага, че в резултат на повдигнатото му обвинение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в следното: налагало се е да крие качеството си на обвиняем от своите близки, след това му се е налагало да обяснява на всички защо е привлечен като обвиняем, както и че не е извършил престъпление, като най-трудно му било да се обеснява пред родителите и приятелите си. Наложило му се е да отговаря на въпроси като: „На това ли те възпитахме?“, „Сигурен ли си, че не си извършил това, в което те обвиняват?“, „Дано само не те вкарат в затвора.“ Дискомфорт му причинявал и фактът, че през цялото време е бил вътрешно убеден в невинността си, а е бил третиран като престъпник от полицията и прокуратурата, като му е било съставено полицейско досие чрез снемане на пръстови отпечатъци и заснемане, което му е причинило голямо неудобство. След привличането си като обвиняем, силно ограничил и социалните си контакти, загубил желание да се вижда с приятели, затворил се в себе си, бил подложен на постоянен ежедневен стрес. Наложило се е като свидетели да бъдат разпитани 1 колеги на ищеца, което също му е причинило притеснение. Самото обстоятелство, че за повдигнатото обвинение НК предвиждал наказание лишаване от свобода до пет години било достатъчно стресиращо за ищеца.

Така претърпените вреди ищецът оценява на 7 000 лв., която сума иска да му бъде присъдена по делото.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по основателността на предявения иск. Ответникът признава иска по основание, но го оспорва по размер.

Ответникът обръща внимание на разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, според която отговорността на държавата се ограничава до вредите, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Пояснява се, че преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния редултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането, а непосредствените вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Според ответника, ищцовата страна не е ангажирала доказателства за настъпването на такива вреди, респ. за наличието на причинно-следствена връзка с повдигнатото незаконно обвинение, а е изложила само твърдения в исковата молба.

Твърди, че в процесния период срещу ищеца е било водено и друго наказателно производство за престъпление по чл. 209 НК - № 15303/2014 г. на 05 РУ – СДВР, което също е допринесло за отрицателната нагласа на обществото спрямо ищеца.

Излага, че Прокуратурата на РБ не може да се държи отговорна за извършената полицейска регистрация, доколкото същата се извършвала от полицейските органи, като полицейската регистрация била направена на ищеца още на 18.03.2013 г. от РУ М.

Ответникът поддържа становище, че липсват доказателства органи на прокуратурата да се извършвали спрямо ищеца действия, извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство.

В отговора на исковата молба са развити подробни съображения относно приложението на чл.52 от ЗЗД. Обръща се внимание, че на ищеца по процесното наказателно производство е взета най-леката мярка за неотклонение, поради което интензивността на отрицателното въздействие на повдигнатото обвинение по отношение личността на ищеца е ниска в сравнение с лицата, на които е взета и приложена по-тежка мярка за неотклонение.

Обяснява се, че сама по себе си оправдателната присъда дава морално обезщетяване и компенсира до известна степен изтърпените страдания. Според ответника изложените в исковата молба обстоятелства не сочат на необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство.

Прави възражение за частично погасяване на вземането за законна лихва, като твърди, че такава се дължи, но от 04.08.2019 г., не и от по-ранен момент.

С оглед на това се поддържа становище за неоснователност на предявения иск, а в условията на евентуалност – за прекомерност на претендираното обезщетение.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

2

От приобщеното към настоящето дело в копие НОХД № 3500/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ведно с приложеното към него въззивно дело и досъдебно производство, е видно, че спрямо ищеца е повдигнато обвинение на престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Ищецът е привлечен като обвиняем за посоченото престъпление с постановление на разследващ полицай при 02 РПУ-СДВР, от 30.04.2013 г. /л.204-205/ по досъдебно производство №..215/2012 г., пр.пр.№.../2012 г. по описа на Софийска районна прокуратура, образувано през 2012 г. първоначално срещу неизвестен извършител. Спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“. Обвинението е прецизирано с постановление за привличане на обвиняем от 06.06.2013 г. /л.246-247/. На 19.06.2013 г. материалите по разследването са предявени на обвиняемия Ж. Г., а с постановление от 24.06.2013 г. досъдебното производство е изпратено от разследващия полицай при 2 РУ, на СРП с мнение за предаване на съд на обвиняемите Ж. К. Г. и Х В В.

