Определение № 21 от 08.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 910/2023
- Вид
- Определение № 21
- Подписан
- 08.01.2024
- В сила
- 04.01.2024
- Състав
- Димо Колев, Любка Милкова, Йордан Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл.276 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 ал.2 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.419 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.419 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21 гр. Велико Търново, 04.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димо Колев
Членове:
Йордан Воденичаров
Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20234100500910 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.419 ал.3 вр. чл.278 ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. С. Й., в качеството й на длъжник по ЧГД №1702/2023г. по описа на РС – Велико Търново, чрез пълномощника й адв.И. Б. – ВТАК, против Разпореждане №2788/13.06.2023г., постановено по ч.гр.д.№1702/2023г. по описа на ВТРС, В ЧАСТТА, с която е допуснато незабавно изпълнение на заповедта по чл.417 т.3 ГПК и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист въз основа на нея, като са развити оплаквания за неговата незаконосъобразност. Твърди се, че в представеният документ по чл.417 т.3 ГПК размерът на поетото от длъжника условно парично задължение не е определен в абсолютна цифра, а като половината от действително направените и доказани с фактури разходи по ремонта на покрива на сградата. Сочи се, че длъжникът и частен жалбоподател, след продажбата на недвижимия имот, предмет на споразумението, е направила опит да се свърже със заявителя Л. И., за да я уведоми за продажбата и да я покани да представи фактури, доказващи действително извършените разходи, но контактът с нея се оказал невъзможен, по която причина длъжникът й отправила нотариална покана, получена на 04.04.2023г. от адв.И. М. – Г., но след получаването й на посочения в нея e-mail адрес не са получени фактури и удостоверение за банкова сметка. Сочи се, че вместо да представи необходимите документи за изпълнение на задължението на длъжника, с които последната не може да се снабди по друг начин, заявителят Л. И. инициира производство по чл.417 от ГПК. Твърди се, че в случая изпълнението на задължението на длъжника е в зависимост от насрещно задължение – за представяне на фактури, чрез които да бъде установен размерът му, поради което е налице отменително основание за обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение по смисъла на чл.419 ал.3 пр.2 ГПК, доколкото не са налице предпоставките по чл.418 ал.3 от ГПК. Моли съда, да постанови определение, с което да отмени обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна – взискателя Л. И. И., чрез пълномощника й адв.И. М. – Г. – ВТАК, с който оспорва жалбата изцяло като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че са налице предпоставките по чл.418 ал.2 изр.1 ГПК за издаване на ИЛ. Сочи, че в процесният случай изискуемостта на вземането е породена от настъпване на обстоятелство – продажба на недвижимия имот. Оспорва твърденията в частната жалба относно невъзможността за контакт с доверителката й, като излага, че по повод на изпратената нотариална покана и в указания в същата срок е представила документи, доказващи направените разходи за 1 ремонта на покрива, водена е e-mail кореспонденция с длъжника за доброволно уреждане на спора, но в крайна сметка до такова не се е стигнало.
Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, запозна се с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по ч.гр.д.№1702/2023г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по подадено заявление по чл.417 ГПК от Л. И. И. против длъжника С. С. Й. за сумата от 1500лв. – главница – заплащане на извършен ремонт на покрив, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2023г. до изплащане на вземането, въз основа на представен документ по чл.417 т.3 ГПК – Споразумение от 25.08.2021г., сключено между Й С. А лично и С С С., С. С. Й. и П С. И., действащи чрез пълномощник Й С. А, наричани първа страна, и заявителя Л. И. И., наричана втора страна, с нотариална заверка на подписите на заявителя и на единия собственик Й С. А относно съдържащото се в чл.2 ал.3 от споразумението задължение за заплащане на парични суми.
