Протокол № 68 от 24.02.2023, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 68 гр. Варна, 21.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000239 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:10 часа се явиха:

Въззивникът „Телемонд“ ООД - в ликвидация, редовно призован, представлява се от адв.М. В., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззивникът „ТЛК България“ ООД гр. София, редовно призован, представлява се от адв. Н. С., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззивникът „Комида“ ЕООД гр. Варна, редовно призован, представляват се от адв.

Д. В. редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна Г. Г. К., редовно призован чрез адв. З. Ж., не се явява, за него се явяват адв. Ж., и адв. С. С., редовно упълномощени и приети от съда отпреди.

Въззиваемата страна А. Л. Н. с адрес гр.Варна, редовно призован – призовката получена на 09.02.2023г. чрез неговата майка, не се явява и не се представлява.

Адв. В.: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.

Адв. С.: Моля, да се даде ход на делото.

Адв. В.: Моля, да се даде ход на делото.

Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР

1 пречки в съответствие с постановеното определение по чл.267 ГПК с № 862/23.12.22г.

Адв.С.: Поддържам въззивната жалба. Доказателствени искания нямаме. А становище по определението ще изразим в хода по същество.

Адв. В.: Поддържам жалбата. Направили сме доказателствено искане във въззивната жалба, а именно да се приеме по делото договор за цесия от 28.03.2016 г. Същият е представен в първоинстанционното производство. Той е послужил за съставяне на счетоводните експертизи, освен това съдът основава решението си и го цитира в мотивите, но все пак това доказателство не е прието. Моля, да се приеме от въззивния съд като писмено доказателство договор за цесия от 28.03.2016 г., сключен между „Телемонд“ ООД в „Комида“ ЕООД.

Адв. В.: Поддържам от името на представляваното от мен дружество въззивната жалба. Запозната съм с молбата на Г. К. в изпълнение на указанията на съда по отношение обосноваване на правен интерес. В тази връзка нашето становище е, че дори с тази молба ищецът не обосновава наличие на правен интерес от водене на исковете, включително спрямо довереното ми дружество „Комида“ ЕООД, като по-късно ще изложа и подробно становище по уточняващата молба. Запознати сме отговора на въззивната жалба, възразяваме срещу всички наведени в този отговор възражения по основателността на въззивната жалба на „Комида“ ЕООД.

Адв. С.: Моля, да оставите без уважение доказателственото искане. Съображенията ни са следните: С оглед на поддържаните в исковата молба доводи за нищожност на процесните две сделки, поради противоречие с добрите нрави и симулация, доверителят ни е изложил два ключови мотива.

Първи мотив: Годишният финансов отчет на ответника „Телемонд“ ООД за 2016 г., обявен в Търговския регистър не съдържа никакви данни за вземане, осчетоводено и включено в годишния финансов отчет, вземане за заплащане на цена по първия процесен нотариален акт. Факт, който доверителят ми в исковата молба е интерпретирал като индиция, както за симулация, така и за противоречие на сделката с добрите нрави.

Втори ключов мотив от исковата молба е, че вземанията на продавачите и по двата процесни нотариални акта не са събирани в продължение на години след настъпването на падежа им. При тези ключови факти в исковата молба всеки ответник, който има респект към процесуалните преклузии към ГПК, би трябвало в отговора на исковата молба да каже ясно и най-вече ответникът „Телемонд: -Да, годишният ни финансов отчет за 2016 г. не съдържа данни за вземането за цената по първия процесен нотариален акт, защото в резултат на сложна система от предварителни договори, цесии и прихващания, става въпрос именно за цесията, която се опитва колегата да вкара в процеса, това вземане за цената беше погасено още през 2016г. и нямаше никакво основание това погасено вземане да се включва в годишния финансов отчет.

Бидейки страни по сложната система от предварителни договори, цесии и прихващания всеки от другите двама ответници би следвало да направи идентични доводи в 2 отговора на исковата молба. От трите подадени отговора на исковата молба няма никаква индиция за тази сложна система от предварителни договори, цесии и прихващания. Нито един от ответниците не споменава дума за това.

