Решение № 33 от 23.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Перник, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20251720201847 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от „*****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София *****, представлявано от управителя Й.П.Ю., депозирана чрез пълномощник – адв. Н. П. - САК, срещу Електронен фиш № ***** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който на основание чл.187а, ал.2, т.1 във вр. с чл.179, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена имуществена санкция в размер 300 /триста/ лева, за това, че на 28.02.2023 г., в 11.27 часа, Община Перник, по път №А-3, км.21+932, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се е движело ППС – товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. №*****, с технически допустима максимална маса 3500 кг, за което ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата – нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се навеждат възражения, че електронният фиш е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, както и че е наложено наказание в противоречие с норми на актове от общностното право. Обосновава се теза, че при наказването е нарушен принципът на пропорционалността, който е сред основните принципи на правото на ЕС, като страната се позовава и на Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С61/2023 г., постановено по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково. Моли се за отмяна на 1 обжалвания акт като незаконосъобразен. Претендира се и присъждане на разноските, направени от жалбоподателя в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание законният представител на дружеството не е участвал, не е участвал и пълномощникът – адв. П.. Преди съдебното заседание, чрез пълномощника, е депозирано становище, в което се изразява съгласие за разглеждане на делото в негово и на доверителя му отсъствие.

Поддържа се искането за отмяна на ЕФ по изложените в жалбата съображения.

Административнонаказващият орган – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.А., оспорва основателността на жалбата. В депозирано преди съдебното заседание писмено изложение същата излага обстойни доводи за законосъобразност на издадения електронен фиш и моли за потвърждаването му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.

Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна.

Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намери за установено следното:

На 28.02.2023г. по път А-3, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с посока нарастващ километър, се движело ППС – товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. №*****, с технически допустима максимална маса 3500.

В 11.27 часа, на км.21+932, с устройство 20321 - елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, било установено нарушение - за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т.1 ЗП /винетна такса/.

Посоченият участък е включен в Приложение към т.1 на Решение № №959 на МС от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.

За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП с приложени статични изображения във вид на снимков материал. От същия доклад било видно, че пътно превозно средство с рег. №***** е с обща технически допустима максимална маса 3,5 тона, определящо го като ППС, за което е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Въз основа на създадения от Електронната система за събиране на пътни такси доклад и приложения към него снимков материал, представляващи доказателства за отразените в тях обстоятелства, на основание чл.187а, ал.2, т.1, вр. чл.179, ал.3 от ЗДвП за установеното нарушение срещу собственика на ППС - „*****“ ООД, ЕИК ****, бил издаден електронен фиш по реда на чл.189ж от ЗДвП, с който била наложена имуществена санкция в размер 300 лева за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3.

2

Независимо от налагането на имуществената санкция нарушителят дължал заплащане и на съответната такса по чл.10а, ал.2 от Закона за пътищата, съобразно категорията на пътното превозно средство в размер 9 лв., което било посочено в електронния фиш.

Указана била възможността „*****“ ООД да се освободи от административнонаказателна отговорност по реда на чл.187а, ал.4 от ЗДвП или по реда на 189ж, ал.2 от ЗДвП - ако в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в размер 70 лева, при спазване на чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП, имащо за последица анулиране на издадения електронен фиш и отпадане на задължението по чл.10а, ал.2 от Закона за пътищата.

Електронният фиш бил връчен на ЮЛ на 12.11.2025г. В 14-дневния срок по чл.189ж, ал.2 от ЗДвП компенсаторна такса не била заплатена, нито било поискано анулиране на електронния фиш на някое от посочените в ал.3 основания. Не била упражнена и възможността по чл.187а, ал.4 от ЗДвП - в срок от 7 дни от връчването на електронния фиш, собственикът да представи декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите писмени доказателства: Доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал. 3 – 3б ЗДвП, ведно със снимков материал, справка за собственост на МПС, извлечение от електронната система за събиране на пътни такси за нарушения с процесното ППС, извлечение от Решение №959 на МС от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, установена чрез събраните доказателствени материали, от правна страна съдът приема следното:

Процедурата по издаване на електронен фиш, регламентирана в чл.189ж от ЗДвП е приложена законосъобразно, тъй като съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП при нарушение по чл.179, ал.3 -3б, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш е издаден в съответствие с утвърдения със заповед на председателя на УС на А“ПИ образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.

Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания, регламентирани в нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а те в случая са спазени.

Вмененото на жалбоподателя нарушение е описано ясно, с необходимата 3 изчерпателност и е квалифицирано законосъобразно.

Същото е и доказано.

По делото не е спорно, че път А-3 – автомагистрала Струма, попада в обхвата на Приложение №2 към т.2 на Решение №959 на МС от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата, поради което за движение по него се дължи такса за ползване на пътната инфраструктура по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.

Събраните по делото доказателства безспорно установяват, че ППС товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. №***** е с обща технически допустима максимална маса 3500 кг., поради което на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, вр. чл.10а, ал.7 от ЗП за движението му по платената пътна мрежа се дължи заплащане на винетна такса. Съгласно визираните разпоредби винетна такса се заплаща за пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, като заплащането й дава право на едно пътното превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Нарушението е установено чрез заснемане от изправно техническо средство – контролно устройство № 20321, представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. За нея законът не установява изискване за сертифициране, одобрение и последващ метрологичен контрол от Български институт по метрология. За разлика от автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, използвани от МВР, подлежащи на метрологичен контрол съгласно Закона за измерванията, при установяването на нарушенията по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП не се измерват величини (скорост, тегло и др.), а единствено се заснема движещия се автомобил и регистрационния му номер, като контролното устройството съпоставя регистрационния номер със списъците за заплатена пътна такса. В този аспект, създаденият доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, ведно с приложените статични изображения във вид на качествен снимков материал на пътно превозно средство с рег.

№*****, са достатъчно доказателство за изправността на системата.

Констатацията, че за датата на нарушението за пътното превозно средство няма валидна електронна винетка нито е оспорена от жалбоподателя, нито е опровергана от други доказателства.

Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Това задължение е в случая не е било изпълнено от „*****“ ООД, тъй като чрез ЕССПТ е установено, че на 28.02.2023г., 11.27 часа, собственият на дружеството товарен автомобил се е движил в процесния участък от платената пътна мрежа без да е заплатена дължимата винетна такса. Това 4 фактическо обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя.

Ето защо, констатацията на АНО е обоснована и законосъобразна. Като собственик на визираното ППС жалбоподателят „*****“ ООД, е бил длъжен да осигури заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП за движение на пътното превозно средство в обхвата на платената пътна мрежа, а като не е изпълнил това свое задължение е извършил вмененото нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Административнонаказателното производство срещу

ЮЛ законосъобразно е образувано в съответствие с оборимата презумпция в чл.