Заявлението по чл.417 т.3 ГПК е уважено изцяло, като с Разпореждане №2788/13.06.2023г. първоинстанционният съд е разпоредил да се издаде и е издал Заповед по чл.417 т.3 ГПК №685/13.06.2023г., и със същото в обжалваната му част е допуснал незабавно изпълнение на заповедта по чл.417 т.3 от ГПК и е разпоредил да се издаде ИЛ въз основа на нея, като е издаден ИЛ №531/13.06.2023г.
Съгласно чл.2 ал.3 от процесното Споразумение от 25.08.2021г. с нотариална заверка на подписите на Й С. А и на заявителя Л. И. И., страните се споразумяват, че ако първата страна – съсобственици на обекта, находящ се на първи етаж от двуетажна ЖС, находяща се в гр.Дебелец, ул.“Христо Ботев“ №99, сред които и длъжника С. С. Й., продаде притежавания от нея имот, същата дължи на втората страна - на заявителя Л. И. И. сума в размер на половината от действително направените и доказани с фактури разходи по ремонта на покрива на сградата.Заплащането на тези суми следва да бъде извършено в едноседмичен срок от извършване на продажбата.
Видно от Справка №625262/17.05.2023г. чрез отдалечен достъп по данни за лицето С С С. за периода от 01.01.1991г. до 17.05.2023г., на 24.02.2023г. първата страна по процесното Споразумение от 25.08.2021г. с нотариална заверка на подписи / в т.ч. и длъжника С. С. Й./ се е разпоредила с притежавания от нея процесен имот /обекта, находящ се на първи етаж от сградата в гр.Дебелец, ул.“Христо Ботев“ №99/ по споразумението.
Към заявлението по чл.417 ГПК са представени разходно - оправдателни документи за извършени разходи по ремонта на покрива на сградата, без доказателства за плащане на сумата от 80,33лв. по оферта от 02.09.2021г.
С частната жалба е представена нотариална покана с рег.№2342, том 1, акт 170 по описа на Нотариус Точка Тютюнджиева с район на действие ВТРС, с която Й С. А е поканила заявителя Л. И. И., връчена на последната на 04.04.2023г. чрез пълномощника й адв.И. М. – Г., в 14 – дневен срок от получаване на поканата да й представи в оригинал всички фактури, удостоверяващи извършени разходи по направен ремонт на покрива на процесната по споразумението сграда. Видно от представената с писмения отговор по частната жалба e –mail кореспонденция между страните, в 14 – дневния срок от получаване на нотариалната покана от длъжника е получено писмо от заявителя с прикачен файл, който Атанасова не е могла да отвори, и от пълномощника на заявителя са изпратени на длъжника копия на документи във връзка с нотариална покана – акт №170, том 1 на Нотариус Дочка Тютюнджиева, и между страните са водени преговори за доброволно уреждане на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба от длъжника срещу разпореждането, в частта му, с която е уважена молбата за незабавно изпълнение, е подадена от активно процесуално легитимирана страна и заедно с възражението срещу заповедта, в рамките на преклузивният едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение по чл.419 ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена.
На основание чл.419 ал.3 ГПК, съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл.418 ал.2 изр.1 и ал.3 ГПК, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
2
На основание чл.418 ал.2 изр.1 ГПК, изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Вземането е подлежащо на изпълнение, когато е ликвидно - определено по основание и по размер, и изискуемо.
В процесният случай представеният със заявлението по чл.417 ГПК документ по чл.417 т.3 ГПК – Споразумение от 25.08.2021г. е с нотариална заверка на подписите на заявителя Л. И. И. и на един от другите собственици – първа страна - Й С. А, която е действала при сключването му и като пълномощник на жалбоподателя, но подписът на Й С.
