Решение № 87 от 24.03.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. гр.Велинград, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20245210101376 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД

Предявен е от Д. Г. Т. с ЕГН **********, с адрес: град Велинград, ул.

**** 8, против Областна дирекция на МВР-Пазарджик, с адрес: град ****, с Директор - Комисар Д. Б., осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на 10 000 /десет хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради бездействия на органите на РУ Велинград да издирят извършителя на престъплението срещу него, за което престъпление е образувано досъдебно производство № 451, по описа на РУ Велинград за 2010 г. и № 836 от 2010 г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик,Териториално отделение Велинград, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 06.11.2024 до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че на 18.04.2010 г. му е била причинена телесна повреда, по хулигански подбуди- престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 от НК, във връзка с което е образувано досъдебно производство № 451, по описа на РУ Велинград за 2010г., и номер 836 от 2010г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград. Сочи, че след извършването на инцидентни действия по разследването, същото е 1 частично прекратено на 07.12.2010г., с постановление на наблюдаващ прокурор, като делото е продължило своя ход срещу неизвестен извършител.

Излага, че от страна на оперативните и разследващите органи на РУ МВР Велинград е налице пълно бездействие продължило над 10 г. до прекратяване на делото с Постановление № 451/18.11.2022 г. на РП- Пазарджик, ТОВелинград, влязло в сила на 05.12.2022 г., поради изтичане на абсолютната давност за разкриване на извършителите на деянието. Твърди, че с Постановлението от 07.12.2010 г., е разпоредено „Разследващият орган да организира извършването на издирването, като съвместно с органите на МВР планира необходимите действия и мерки по издирването и сроковете на издирването им. На всеки три месеца да уведомява наблюдаващия прокурор за резултатите от издирването и да представя събраните материали“, като нищо обаче от това, което е разпоредено на разследващия орган не е изпълнено и извършено по делото до самото му прекратяване. Сочи, че в случая органите на РУ Велинград не са изпълнили свои задължения свързани с изпълнение на правомощията по чл. 13 от НПК - разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. Излага, че поради това претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в разочарование относно дейността на разследващите органи, фрустриране относно липса на наказание за лицето/лицата причинили телесната повреда, изпитване на чувство на безпомощност, чувство на недоволство поради липса на наказание, усещане за липса на правова държава.

Сочи, че непровеждането на ефективно разследване относно причинената телесна повреда поражда у него и чувство на недоверие в разследващите органи. Предвид изложеното моли искът му да бъде уважен. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се прави възражение за недопустимост на иска поради липса на пасивна легитимация. По същество твърди, че предявения иск е неоснователен. Сочи, че са предприети мерки за ефективно и своевременно разследване с цел разкриване на обективната истина, вкл. разпитани са всички посочени очевидци и свидетели на инцидента, при наличие на фактическа и правна сложност на разследвания случай. Излага, че преките вреди за ищеца обаче от това твърдяно от него неефективно разследване, не се съизмеряват в случая с 2 равностойността на твърдените неимуществени вреди. Твърди, че е необосновима правна конструкция, посредством която в разглеждания случай на ищеца да се признае като пряка вреда - последица от неефективното разследване, довело до недоверие в институциите- разследващи полицаи и Прокуратура. Излага, че по делото липсват доказателства, сочещи на негативни изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните такива от неразумната продължителност на следственото дело, а така също и период на търпените неимуществени вреди, с оглед преценка основателността на иска. С оглед на изложеното се моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа– чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.).

В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина, доказвайки по несъмнен начин липсата на такава у делинквента.

С Определение № 756/08.10.2025 г., съдът е обявил, че следните обстоятелства и права са налице и се признават и не се нуждаят от доказване, а именно, че: досъдебно производство № 451 по описа на РУ Велинград за 2010г., и № 836 от 2010г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград е образувано за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, извършено на 18.04.2010 г. в гр.

Велинград; С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 3

22.11.2022 г. на основание чл. 245, ал. 2, т. 1 от НПК и чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, производството е прекратено, поради това, че от извършване на инкриминираното деяние- 18.04.2010 г. до момента на постановлението са изминали повече от 5 г., като давността за наказателно преследване е изтекла на 18.04.2015 г..

От приложеното за послужване гр.д. № 463/2023 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик се установи, че с Решение № 448/17.12.2023 г., съдът осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца, на основание чл.2б от ЗОДОВ, сумата от 8000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 451/2010 г. по описа на РУП-Велинград и преписка с вх.№ 836/2010 г. по описа на РП Велинград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2023 г. дата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, като за разликата от 8000 (осем хиляди) лева до 25 001 (двадесет и пет хиляди и един) лева, искът е отхвърлен като неоснователен. От данните по делото, по което е постановено посоченото решение се установява, че ищецът е претендирал обезщетяване на „претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование относно дейността на разследващите органи, фрустриране относно липса на наказание за лицето/лицата причинили телесната повреда, изпитване на чувство на безпомощност, чувство на недоволство поради липса на наказание, усещане за липса на правова държава, непровеждането на ефективно разследване относно причинената телесна повреда породило у ищеца чувство на недоверие в разследващите органи.“, като е посочено, че същите са причинени поради „липсата на ефективно разследване по досъдебното производство относно причинената телесна повреда, начина и механизма на причиняването й“.

От приложеното ДП № 451, по описа на РУ Велинград за 2010 г. и № 836 от 2010 г., по описа на РП-Пазарджик, ТО-Велинград се установява, че ищецът е разпитан и са му разяснени правата на пострадал по чл.74 и следващите от НПК през месец август 2010 г. От органите на ДП са извършени последващи оперативно - следствени действия за установяване извършителя на престъплението, но такъв не е установен и затова и на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК наказателното производство е спряно с постановление на РП-Велинград на 07.12.2010 г.. Не се установява след тази 4 датата да са предприети каквито и да е било действия по разследването до постановяване на възобновяване и прекратяване на ДП №451/2010 г. на 18.11.2022 г. от РП-Велинград. Следователно от датата на спиране на ДП до неговото прекратяване са изтекли повече от 11 години, срок през който липсват данни по това ДП да са извършвани каквито и да е било действия по разследването от органите на досъдебното производство.

От разпита на свидетеля А. Я. А., се установи, че на стълбите на заведение „Пикадили“, гр. Велинград, ищецът е чакал такси, но вътре в таксито е имало хора, които са слезли от таксито и са започнали да го бият.

Свидетелят излага, че ищецът му е споделил, че е разчитал по досъдебното производство да бъдат бъдат разкрити извършителите за да може да се внесе яснота за това, какво и как се случило за да бъде по някакъв начин възмезден и да бъде наказан извършителя, но това не се е случило. От показанията му става ясно, че ищецът е бил разочарован, че това не се случило в досъдебното производство, не се чувствал добре от чувството за безнаказаност, че държавата не си върши работата. От разпита му още се установява, че първоначално ищецът не искал да излиза, да се чуват по телефона, бил омърлушен, притеснен и трябвало да мине време да се отвори към него и към хората.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обзпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1. Осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., на 5

ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложената работа; 2.

Вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълняват задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работа, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (ППВС № 9/1966 г.). Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие – неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител, и дали това е станало виновно.

Стъпвайки на задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС възприема, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Решението влиза в сила между страните по делото, по отношение на спорното материално право, по което съдът се е произнесъл, и на предявеното основание (чл. 298, ал. 1 ГПК, и чл. 221, ал. 1 ГПК (отм.); ).