По делото пред първата инстанция в третото съдебно заседание беше приета основна съдебно-счетоводна експертиза. Тази съдебно-счетоводна експертиза също не индикира каквито и да било цесии и прихващания или предварителни договори. Въпреки, че вещото лице разпитано каза: „Искала съм документи от ответниците, това ми е дадено, с това работя.“ Едва в четвъртото заседание през месец юни 2021г., както често се опитват българските ответници да правят, през задната врата на счетоводна експертиза се направи опит в процеса да се вкарат предварителни договори, цесии, прихващания в четвъртото заседание по делото, без нито дума в отговора на исковата молба. Считам, че ГПК не допуска по подобен начин под формата на предоставени на вещото лице писмени доказателства в процеса практически да се вкарат изцяло нови фактически твърдения и свързани с тях правни доводи, които не са намерили дори бегло място в отговора на исковата молба. С основание първоинстанционният съд остави доказателственото искане на ответниците без уважение и аз считам, че Вие ако зачитате процесуалните преклузии по ГПК, следва също да го оставите без уважение.

Адв. Ж.: Присъединявам се към казаното от колегата С.. Абсолютно правилно първостепенният съд не уважи това доказателствено искане като прие, че не са спазени преклузивните срокове по ГПК. В тази връзка, ние поддържаме искането си да бъде оставено без уважение доказателственото искане.

Ние оспорваме въззивната жалба, поддържаме подадения от нас отговор, както и молбата с уточненията, която сме депозирали във връзка с изпълнението указанията на съда.

Адв. С.: Поддържам доказателственото искане, моля, да уважите същото. Подробни съображения ще развия в хода по същество.

Адв. В.: Разбирам твърденията на ответниците. В крайна сметка решението се базира на това доказателство и счетоводните записвания са направени на база на това доказателство и същото е коментирано в първоинстанционното решение. Смятам, че ще изпаднем в ситуация, в която тълкуваме счетоводните записвания без да сме приели първичния документ. Това, че същият е станал известен на съда и на страните в този момент не означава, че е настъпила процесуална преклузия и същият не може да бъде приет в първоинстанционното производство, поради което Ви моля отново да бъде приет.

По отношение на въззивната жалба поддържам я изцяло. По основателността на исковете ще изразя становище в хода по същество.

Адв. В.: На стр. 13 от отговора на исковата молба на „Комида“ ЕООД е наведено твърдение, че е налице надлежно осчетоводяване в счетоводството на „Комида“ ЕООД на разчетите между „ТЛК България“ и „Комида“ и не е вярно твърдението на ищцовата страна, че не сочим такива доказателства.

Доколкото е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна 3 експертиза именно с тази задача да установи има или не грешен баланс, както твърди ищеца, страните не сме сметнали за необходимо да сочим първични счетоводни документи, които вещото лице е следвало и като задача е имало поставена от ищцовата страна да изследва в хода на експертизата. В първото съдебно заседание по изслушване на заключението на вещото лице, беше направено искане за приемане по делото на доказателство за достоверна дата. Договорът за цесия носи достоверна дата 28 март с нотариална заверка на подписите и точно това доказателство макар съдът да не прие в първа инстанция, обсъди подробно в мотивите на решението си и е направил решаващи изводи в решението именно на основание на това доказателство. Поради което считаме, че е налице и процесуално нарушение по неприемане на иначе допустимо и представено за целите на доказване твърдението на вещото лице в съдебно-счетоводната експертиза доказателство.

Поддържам искането за приемане на това доказателство, още повече, то е необходимо за изясняване на фактическата страна по спора, включително и изводите на вещото лице.

Адв. В. на въпрос на съда: С това доказателство извън счетоводната експертиза ние установяваме, че това е сложна верига от сделки, с които са платени имотите. Едно от твърденията за нищожност се базира на това, че няма реално плащане, на симулация. В крайна сметка плащането не е единственият начин чрез директно плащане, захранване на банковата сметка, то може да бъде извършено и по друг начин – чрез прихващане на насрещни вземания и т.н. С това доказателствено средство ще установяваме извършване на плащане.

