Решение № 683 от 12.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Георгиева

Членове:

Ерик Василев

Борис Д. Илиев при участието на секретаря Р. Г. Стоименова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002104233 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез пълномощника й по делото юрк. Д. Жекова, против Решение №2523 от 05.04.2024г., поправено с Решение №4605 от 31.07.2024г., по в. гр. д.

№20231100512916 по описа за 2023г. на Софийския градски съд, с което е било потвърдено Решение №20150807 от 02.07.2021г., постановено по гр.д.

№34916/2020г. на СРС, 119 с-в, в частта му, с която са уважени предявените от Р. К. Б. срещу Столична община обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т.1 и т.2 КТ, като е признато за незаконно наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ от заеманата от нея длъжност „директор“ на общинско предприятие „Гробищни паркове” със Заповед №СОА20-РД15-7446, издадена на 03.06.2020г. от кмета на Столична община, отменена е тази заповед като незаконосъобразна, и е възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ на общинско предприятие „Гробищни паркове“ при Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост1 касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Р. К. Б., чрез пълномощника й по делото адв. К. Л., с който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Предмет на разглеждане в производството е и частна жалба на Столична община, чраз пълномощника й по делото юрк. Д. Жекова, срещу Определение №11987 от 31.07.202 4г. по в. гр. д. № 20231100512916 по описа за 2023 година на Софийския градски съд, с което оставена без уважение молбата на Столична община за изменение на постановеното по делото Решение № 2523 от 25.04.2024г. в частта на разноските. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и уважаване на подадената молба за изменение на решението в частта му за разноските.

Не е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна по нея Р. К. Б..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

С определение №2415 от 14.05.2025г. по настоящото гр. д.

№4233/2024г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка на съответствието с формираната задължителна и казуална практика на ВКС на разрешението, дадено от въззивния съд на процесуалноправните въпроси: длъжен ли е възивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им, и задължен ли е като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

По правните въпроси, по които е било допуснато касационно обжалване, настоящият състав на съда намира следното:

2

По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС- т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, и т.

19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, както и множество решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото,очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения- за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Съгласно т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

С обжалваното решение СГС се е произнесъл като въззивна инстанция по предявени от Р. К. Б. против Столична община искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Въззивното производство е протекло по реда на чл.294 от ГПК след като с Решение № 50110/13.11.2023г. по гр.д.№ 3215/2022 г. на ВКС е отменено Решение №1065/11.05.2022г. на СГС по в.гр.д.

3

№11681/2021г. в частта му за произнасяне по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 07.10.2017г. страните са сключили след проведен конкурс трудов договор № СОА17-РД15-12304, по силата на който ищцата Р. К. Б. е заела длъжността “директор“ на общинско предприятие „Гробищни паркове” при Столична община по безсрочно трудово правоотношение. В периода 20.11.2019г.-06.12.2019г. бил извършен вътрешен одит в ОП „Гробищни паркове”, като проверката обхванала периода 01.01.2018г.- 31.12.2018г. В резултат на проверката бил съставен одитен доклад, в който били дадени три препоръки до директора на ОП „Гробищни паркове”, както следва: 1. да предприеме действия за утвърждаване от кмета на СО на правилата за работна заплата; 2. да предприеме действия за уведомяване по надлежния ред на СО за необходимостта от провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки за доставки, услуги, в т.ч. на ел.енергия и топлоенергия, както и за извършване на СМР; 3. да предприеме действия за възлагане на длъжностно лице от предприятието осъществяване на контрол при разходването на средства за СМР, т.е. извършените разходи да бъдат придружени със сключени договори между възложител и изпълнител в рамките на делегираните от кмета на СО правомощия и изготвени КСС към тях. На 04.06.2020 г. на ищцата е била връчена Заповед № СОА20- РД15-7446, издадена на 03.06.2020 г. от кмета на Столична община, за прекратяване на трудовия й договор поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” с посочено правно основание чл. 187, ал. 1, т.3 и т.10 от Кодекса на труда и фактическо такова- за неизпълнение на възложената работа и за неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Като основание за налагане на дисциплинарното наказание работодателят посочил нарушения, които по изложени от него съображения били установени при извършения вътрешен одит на общинското предприятие през 2018г.

Въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването на ищцата, че при налагане на наказанието й не е бил спазен срокът по чл.194, ал.1 от КТ.

4

Приел е, че този срок тече от датата на връчване на работодателя на окончателния одитен доклад, защото с този доклад е приключил одитният ангажимент, въз основа на който са установени нарушителят и нарушенията със съществените им признаци от обективна и субективна страна. Позовал се е на задължителните указания, дадени в постановеното по делото решение на ВКС, с което е било отменено предходното въззивно решение по делото, както и на формираната в този смисъл практика на ВКС /Решение № 109 по гр.д . № 3323/2017 на ВКС, ІV г.о./. Споделил е и съдебната практика /Решение № 69 по гр.д. № 372/2012 г. на ВКС, ІV г.о./, в която се приема, че когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането му е възможно само като краен резултат, изискванията на чл.195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му; когато нарушението, изразяващо се в бездействие– неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал.1 КТ и чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. В случая според съда в заповедта за уволнение са посочени документите, въз основа на които се установява нарушението, изложено е накратко съдържанието на одитния доклад, дадените от ищцата обяснения по случая, фактическата обстановка по нарушението, преценката за неговата последица за работодателя, както и тежестта на нарушението, мотивирали дисциплинарнонаказващия орган да наложи наказание „уволнение“. Посочил е, че цитираният в заповедта и в писмото, с което са изискани писмени обяснения от ищцата, одитен доклад й е известен, тъй като й е бил предоставен още на 20.12.2019г. като ръководител на одитираното предприятие, а тя е взела отношение по данните в него с писмените си обяснения в дисциплинарната процедура по чл.193 от КТ.

По съществото на спора съдът е приел, че фактическите констатации в заповедта за уволнение не съответстват на констатираните от вътрешния одит нарушения, а поддържаните от работодателя твърдения за извършени нарушения на трудовата дисциплина от ищцата, описани въз основа на констатациите по одитния доклад са недоказани в производството. По вмененото на ищцата нарушение, което съдът е посочил като такова по т.1 5 от заповедта /посочената номерация е направена от въззивния съд, тъй като в заповедта нарушенията не са описани с посочване на поредни номера/- че не е изготвено допълнително длъжностно разписание за назначените лица по реда на ПМС №66 от 1996г., което е в несъответствие с изискванията на чл.2, ал. 1 от същото, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че такова допълнително щатно разписание е било изготвено на 15.01.2018г. и на 30.10.2018г., както и че същото е представено на одиторите и по отношение на него не е налице негативна констатация в одитния доклад. По отношение на обстоятелството, че Вътрешните правила за структурата и организацията на работната заплата в предприятието не са утвърдени от кмета на СО съдът е посочил, че това не може да се вмени във вина на ищцата, тъй като утвърждаването им не е от нейната компетентност. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „директор на общинско предприятие „Гробищни паркове” на ищцата са възложени контролни функции във връзка с изготвянето и актуализирането на тези вътрешни правила и такива в случая са били изготвени. По нарушението по т.2 от заповедта /че е допуснала несъответствие по отношение на отчитане на разходите за граждански договори на персонала, нает по трудови правоотношения/ съдът е приел, че в окончателния одитен доклад няма такава констатация, поради което и при липса на ангажирани от страна на работодателя други доказателства нарушението е недоказано. Идентичен извод според съда се налага и по отношение на описаното по т.3 от заповедта нарушение /допуснато несъответствие по отношение отчитане на част от разходваните за СБКО средства и неприлагане изискванията на Единната бюджетна класификация и Правилника за организацията и дейността на общинското предприятие/, тъй като в окончателния одитен доклад тази констатация е отпаднала. По т.4 от заповедта /неефективен предварителен контрол за законосъобразност и неуведомяване по надлежния ред на Столична община за необходимост от провеждане на процедури по реда на ЗОП, допуснати несъответствия по отношение на сключване на договори и извършване на разходи за изграждане на двустранни стени за монтаж на урни и на системи за видеонаблюдение, за доставка на ел, енергия и топлоенергия, за ремонти и поддръжка на МПС, без да бъдат проведени нормативно изискуемите процедури за обществени поръчки/ съдът е посочил, че действията на ищцата са били съобразени с представените по делото одобрени 6 и влезли в сила от м.01.2018г. Вътрешни правила за прогнозиране, планиране и сключване на обществени поръчки. Приел е, че препоръките в одитния доклад са за уведомяване от директора на общинското предприятие като второстепенен разпоредител с бюджетни средства на кмета на Столична община за следващи процедури, а не е направена констатация за извършено конкретно нарушение. В дадените обяснения ищцата е посочила подробно какво е наложило спешното изграждане на урнови стени в последното тримесечие на 2018г. в ГП „Княжево", както и в ГП „Бакърена фабрика“, като според съда дадените от нея обяснения не са взети предвид от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание. По т.5 от заповедта съдът е посочил, че вмененото на ищцата нарушение /допуснато несъответствие по отношение на извършените разходи за СМР/ не се основава на констатация за извършено нарушение по одитния доклад, като от страна на работодателя не са били ангажирани други доказателства за обосноваване и доказване на това нарушение. При така изложените съображения съдът е приел за недоказано по делото ищцата да е извършила чрез бездействие описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, поради което е уважил предявените от нея искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност.