Решение № 19501 от 29.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19501 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110152341 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба ищецът ********* е предявило против Н. Ф. М. положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 619.65лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК – 29.12.2022 г., до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 105.47лв. за периода от 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г., сумата от 45.54лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК – 29.12.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 9.39лв. - лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 02.12.2022 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 11.01.2023 г. по ч.гр.д. № 71096/2022 г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в *********, като за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на 619.65лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 105.47лв. за периода от 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г., като се дължала и сумата от 45.54лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 9.39лв. лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 02.12.2022 г. Въз основа заявление на ищеца от 1

29.12.2022 г., на 11.01.2023 г. по ч.гр.д. № 71096/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника.

Ответникът Н. Ф. М., чрез назначения особен представител, е депозирала в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Оспорва исковете с довод за липса на облигационно отношение между етажните собственици и ****** и ***** за процесния период, доколкото представеният договор с ****** е сключен за срок от пет години и е изтекъл към процесния период. Счита, че след като не е доказано наличието на облигационно отношение между СЕС, в която се намира имотът, и фирмата за дялово разпределение, не се дължи и цена на топлинна енергия. Оспорва исковете и поради недоказаност приложимите според ищеца общи условия да са влезли в сила след одобряването им от КЕВР и публикуването им в поне по един централен и местен ежедневник. Твърди, че ищецът е вписан в регистъра на МЕ за услуга дялово разпределение, с оглед на което няма право да възлага тази услуга на други лица, в т.ч. и на *****. Оспорва през процесния период общият топломер в абонатната станция да е преминал необходимите метрологични проверки. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на вземанията по давност.

По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца – *****.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа страна следното:

От приобщеното ч.гр.д. № 71096/2022г. се установява, че въз основа на заявление от 29.12.2022г. е издадена Заповед № 1117 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.01.2023г. по ч.гр.д. № 71096/2022г., с която е разпоредено: Н. Ф. М. с ЕГН: ********** и адрес: *******, да заплати на заявител ******* с ЕИК: ******** и адрес: ******, сумите 619,65 лева (шестстотин и деветнадесет лева и 65 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, ведно със законна лихва за период от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 105,47 лева (сто и пет лева и 47 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г., 45,54лева (четиридесет и пет лева и 54 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 9,39 лева (девет лева и 39 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2019 г. до 02.12.2022 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). С разпореждане № 104814/24.08.2023г. съдът е дал указания по чл.415, т. 2 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск.

Приета по делото е молба-декларация от ответницата от 21.07.2015г. за откриване на партида за процесния топлоснабден имот (**********).

2

По делото е приет Договор от 03.06.2020г. между ******* и ТЛП за извършване услугата дялово разпределение между клиенти в сграда в режим на ЕС. Приет по делото е Договор от 20.09.2001г. между ********** и ЕС за извършване услугата дялово разпределение между клиенти в сграда в режим на ЕС, както и протокол от ОС на ЕС от 10.08.2001г., с което е взето решение за сключване на договор с ФДР. Приети по делото от ТЛП са документи за главен отчет на уредите за ДР за процесния период, протокол за неосигурен достъп, индивидуални справки, документи за връчване на изравнителни сметки и документи относно сертификация на уредите за ДР.

Приети по делото са Общите условия за продажба на топлинна енергия от ********* на потребители за битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г. В чл.22, ал.2 е уредено, че клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“ извършена от избрания от тях търговец, а в чл.33 е уредено, че клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45–дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като след изтичане на срока, се дължи законна лихва от деня на забава до плащането (чл.33, ал.5).

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, се установява, че за целия процесен период (от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.) остойностената сума за доставена ТЕ е в размер на 619.66лв. с ДДС след изравняване (включваща стойности за ТЕ за сградна инсталация и за отопление на имот, без БГВ, вкл. не е начислявана ТЕ за отопление на общите части). Вещото лице дава заключение, че общият топломер, монтиран в АС е бил демонтиран на 04.07.2018г. и е преминал последваща метрологична проверка, като било дадено заключение за съответствие и срок на валидност. Монтиран бил на 10.07.2018. Същият ОТ бил демонтиран на 29.03.2022г. и преминал тест на 02.04.2022г., като било издадено заключение за съответствие. При направените проверки на ОТ от ДАМТН лаборатории били поставени заключения „съответства“, като срокът за валидност на всяка от проверките бил двегодишен. По отношение на проверката на топломера от 2020г. била 1г.9м. след законовия срок, но доколкото наличието на последваща проверка, макар и след изискуемия срок, със заключение „съответства“ дава основание на в.л. да заключи, че ОТ през тори период бил годно СТИ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 153 вр. чл.149 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, 3 качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума, така и че е било налице основание за начисляване на лихва за забава.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. Ответникът при установяване на горните обстоятелства следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съдът е концентрирал спора по качеството на потребител на топлинна енергия на ответника (в качеството на собственик/ползвател), доставено количество топлинна енергия, както и по възражението за погасяване на сумите по давност.

От приетата по делото заявление-декларация се установява, че ответникът е поискал разкриване на партида при ищеца, с което се е обвързал по договор с топлопреносното предприятие. С оглед приетото в т.1 на ТР 2/2018г. на ВКС по т.д. 2/18 на ОСГК, а именно, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно, е допустимо откриване на индивидуална партида между трето ползващо лице (което да не е собственик или с учредено право на ползване) и топлопреносното предприятие, който договор подлежи на доказване по общия ред. При постигнато такова съгласие (между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора) този правен субект дължи цената на доставената енергия за собствените му битови нужди. В този смисъл, съдът прие за доказано, че ответникът има качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ за процесния период.

По размера на доставеното количество ТЕ съдът кредитира заключението на вещото лице по приетата СТЕ за сумата от 281.32лв. с ДДС по следните съображения: След като ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за установяване на техническата изправност на СТИ, на чиито показания се основава претенцията за част от исковия период (за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г.), и предвид обстоятелството, че задължението за плащане на цената на топлинна енергия се поражда при установено реално доставяне на такава, невъзможността да се направи еднозначен извод, че начисленото за този период количество е надлежно отчетено от техническото средство за измерване, обуславя недължимост от ответника на начислените за същия период суми за доставена ТЕ (така и решение № 877/15.02.2024г. по в.гр.д. № 3893/2023г. по описа на СГС). За останалата част от периода средството за търговско измерване е било метрологично годно, поради което няма основание да се счита, че подаваното количество ТЕ към сградата не е измервано правилно, т.е. искът за главница за ТЕ съдът приема за доказан за сумата от 281.32лв. (с оглед заключените на вещото лице л.123).

4

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Така уговореното задължение има характер на срочно парично вземане по смисъла на чл. 84 ЗЗД, съгласно който, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима покана. По силата на чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.