Адв. В. на въпрос на съда: На стр. 13 в отговора на исковата молба е отразено:

Налице е надлежно уведомяване в счетоводството на „Комида“ ЕООД на разчетите на „ТЛК България“ ООД по повод на извършената сделка.“ Оспорваме твърдението на ищеца в тази връзка като неоснователно. Твърдим, че разчетите са въз основа на този договор, затова и балансът е верен. Твърдим го в отговора на исковата молба и не сме възразили срещу допускане на доказателството поискано от ищеца – съдебно-счетоводна експертиза. Тя е доказателство, с което дори ответникът би се ползвал, за да докаже, че балансът е верен. И това доказателство ползва и двете страни. Вещото лице го е ползвало.

Адв. В. на въпрос на съда: Не е направено в отговора на исковата молба, във връзка н нашите твърдения за надлежно осчетоводяване на разчетите между страните, защото доколкото си спомням имаше някакво недоразумение със счетоводителя. Той беше изпратил един имейл с набор от документи, които изискваше и ние му изпратихме това, което той поиска. Впоследствие вече стана ясно, че изисква и тези документи и затова на по-късен етап ние ги представихме за нуждите на счетоводната експертиза.

Не сме поискали да бъде приобщено това доказателство, защото смятаме, че то е първичен счетоводен документ, въз основа на който е направено и плащането. Това е един договор, да, така е страните винаги могат да се позоват на него. Мисля, че вече в детайли не помня, но в хода на производството след като се видяха счетоводните записвания се направи оспорване изобщо за съществуването.

Адв. В.: Да, точно така беше и се поиска разпит на счетоводителя.

4

Адв. В.: И тогава възникна необходимостта от представяне на този документ.

Адв. С.: Първо - твърди се достоверна дата на договора за цесия, който ответниците се опитват да представят. В самата допълнителна ССЕ много ясно е записано: Договор за цесия от 28 март 2016г. с нотариална заверка на подписа на управителя на цедента И. Г.а.

Т.е. този договор носи нотариална заверка съответно дава достоверна дата на единия подпис по договора, но не дава достоверна дата на втория подпис по договора, който ние не знаем кога е поставен.

Второ - пак по данни на съдебно-счетоводната експертиза уведомлението за тази цесия от м.март 2016г. е достигнало цедирания длъжник „ТЛК България“ ООД на 12 май 2021г., след повече от пет години. Тези две особености сложени една до друга – нотариална заверка само на единия подпис и уведомление за цесия пътувало повече от пет години, достигнало цедирания длъжник в хода на настоящото дело, би трябвало ясно да ни подскажат за какво става въпрос – за антидатиране.

Трето - по повод на довода на процесуалния представител на „Комида“ ЕООД, че отговорът на иска съдържал съответно възражение и фактическо твърдение. Чета абзаца, към който колежката реферира: „Налице е надлежно осчетоводяване в счетоводството на „Комида“ ЕООД на разчетите между „ТЛК България“ и „Комида“ по повод на извършената сделка между двете дружества.“ „Сделка между двете дружества“ е втората процесна нотариална сделка. Това, което в отговора „Комида“ ЕООД се опитва да каже е: „ТЛК България“ е осчетоводило вземането си по нотариален акт, а „Комида“ е отразила в счетоводството си задължението си за заплащането на цената, съответно и двете страни са осчетоводили прехвърлянето на имотите. Разчетите по нотариалната сделка, където има прехвърляне на имоти срещу задължение за цена - думичка няма, че тези разчети са закрити чрез първо – предварителен договор, второ – цесия, която се опитват сега да вкарат в процеса, трето - прихващания. Няма нищо общо този довод в отговора на иска с тези изцяло нови фактически твърдения и доказателства, които пак казвам се появиха в четвъртото заседание.