А в качеството й на пълномощник на длъжника С. С. Й. не е с нотариална заверка, т.е. от външна страна представеният документ по чл.417 т.3 ГПК не съдържа нотариално удостоверяване на подписа на длъжника или негов представител и в този смисъл не е редовен от външна страна. Поетото с чл.2 ал.3 от представения документ по чл.417 т.3 ГПК от първата страна /в това число и от длъжника С. С. Й., чрез пълномощник Й С. А/ парично задължение е условно – ако първата страна – длъжник продаде притежавания от нея имот, което условие се е сбъднало. Съдържащото се в чл.2 ал.3 от представения документ по чл.417 т.3 ГПК парично задължение на първата страна – длъжник е определено по основание – възстановяване на сума в размер на половината от действително направените и доказани с фактури разходи по ремонта на покрива на сградата, но не е определено в документа по чл.417 т.3 ГПК в абсолютен размер, като размерът на паричното задължение дори не е определяем, а относно размерът му с разпоредбата на чл.2 ал.3 от процесното споразумение се препраща към стоящи извън документа по чл.417 т.3 ГПК документи – фактури, доказващи разходи по ремонта на покрива на сградата, поради което и представеният документ по чл.417 т.3 ГПК не удостоверява ликвидно /определено по основание и по размер/ вземане срещу длъжника, т.е. не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, предвид което не са налице предпоставките по чл.418 ал.2 изр.1 ГПК за издаване на ИЛ, и на основание чл.419 ал.3 ГПК обжалваното разпореждане в частта за допускане на незабавно изпълнение на заповедта по чл.417 т.3 ГПК и за издаване на ИЛ въз основа на нея, следва да бъде отменено. За да послужи като основание за издаване въз основа на него на заповед по чл.417 ГПК документът по чл.417 т.3 ГПК следва да удостоверява вземането срещу длъжника, освен по основание, и по размер, а не досежно същия да препраща към стоящи извън документа по чл.417 т.3 ГПК други документи. Доводът на жалбоподателя, че не са налице и предпоставките по чл.418 ал.3 ГПК, което също съставлява отменително основание, не може да бъде споделен. Според представеният документ изискуемостта на вземането не е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение от кредитора – заявител, в частност от представяне на фактурите, доказващи направените разходи по ремонта на покрива на сградата, а според уговореното, заплащането на сумите следва да бъде извършено в едноседмичен срок от извършване на продажбата и на основание чл.84 ал.1 ЗЗД длъжникът изпада в забава след изтичане на този срок, който е изтекъл на 06.03.2023г. вкл., т.е. преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда, подадено на 08.06.2023г. Оказаното на длъжника съдействие от кредитора – заявител в 14 – дневния срок от връчване на нотариалната покана е доказано с представената с писмения отговор по частната жалба e – mail кореспонденция.
С оглед изложеното, доколкото не са налице предпоставките по чл.418 ал.2 изр.1 ГПК, е налице основание по чл.419 ал.3 ГПК за отмяна на Разпореждане №2788/13.06.2023г. по ч.гр.д.№1702/2023г. по описа на ВТРС в обжалваната му част, с която е допуснато незабавно изпълнение на заповедта по чл.417 т.3 ГПК и е разпоредено издаване на ИЛ въз основа на нея, вместо което бъде отхвърлена инкорпорираната в подаденото заявление по чл.417 ГПК молба за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед по чл.417 ГПК, като неоснователна, както и обезсилен Изпълнителен лист №531/13.06.2023г. , издаден въз основа на отмененото незабавно изпълнение на заповедта по чл.417 т.3 ГПК по Ч.гр.д.
№1702/2023г. по описа на РС – Велико Търново.
По разноските:
Съдът не е сезиран от страните с претенции за съдебни разноски за настоящото производство, поради което не дължи произнасяне.
Съгласно т.8 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, настоящото въззивно определение, постановено в заповедното производство, не подлежи на касационно 3 обжалване.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.419 ал.3 ГПК ОТМЕНЯ Разпореждане №2788/13.06.2023г., постановено по Чгр.д.№1702/2023г. по описа на РС – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл.417 т.3 ГПК и е разпоредено издаване на ИЛ въз основа на нея въз основа на документ по чл.417 т.3 ГПК, вместо което ПОСТАНОВЯВА: