Решение № 687 от 31.07.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Добрич, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава НеД.а при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава НеД.а Гражданско дело № 20233230101978 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Д. 1440“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя В. Д. Д. срещу В. В. Г., ЕГН **********, ***. Исковете са с правно основание чл.203, ал.2 от КК и чл.86 от ЗЗД. Ищецът моли, съдът да осъди ответника да му заплати сумите от: 11240.44 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен ремонт за отстраняване на настъпили на 13.10.2020г. щети по лек автомобил м. „***”, модел „***“ с рег. ***, предоставен за ползване на ищеца от трето лице, вследствие противоправно повеД.е на работника В. Г., който е управлявал горепосочения служебен автомобил след употреба на алкохол и е допуснал ПТП по път 2902 в посока с.К., общ.В. – пътен възел „***“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1908.54 лв. – представляващо обезщетение за забава върху главницата от 11240.44 лв. за периода от 20.12.2021г. до 21.07.2023г.

В ИМ се излага, че страните са били в трудовоправни отношения за периода от 11.10.2018г. до 14.10.2020г. Трудовият договор на ответника с ищеца е бил прекратен по взаимно съгласие. Като работник, на длъжност „***“ на лекотоварен автомобил, на В. В. Г. му бил предоставен за ползване служебен автомобил м. „*** ***“ с peг. ***.

На 13.10.2020г. ответникът управлявал горепосоченото МПС, като на връщане от доставка и приемане на пратки, след края на работния ден, по своя воля се отправил, не към базата на дружеството в гр. Добрич, където да се отчете, а към гр. В., където живеела неговата приятелка. Към 16.00 ч. В. Г.

1 употребил неизвестно количество алкохол и около 19.00ч., на път 2902 с. К. пътен възел „***", в землището на с. К., общ. В., катастрофирал и повредил служения автомобил.

На мястото на ПТП-то пристигнали органи на МВР и служителите отчели концентрация на алкохол в кръвта на ответника 1,53 на хиляда. С постановление за привличане на обвиняем, н а В. В. Г. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК и в последствие той е осъден.

Към датата на катастрофата /13.10.2020г./, лекият автомобил, марка „***“, ***, с регистрационен номер ***, бил собственост на „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с лизингополучател „СПИДИ" АД, което дружество е предоставило автомобила на "Д. 1440" ЕООД на 02.04.2018г. по силата на договор за възлагане на куриерска дейност.

Ремонтът на автомобила бил извършен от „АЛИАНС АУТО В." ООД и е на стойност 11240,44 лева. /към исковата молба е приложена подробна документация за калкулацията на ремонта/. Първоначално той бил заплатен от собственика на автомобила „СПИДИ" АД, за което е издадена фактура №***/09.12.2020г. В същия ден, „СПИДИ" АД издал на "Д. 1440" ЕООД, фактура №***/16.12.2020г. за същата сума и същото основание. "Д. 1440" ЕООД е заплати сумата на „СПИДИ" АД на 12 вноски, за което обстоятелство към исковата молба са приложени 12 бр. платежни нареждания.

С плащането на тази сума имуществото на "Д. 1440" ЕООД е намаляло , вследствие противоправното повеД.е на ответника, който следвало да обезщети ищеца по правилата на гражданския закон, а не по Кодекса на труда.

Ответникът следвало да понесе пълна имуществена отговорност за причинената вреда на лекия автомобил, а не ограничената имуществена отговорност по Кодекса на труда, защото: 1/ злополуката, станала с В. В. Г. на 13.10.2020г. не е била призната за трудова. В този смисъл е издаденото Разпореждане №51042424/03.11.2020г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Добрич. То е потвърдено с Решение №2/12.02.2021г., издадено от директора на ТП на НОИ - Добрич, а то също е потвърдено с влязлото в сила Решение №217/10.06.2022г., постановено по адм. дело №97/2021г. по описа на Административен съд – Добрич; 2/ злополуката е станала извън работно време, като работникът по своя инициатива е избрал да пътува за гр. В., вместо да се върне в гр. Добрич, т.е. увреждането е станало умишлено и не при или по повод изпълнението на трудовите задължения на ответника; 3 / злополуката е станала в резултат на престъпление - В. В. Г. е признат за виновен за престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК при форма на вината - пряк умисъл, видно от Протокол №296/09.05.2022г. по НОХД №1001/2022г. по описа на Районен съд – В..

Ищецът излага, че съгласно чл. 203, ал. 2 от КТ, за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определяла от гражданския закон.

След злополуката били провеД. множество разговори с ответника, включително и разменена кореспонденция по имейл, но страните не са достигнали до споразумение за доброволно уреждане на спора. Поради това, ищецът е подал настоящата искова молба.

Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смятал в забава и без покана.

Ищецът прави доказателствени искания за изискване от РС-В. на влязъл 2 в сила Протокол №296/09.05.2022г. по НОХД №1001/2022г.

Претендират се сторените съдебни разноски.

С разпореждане от 14.08.2023г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено лично от В. Г. на 18.09.2023г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е депозирал такъв, като оспорва исковете по основание и размер, счита ги за неоснователни и недоказани и моли за отхвърлянето им.

В. Г. оспорва изложените в исковата молба обстоятелства като неверни.

Заявява, че управителят на ищцовото дружество е знаел, че на 13.10.2020г., маршрутът му е променен и след проведен телефонен разговор между двамата около 17.00ч, В.. Д. е дал разрешение на Г. да тръгва за В., за да може до 20.00ч да отчете пратките. Честа практика е било в ищцовото дружество, при закъснение със сроковете и извън в графика, пратките да се отчитат във гр.В., тъй-като там офисът е бил с по-дълго работно време.

Ответникът категорично отрича, да се е виждал с приятелката си в гр.В. до момента на ПТП-то.

Оспорват се твърдяните щети по процесния автомобил. Единствено еърбека на колата се е задействал вътре в купето. Коланът на водача не е бил компрометиран и не се е налагало да се сменя. Отвън, само дясната броня е била ударена и визуално е хлътнала и предна дясна гума е била пукната.

Решетката на колата /отпред/ е била счупена преди време, за което ищецът е знаел.

Г. твърди, че ремонтът на автомобила е надвишен многократно.

Процесното МПС е лизингово и има автокаско. Ищецът умишлено не сочи, какво застрахователно обезщетение е получено при настъпилото ПТП и кой точно е получил сумата. Не било ясно в чия полза е учредено каското на автомобила.

Не било ясно, кой точно е собственик на увредената кола, както и кой е заплатил ремонта и /ако такъв е осъществен, защото нямало доказателства за това/.

Отделно от горното, ответникът оспорва началния момент на претендираната лихва, като счита, че той трябва да е от датата на подаване на исковата молба /03.08.2023г./, а не от 20.12.2021г.

Г. твърди, че ищецът се е удовлетворил от полученото застрахователно обезщетение по застраховката каско на автомобила.

Ответникът прави доказателствени искания за назначаване на САТЕ с формулирани задачи към вещото лице, допускане на три конкретни въпроси по чл.176 от ГПК към управителя на ищцовото дружество, разпит на полицаите, които са пристигнали на мястото на пътния инцидент на 13.10.2020г., да се задължи ищеца да представи процесните фактури в оригинал, да се изиска от трето неучастващо в процеса лице - „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да представи договора за лизинг със „Спиди“ АД, касателно процесното МПС, договора за Автокаско на същото и преписката по застрахователната щета.

В. Г. претендира сторените съдебни разноски.

Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убежД.е, приема за установено от фактическа страна следното:

Установено е, че по силата на трудов договор №7/10.10.2018г /л.4/, 3 ответникът е бил назначен да изпълнява длъжността "*** лекотоварен автомобил, куриер 3 – Трета категория" в ответното дружество, като трудовото правоотношение между страните е било прекратено със Заповед №3/14.10.2020г. на осн. чл.325, ал.1 от КТ – по взаимно съгласие /л.5/.

Установено е, че към дата 13.10.2020г. ответникът е бил в трудово правоотношение с ищцовото дружество и е следвало да извърши превоз на стоки със служебно МПС – товарен автомобил "*** ***" с рег. ***. Не е спорно, че за управляваният от ответника, горепосочен автомобил, е имало сключен договор за финансов лизинг на ППС от 14.03.2019г. между „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД /лизингодател/ и „Спиди Груп“ АД /лизингополучател/, като последното дружество е трябвало и е било задължено да полага грижи като добър стопанин за МПС, включително чрез отстраняване в посочени сервизи на всички щети и дефекти. Автомобилът е с дата на първоначална регистрация 20.03.2019г. За същият е имало сключена на 10.02.2020г. комбинирана застраховка "Каско и злополуки" по застрахователна полица №0000883343 със ЗАД „Армеец“ със срок на действие от 22.03.2020г до 21.03.2021г.

„Спиди Груп“ АД е сключило с Д. 1440 ЕООД, договор за партньорство от 01.02.2018г. /л.159-168/, по силата на който, Д. 1440 ЕООД е ползвало процесното МПС-то срещу заплащане на възнагражД.е, видно от приемопредавателен протокол от 02.01.2020г. /л.171/.

Констатирано е, че на ответника е съставен АУАН №518452, за това, че на 13.10.2020 г. около 19.00 ч., по път 2902 с.К. – пътен възел „***“ в землището на с.К., общ.В., управлявайки товарен автомобил "*** ***" с рег.

***, с концентрация на алкохол в кръвта си – 1.57 на хиляда, установено по надлежния ред, е допуснал ПТП с материални щети.

Установява се от събраните доказателства, че срещу ответника е било образувано ДП №335/2020гг. по описа на РУ – гр.А. за горепосоченото деяние, настъпило на 13.10.2020г, вследствие на това, че В. Г. започнал маневра изпреварване на движещ се пред него камион. Започнал да се изнася вляво, при което видял, че идвали в насрещната лента коли, и се прибрал обратно в дясната лента зад камиона. Внезапно, поради несъобразена скорост и обстановка, ответникът загубил контрол над автомобила и навлязъл в банкета вдясно, по посоката си на движение и блъснал с предната дясна част на превозното средство голям камък. В резултат на удара гръмнала предна дясна гума, бусът подскочил, а от удара се отворила въздушната възглавница, като водачът загубил за кратко съзнание. На превозното средство били причинени значителни имуществени вреди.

Впоследствие, с определение от 09.05.2022 г. по НОХД №1001/2022г. по описа на РС -В., е одоб*** постигнато споразумение по чл. 381 и сл. от НПК , за установено, че на 13.10.2020г. по път 2902 с.К. – пътен възел „***“ в землището на с.К., общ.В., В. В. Г., управлявайки товарен автомобил "*** ***" с рег. ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.57 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №1071/14.10.2020г на МБАЛ „Св. А. – В.“ АД, като подсъдимият В. В. Г. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от 4 месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години на осн. чл.66, ал.1 от НК.

НОХД №1001/2022г по описа на ВРС, ведно с ДП №335/2020г. по описа на РУ 4

– гр.А., е приложено към настоящото дело и приобщено към доказателствения материал.