Акт № 460 от 28.10.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- 608/2026
- Подписан
- 28.10.2026
- В сила
- 28.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 14 , ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 15 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 15 ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 19 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 19,ал. 9 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 27 ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 33 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 460 гр. Плевен, 28.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ при участието на секретаря АНА Д. И.ОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500608 по описа за 2026 година
Въззивно обжалване.
С решение № 162 / 10.02.2026г. по гр.д.№ 40 94 / 2025г. Плевенски районен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 от ГПК, че Б. С.
К., ЕГН **********, дължи на дружеството – ищец ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
***********, представлявано от Н. Г. - Управител, сумата от 249,17 евро, ведно със законната лихва върху главницата - главница, съставляваща дължими суми по договор за услуга, за периода от м.юли 2022 г. - м.декември 2024 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.12.2024г., до окончателното й плащане.
Със същото решение ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Б.
С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.**************, ДА ЗАПЛАТИ на ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********,представлявано от Н. Г. - Управител, сумата от общо 639,11 евро представляваща направените в исковото и заповедното производството разноски.
Това решение е било съобщено на Б. С. К. на 16.02.2026г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 02.03.2026г.
Още на 27.02.2026г. е подадена въззивна жалба от Б. С. К. срещу решението на Плевенски районен съд .Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на РС-Плевен , от надлежна 1 страна в първоинстанционното производство, внесена е и държавната такса за въззивно обжалване.Жалбата има необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК. С т.н. допълнение към въззивната жалба от 31.03.2026 г. се сочи ,че решението се обжалва и в частта за присъдените деловодни разноски ,които според жалбоподателя били прекомерни.
С въззивната жалба не са представени нови писмени доказателства ,нито се прави искане за събиране на нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
Не е постъпил писмен отговор от противната страна
ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН ЕООД, с ЕИК *********,срещу тази въззивна жалба.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното съдебно решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо , а по съществото на спора и правилно решение,което по тази причина следва да бъде потвърдено.
С въззивната жалба от Б. К. са развити три групи оплаквания за неправилност на решението на РС-Плевен :
1. Според жалбоподателят , РС-Плевен е направил грешни изводи като не е обявил за нищожни протоколите за проведените общи събрания на етажната собственост ,както и договорите за услуга от 01.12.2021г. и от 14.03.2023г.
,като жалбоподателят обосновава тезата си за тяхната нищожност със следните аргументи :
- сочи се нарушение на нормата на чл. 27 ал. 3 от ЗУЕС,която се отнася до председателстването на учредителното събрание ,тъй като лицето А. С. ,която е била избрана за председател не е собственик на имот в етажната собственост , а тя е подписала и двата договора за услуга.
-нарушение на нормата на чл. 15 ал.1 от ЗУЕС уреждаща изискването за кворум за провеждане на събранието ,какъвто според жалбоподателя не е бил налице и на двете проведени общи събрания ,касаещи сключването на договорите за услуга .
- че били нарушени изискванията на чл. 14 , ал.1 от ЗУЕС ,уреждащи участието в общото събрание чрез пълномощник .
2. Втората група оплаквания намират израз в това ,че съдът не бил съобразил ,че представените договори за услуги са срочни и че първият от тези договори е бил валиден до 01.12.2022г. и че след изтичането на неговия срок , още три месеца и 13 дни нямало подписан нов договор на етажната собственост с ищцовото дружество ,както и че всъщност не е налице правоприемство между „НМГ КОНСЛУТ „ ЕООД с което е бил сключен първият договор и „ДОМОУПРАВИТЕЛ Плевен „ ЕООД .
3. третата група оплаквания могат да бъдат квалифицирани като оплаквания за необоснованост на обжалваното решение на събраните доказателства по делото ,тъй като ищецът не бил изпълнил указанията на първоинстанционния 2 съд за представяне на доказателства,каквито указания са били дадени на ищеца с определение № 5046/ 08.10.2025г. на ПлРС и в т.см. искът според жалбоподателят е останал недоказан.
По първата група оплаквания, развити във въззивната жалба ,Плевенски окръжен съд намира ,че те са неоснователни поради следните съображения :
Правната уредба на етажната собственост в България (Закон за управление на етажната собственост – ЗУЕС) не съдържа изрично разграничение между нищожни и незаконосъобразни (унищожаеми) решения. Има ,обаче , стабилна практика на ВКС (например в Решение № 39/2013 г. на ВКС и Решение № 50024/2023 г. на ВКС), която достатъчно ясно и категорично ясно разграничава двата вида пороци-тези водещи до нищожност на решенията на общото събрание от тези ,които са основания за отмяна на решенията на общото събрание и която разлика се проявява и в начините за тяхното атакуване.
В какви случаи съдът може да обяви за НИЩОЖНИ решенията на Общото събрание? Според съдебната практика на ВКС, решенията на Общото събрание се считат за нищожни само при най-тежките и радикални пороци, които засягат самата същност на взетото решение или компетентността на органа. Тези случаи са силно ограничени, за да се гарантира правната сигурност в отношенията ,свързани с управлението на етажната собственост .
Такива случаи при които съдът ,които е сезиран с иск за изпълнение на решения на общото събрание на етажната собственост и може при направено възражение от ответната страна /както е в случая / да прогласи тези решения за нищожни са например следните:
- Излизане извън кръга на компетентност (извън правомощията на ОС)- Когато Общото събрание е гласувало решение по въпроси, които законът (чл.
11 и чл. 33 от ЗУЕС) изобщо не му предоставя като правомощие – например,когато Общото събрание взема решение да продаде или прехвърли собствеността върху чужд самостоятелен обект (апартамент) в сградата,тъй като ОС няма такава разпоредителна власт.