На 11.07.2013 г. е внесен в Софийски районен съд обвинителен акт срещу Ж. К. Г. и Х В В, по който е образувано нохд №../2013 г. по описа на СРС. С разпореждане от 02.12.2013 г. на съдията-докладчик, делото е насрочено в о.с.з. като са потвърдени взетите мерки за неотклонение. По същото са насрочени 7 съдебни заседания. Във всяко едно от тях ищецът се е явил лично, като в 3 от заседанията е даден ход на делото /о.с.з. от 10.03.2015 г., 18.06.2015 г. и 08.12.2015 г./. В 3 от засдеданията /на 07.02.2014 г., на 27.05.2014 г. и на 04.11.2014 г./, ход не е даден по причини, стоящи в пострадалото лице – нередовно призоваване или неявяване на същото. Заседанието от 10.11.2015 г. е отложено, тъй като пълномощникът на подсъдимите е бил болен, а заседанието от 18.06.2015 г. поради напредналия график на съдебния състав и с оглед провеждането на пледоарии.

С присъда от 08.12.2015 г. по нохд №../2013 г. по описа на СРС, подсъдимият Ж. К.

Г., е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Присъдата е протестирана от прокурор от СРП, като по подадения на 09.12.2015 г. протест, допълнен на 29.08.2016 г., е образувано пред СГС в.н.о.х.д.№ 5340/2016 г. По същото има насрочено едно съдебно заседание на 10.04.2017 г., в което делото е обявено за решаване. На 04.08.2017 г. е постановено решение № 928, с което е потвърдена изцяло присъдата на СРС.

Видно от представената от ответника справка за ищеца, спрямо същия има неприключило едно наказателно производство, образувано през 2014 г., което на настощия етап е в съдебна фаза с изготвен обвинителен акт. В същото време, от органите на полицията са отразени спрямо ищеца 4 заявителски материала и 2 полицейски регистрации.

По настоящето дело са събрани гласни доказателства чрез разпита на св.М А Д.

Същият твърди, че познава ищеца от 25 години, като първоначално с него са били съотборници по самбо и джудо в Локомотив С, а след това и в отбора по ръгби. На свидетеля е известно, че ищецът има 2 ил 3 дела с прокуратурата - дело за грабеж на китайски граждани, дело, по което както ищецът, така и свидетелят са обвиняеми, както и бързо производство срещу ищеца за инцидент в „Р“.

Според Д, делото за грабеж на китайски граждани, е образувано в периода 2012-2013 година и приключило до 2016 г. или 2019 г. Свидетелят твърди, че то това обвинение Ж. Г. е оправдан. Д обаче си спомня, че във връзка с воденото разседване са извършвани процесуално-следствени действия в дома на ищеца, като това е предизвикало притеснения и стрес за семейството му. Отделно, според сиведетеля, семейството на ищеца е променило отношението си към него заради делата, които се водят срещу него - той е стал черната овца и родителите му са започнали да толерират повече брат му. Свидетелят разказва на съда и за начина, по който ищецът е бил задържан по процесното обвинение, а именно бил е хвърлен на снега пред блока, в който е живеел и е останал там половин час, през което време са го видели много хора.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ищецът претендира присъждане на обезщетение за претърпени вреди от повдигнато му обвинение за престъпление, за което е оправдан. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява ПР НА РБ.

В случая, по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК в продължение на четири години и три месеца, като спрямо същия е била взета най-леката мярка за неотклонение, а именно „подписка“. Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото и поддържано обвинение съдът е постановил оправдателна присъда, действията по повдигане и поддържане на обвинението се явяват незаконни.

С оглед на това съдът намира, че са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника за причинени на ищеца вреди във връзка с воденото срещу него наказателно производство за извършено престъпление чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.

По иск за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да се има предвид, че законът - чл.52 от ЗЗД, поставя като критерий справедливостта. Според възприетото в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС този критерий не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Такива са периода на производството, наложената мярка за неотклонение, тежестта на обвинението, притесненията и неудобствата които ищецът е изживял по този повод и др.

В случая наказателното производство /в двете му фази/ е приключило в разумен срок в рамките на четири години и три месеца, като спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Следва да се отбележи, че във всички 7 насрочени съдебни заседания пред СРС, ищецът е участвал лично, но само в 3 от тях са извършвани процесуално-следствени действия по събиране на доказателства и произнасяне на пледоариите на страните. Тук следва да се отбележи, че в съдебната фаза е допуснато известно забавяне на делото по причини, стоящи в пострадалото лице, което не е могло да бъде редовно призовано на посочения от него адрес, или въпреки призоваването му не е се явило в о.с.з. поради отсъствие от страната. Това забавяне обаче не е съществено с оглед общия срок на наказателното производство, съобразявайки вида и тежестта на извършеното престъпление, за което е повдигнато обвинение, както и с оглед обема на събраните доказателства по него.