- Пълна липса на взето решение ,т.е.когато е създадена привидност за взето решение ,напр. когато в протокола е записано, че е взето дадено решение, но реално събрание изобщо не е било провеждано, не е имало никакво гласуване или изобщо никой не е присъствал .
- Вземане на решение по реда на ЗУЕС, когато този закон не е бил приложим към конкретния казус –напр. ако решението е взето в сграда, която попада в изключенията за управление (например сгради в комплекси от затворен тип, управлявани по чл. 2 от ЗУЕС чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите, или при изключенията по чл. 3).
Когато се касае за нищожни решения поради някои от посочените по –горе пороци тази нищожност може да се предяви безсрочно ,като защитата срещу такива порочни решения може да стане по два начина:
1. Чрез самостоятелен установителен иск по общия ред (чл. 124, ал. 1 от ГПК) по всяко време.
3
2. Чрез възражение в друг съдебен процес например, ако етажната собственост съди собственик на жилище в ЕС за пари,въз основа на нищожно решение на общото събрание на ЕС .В случая жалбоподателят ,който е ответник пред първата инстанция е направил именно такова възражение ,защитавайки се срещу исковата претенция.
Всички ,сочени от жалбоподателя пороци на взетите решения на общото събрание на етажната собственост , обаче , не водят до нищожност на тези решения , а представляват пороци ,които е могло и е следвало да бъдат релевирани от жалбоподателя чрез предявяване на иск по чл. 40 от ЗУЕС ,тъй като всички останали пороци, извън гореописаните пороци водещи до нищожност, се квалифицират като незаконосъобразност (унищожаемост)на взетите решения ,която следва да бъде разкрита и установена по реда на специалния конститутивен иск по чл. 40 от ЗУЕС.
Искът по чл. 40 от ЗУЕС следва да се предяви при следните типове нарушения,които ще бъдат примерно посочени тук :
- Нарушения на процедурата по свикване на събранието:
• Неспазване на 7-дневния срок за поставяне на поканата (или 14- дневен при неотложни случаи).
• Липса на задължителните реквизити в поканата (дневен ред, дата, час, място, кой я свиква).
• Неправилно или липсващо писмено уведомяване на отсъстващи собственици.
- Нарушения при провеждането на самото общо събрание в т.ч. и нарушаване на изискванията за кворум за неговото провеждане :
• Провеждане на събранието при липса на изискуемия по закон начален кворум (чл. 15 от ЗУЕС) и липса на отлагане с един час.
• Участие в гласуването на лица, които нямат право на глас или нямат валидно пълномощно.
- Нарушения на изискванията за мнозинство при вземането на самите решения :
• Когато дадено решение изисква квалифицирано мнозинство (напр.
67%, 75% или 100% от идеалните части за ремонти, промяна на предназначение, опрощаване на дългове), а е гласувано с обикновено мнозинство.
- други форми на Материална незаконосъобразност на взетото решение, когато то е взето в противоречие с конкретни правни норми,напр.:
• Разпределяне на консумативни разходи и разходи за управление (такси за входа) в нарушение на чл. 51 от ЗУЕС (например определяне на такса на квадратен метър за чистачка, вместо на брой обитатели/самостоятелен обект съгласно актуалните законови правила).
В т.вр. следва да се отбележи ,че всички сочени от жалбоподателя нередовности при провеждането и вземането на решения от общото събрание на етажната собственост са именно от тази втора категория пороци ,които 4 не водят априори до нищожност на взетите решения , а биха били основания за отмяната на тези решения в резултат на успешно проведен иск по чл. 40 от ЗУЕС .
В случая , обаче, няма данни за проведени такива самостоятелни искови производства ,които да са довели до отмяна на решенията на събранието на етажната собственост ,въз основа на които са били сключени и двата договора за услуги ,сключени както с „НМГ КОНСЛУТ „ ЕООД /с което е бил сключен първият договор/ така също и с „ДОМОУПРАВИТЕЛ Плевен „ ЕООД /вторият договор / . Самият жалбоподател в съдебното заседание пред ПлОС потвърди ,че такива искови производства не са били провеждани нито от него ,нито от други етажни собственици .
При това следва да се отбележи ,че Искът по чл. 40 от ЗУЕС трябва да се предяви в 30-дневен срок,който започва да тече от датата на поставяне на съобщението за изготвен протокол на видно място в сградата (или от получаването му по имейл/адрес за изрично заявилите отсъстващи собственици) след което при изпускане на този срок, решението се „санира“ (става валидно) и повече не може да бъде отменено на тези основания.
След като такива искови производства по чл. 40 от ЗУЕС не са били проведени спрямо решенията на общите събрания на ЕС ,които са послужили като основание за сключване на двата договора за услуга,то Плевенски окръжен съд не може в рамките на настоящото производство да изследва тези въпроси,касаещи твърдените нарушения при свикването и провеждането в т.ч. конкретните гласувания на тези събрания и не може да ги отмени като незаконосъобразни . Както беше посочено по-горе ,съдът може да ги обяви за нищожни ,но сочените от жалбоподателя пороци не водят до нищожността им , а само до евентуалната им незаконосъобразност ,която е основание за отмяна по реда на чл. 40 от ЗУЕС.
Все в т.вр. следва да се отбележи ,че всички дадени от Плевенски районен съд указания към ищеца ,посочени в определение № 5046/ 08.10.2025г. се явяват неотносими към предмета на делото ,тъй като не се касае за исков процес по чл. 40 от ЗУЕС в който да се извършва проверка за редовността на свикването и провежданото на самите общи събрания, а оттам и на законосъобразността на взетите на тези събрания конкретни решения ,свързани с управлението на етажната собственост и избора на професионален домоуправител.
Разпечатката съдържа 58 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3779eda-45a7-4a79-95be-ef7bf571d591